Русия и САЩ внесоха за разглеждане в Общото събрание на ООН съвместна проекторезолюция за отговорно поведение на държавите в киберпространството - важно събитие с оглед на факта, че през последните години двете страни най-често се проявяваха като съперници и дори противници в световната организация. След одобрение в Първата комисия Общото събрание ще гласува документа през декември, пише руският в. "Комерсант".
До момента правилата за поведение на държавите в информационното пространство се разработваха от два механизма в рамките на ООН - възродената от американците Група на правителствените експерти (ГПЕ) и задействаната по руска инициатива Работна група с открит състав (РГОС). Русия и САЩ влизат и в двете, но Москва подкрепяше РГОС, а Вашингтон - ГПЕ. Конкуренцията между тях създаваше поле за съперничество и задкулисни интриги, намалявайки ефективността и на двата механизма.
С приемането на консенсусни доклади в двете групи тази пролет се очертаха позитивни промени, но разработването на съвместна резолюция е истински дипломатически пробив. Той се дължи до голяма степен на договореностите, постигнати от президентите Байдън и Путин на срещата им през юни, посочва изданието.
Миналата седмица проектът бе представен от руската и американската делегация на неофициални консултации в ООН. "Исторически момент" нарече събитието Андрей Крутских, специален представител на президента Путин за международното сътрудничество в киберсигурността. По думите му резолюцията има и стратегическо значение, доколкото ще сложи край на успоредната дейност на двете площадки по киберсигурността в ООН, както отдавна приканва световната общност.
Съчетани, последните доклади на двете групи формират рамкова концепция за правилата за отговорно поведение на държавите в киберпространството. Новата руско-американска резолюция призовава страните да изпълняват тези норми и да създават условия за по-нататъшни усилия в тази сфера в ООН, каза Мишел Маркоф, координатор по кибернетичните проблеми в Държавния департамент на САЩ.
Според документа тази дейност занапред ще се осъществява в РГОС, чийто мандат е продължен до 2025 г. В резолюцията се изтъква, че всички държави имат интерес да насърчават използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) с мирни цели и да предотвратяват конфликти, свързани с тях. Но се добавя, че редица страни увеличават потенциала си в ИКТ с военни цели и все по-вероятно е ИКТ да се използват в бъдещи конфликти. А приемането на доброволни и незадължителни норми за отговорно поведение може да намали заплахите за международния мир, сигурността и стабилността.
В рамките на преговорите в ООН дипломатите разработиха по-рано базов кибернетичен кодекс за държавите. Те приканиха правителствата по-специално да възпрепятстват разпространението на вредоносни програми, да информират авторите на софтуер за откритите уязвимости, вместо да ги използват за хакерска дейност, и да се откажат от задействането на скрити функции в Ай Ти продукцията, произвеждана на тяхна територия. Слабо място на кодекса обаче е доброволният характер на нормите. Русия неведнъж предложи те да бъдат юридически задължаващи, но САЩ бяха против, припомня вестникът.
Внасянето на руско-американската проекторезюлюция в ООН - една "безпрецедентна стъпка", стана възможно, защото двете страни успяха да поставят извън скоби политическите си разногласия и да заемат прагматични, конструктивни и отговорни позиции, подчерта Крутских. Заедно с американската си колежка той призова всички страни членки на ООН да подкрепят документа, включително като съавтори. До предаването на броя за печат те станаха вече над петдесет, допълва "Комерсант".
До момента правилата за поведение на държавите в информационното пространство се разработваха от два механизма в рамките на ООН - възродената от американците Група на правителствените експерти (ГПЕ) и задействаната по руска инициатива Работна група с открит състав (РГОС). Русия и САЩ влизат и в двете, но Москва подкрепяше РГОС, а Вашингтон - ГПЕ. Конкуренцията между тях създаваше поле за съперничество и задкулисни интриги, намалявайки ефективността и на двата механизма.
С приемането на консенсусни доклади в двете групи тази пролет се очертаха позитивни промени, но разработването на съвместна резолюция е истински дипломатически пробив. Той се дължи до голяма степен на договореностите, постигнати от президентите Байдън и Путин на срещата им през юни, посочва изданието.
Миналата седмица проектът бе представен от руската и американската делегация на неофициални консултации в ООН. "Исторически момент" нарече събитието Андрей Крутских, специален представител на президента Путин за международното сътрудничество в киберсигурността. По думите му резолюцията има и стратегическо значение, доколкото ще сложи край на успоредната дейност на двете площадки по киберсигурността в ООН, както отдавна приканва световната общност.
Съчетани, последните доклади на двете групи формират рамкова концепция за правилата за отговорно поведение на държавите в киберпространството. Новата руско-американска резолюция призовава страните да изпълняват тези норми и да създават условия за по-нататъшни усилия в тази сфера в ООН, каза Мишел Маркоф, координатор по кибернетичните проблеми в Държавния департамент на САЩ.
Според документа тази дейност занапред ще се осъществява в РГОС, чийто мандат е продължен до 2025 г. В резолюцията се изтъква, че всички държави имат интерес да насърчават използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) с мирни цели и да предотвратяват конфликти, свързани с тях. Но се добавя, че редица страни увеличават потенциала си в ИКТ с военни цели и все по-вероятно е ИКТ да се използват в бъдещи конфликти. А приемането на доброволни и незадължителни норми за отговорно поведение може да намали заплахите за международния мир, сигурността и стабилността.
В рамките на преговорите в ООН дипломатите разработиха по-рано базов кибернетичен кодекс за държавите. Те приканиха правителствата по-специално да възпрепятстват разпространението на вредоносни програми, да информират авторите на софтуер за откритите уязвимости, вместо да ги използват за хакерска дейност, и да се откажат от задействането на скрити функции в Ай Ти продукцията, произвеждана на тяхна територия. Слабо място на кодекса обаче е доброволният характер на нормите. Русия неведнъж предложи те да бъдат юридически задължаващи, но САЩ бяха против, припомня вестникът.
Внасянето на руско-американската проекторезюлюция в ООН - една "безпрецедентна стъпка", стана възможно, защото двете страни успяха да поставят извън скоби политическите си разногласия и да заемат прагматични, конструктивни и отговорни позиции, подчерта Крутских. Заедно с американската си колежка той призова всички страни членки на ООН да подкрепят документа, включително като съавтори. До предаването на броя за печат те станаха вече над петдесет, допълва "Комерсант".