Основният социален проблем в България "продължава да бъде отхвърлянето на ромското общество". Това се посочва в доклад за спазването на човешките права в страната ни за 2011 г., изготвен от американския Държавен департамент. Другият основен проблем е "насилието от страна на екстремни националистически групировки към роми, мюсюлмани и други религиозни малцинства". Корупцията също е основна пречка за прогреса на правителството. Липсата на доверие на хората в съдебната система, задръстеното състояние на тази система, пренаселените затвори, полицейското насилие върху малцинствата и арестуваните са част от проблемите в страната ни. В доклада се посочва още и насилието срещу жени и деца, дискриминацията срещу инвалиди, както и непоносимост и насилие срещу хомосексуалистите. Експертите отбелязват като проблем и злоупотребата със специални разузнавателни средства, както и липсата на правосъдие към правителствените служители и служителите на реда.
Държавният департамент отбелязва, че има оплаквания в страната срещу липсата на отчет по отношение на полицейското насилие, както и че през първата половина на 2011 г., от 36 текущи дела срещу полицаи, 12 служители не реда са били оправдани от съда. Имало е оплаквания за полицейско насилие с цел изтръгване на признания, както и за задържане в ареста за повече от допустимите 24 часа. Това се случвало особено когато задържаните лица са от ромски произход, като ромите също така са и по-често арестувани, отколкото етническите българи, отбелязва Държавният департамент. Произволните арести също не са непознато явление за страната. За 2011 г. година 98 дела са били повдигнати срещу България в Европейския съд, в 55 от които държавата ни е била призната за виновна. Заедно с това, Европейският парламент е "много притеснен" от това колко се бави страната ни да изпълнява решенията на Европейския съд, пише в доклада.
По отношение на правата на човека Департаментът отбелязва, че не се обръща достатъчно внимание на домашното насилие в България и до голяма степен хората се срамуват да се оплачат. Въпреки че е сравнително вероятно да бъде осъден извършителят на дадено физическо насилие в семейството, на други видове тормоз като сексуален или психически не се обръща достатъчно внимание. Като цяло жените се страхуват да се оплачат в случаи на изнасилване и за годината в цялата страна са заведени едва 200 дела, като осъдените са 80. 1700 деца са били жертва на физическо насилие вкъщи през 2010 г., а според независими организации 30% от децата в цялата страна страдат от някакъв вид домашно насилие, като около 12% са потърпевши на сексуално такова. 2100 деца са регистрирани като жертви на сериозни престъпления в страната за 2010 г. 12 деца са били жертви на убийства през същата година, срещу седем през 2009 г. Денонощната телефонна линия за подкрепа на деца е получила 13 000 оплаквания през 2011 г. 20 000 деца годишно не завършват средното си образование. Отбелязва се, че 76% етнически турци и 92% роми не завършват 12-и клас.
По отношение на свободата на словото има притеснения, че "бизнес интереси търсещи политическо влияние доминират българската преса". Има опасения, че журналистите се автоцензурират, както и че приемат подкупи, за да пишат позитивни или негативни статии за конкретни лица. Неправителствени организации пък се оплакват, че собствениците на медии оказват натиск върху своите журналисти, които понякога са заплашвани и от "влиятелни лица и организации". Има също опасения, че медиите си имат списъци с лица, организации и теми, за които трябва да предават само положителни новини. Няма пълна яснота за собствеността на медиите, нито за това доколко те се финансират от правителството. Въпреки че има свобода на пресата и на изразяването, хората в провинцията повече се замислят преди да критикуват официални и влиятелни лица. Споменава се уволнението на кърджалийския кореспондент на в. „Монитор" Вилдан Байрямова, която преди това е получавала лични заплахи. Споменава се и взривяването на колата на Сашо Диков.
В доклада се обсъжда големият етнически проблем, като се споменават и събитията в Катуница. Предразсъдъците спрямо циганите и другите малцинства "продължават", има и изблици на междуетниеско насилие. НПО-та отбелязват как над 50% от ромските жилища са нелегални постройки и се притесняват, че все повече общини ще предприемат действия за разрушаването на такива. Според същите организации, едва 13% от ромите имат постоянна работа. Здравословно изследване на БАН пък установило, че почти 60% от ромите над 15-годишна възраст страдат от хипертония и, че една четвърт от пълнолетните цигани страдат от диабет или астма. Хронични заболявания сред тази общност са сърдечно-съдовите заболявания, артрит и язви. Достъпът до медицинско обслужване за циганите също е определен като "проблем".
Условията в затворите са лоши, обясняват от Департамента, като повечето затвори датират от началото на миналия век, а най-новите са 30-годишни. В страната има 13 затвора с капацитет за 8800 души, но в тях са приютени 9700 или 10% повече от максималния капацитет. В Бургаския затвор, много от затворниците спят на земята, а на ден се отделят по 3,20 лв. на затворник за храна. От 42 затвори и арести в страната само един отговаря на международните стандарти, а от 850 оплаквания на затворници за годината по-малко от 100 са били разследвани. През цялата година е имало 53 смъртни случаи в българските затвори и четири в арестите.
В доклада се посочва още, че при президентските избори в България през 2011 г. "са спазени фундаменталните права и свободи", но вотът е бил съпроводен с купуване на гласове и слабости в организацията.
Въпреки всичко докладът отчита, че е не е имало оплаквания за политически мотивирани арести в страната, нито е имало случаи на изчезване на лица поради политически причини, нито за произволни или политически мотивирани убийства. Също се отчита, че в дела, включващи медиите, съдилищата като цяло интерпретират закона по начин, благосклонен към журналистиката. Няма споменати проблеми относно правителственото отношение към интернет и интернет потребителите.
