Стотици хиляди хора ще излязат отново по улиците на Франция, за да протестират срещу пенсионната реформа на президента Еманюел Макрон, предаде АФП. Днес ще е последния ден на демонстрации преди решаващото съдебно решение по законодателството.
Полицията очаква около 400 000-600 000 души да участват в протестите в цялата страна, което е по-малко от половината от пика от близо 1,3 млн. души, достигнат през март в разгара на протестите срещу предложението за увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години.
Силите за сигурност са нащрек за нарушители на обществения ред. В Париж се очакват около 1500 анархисти и радикални протестиращи, а в регионални градове като Нант и Рен отново има риск от сблъсъци.
В момента всички погледи са насочени към Конституционния съд, който трябва да се произнесе по законността на проектозакона за пенсиите.
"Решението на Конституционния съд в петък ще сложи край на демократичните и конституционни процедури", заяви Макрон пред репортери по време на пътуване до Нидерландия вчера и добави, че общественият дебат "със сигурност ще продължи".
Ако съдът даде зелена светлина - а министрите са частно убедени, че това ще стане - Макрон се надява да подпише промените в закона незабавно, разчиствайки пътя за влизането им в сила преди края на 2023 г.
След като през последните седмици многократно отхвърли призивите за разговори с лидерите на профсъюзите, 45-годишният Макрон заяви, че ще покани представителите на работниците на дискусия, след като решението на съда бъде публикувано.
"Знам, че следите от сегашните ни разногласия ще останат, но ще го направя (ще поканя за разговори) в дух на съгласие и с желание да гледаме в бъдещето, каквото и решение да бъде обявено", добави той.
Ако законът бъде одобрен, предстои да видим дали синдикатите ще обявят още стачки. Инерцията явно намалява, а служителите не желаят да се откажат от заплатите за това, което изглежда като загубена битка.
Проучванията показват, че около двама от всеки трима французи са против пенсионните промени, но Макрон твърди, че те са от съществено значение, за да се спре изпадането на системата в тежки дефицити през следващите десетилетия.
Критиците обвиняват президента, че не се съобразява с общественото мнение и с парламента, където правителството на малцинството се позова на спорни изпълнителни правомощия, за да прокара законодателството без гласуване в края на март.
В речта си в Нидерландия Макрон свърза пенсионните промени с необходимостта Франция да контролира публичните разходи и с по-широката си програма за по-тесни икономически връзки между членовете на ЕС.
"Гордея се с френския социален модел и го защитавам, но ако искаме да го направим устойчив, трябва да произвеждаме повече", каза той.
"Трябва да реиндустриализираме страната. Трябва да намалим безработицата и да увеличим количеството работа, която се предоставя в страната. Тази пенсионна реформа е част от това."
Полицията очаква около 400 000-600 000 души да участват в протестите в цялата страна, което е по-малко от половината от пика от близо 1,3 млн. души, достигнат през март в разгара на протестите срещу предложението за увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години.
Силите за сигурност са нащрек за нарушители на обществения ред. В Париж се очакват около 1500 анархисти и радикални протестиращи, а в регионални градове като Нант и Рен отново има риск от сблъсъци.
В момента всички погледи са насочени към Конституционния съд, който трябва да се произнесе по законността на проектозакона за пенсиите.
"Решението на Конституционния съд в петък ще сложи край на демократичните и конституционни процедури", заяви Макрон пред репортери по време на пътуване до Нидерландия вчера и добави, че общественият дебат "със сигурност ще продължи".
Ако съдът даде зелена светлина - а министрите са частно убедени, че това ще стане - Макрон се надява да подпише промените в закона незабавно, разчиствайки пътя за влизането им в сила преди края на 2023 г.
След като през последните седмици многократно отхвърли призивите за разговори с лидерите на профсъюзите, 45-годишният Макрон заяви, че ще покани представителите на работниците на дискусия, след като решението на съда бъде публикувано.
"Знам, че следите от сегашните ни разногласия ще останат, но ще го направя (ще поканя за разговори) в дух на съгласие и с желание да гледаме в бъдещето, каквото и решение да бъде обявено", добави той.
Ако законът бъде одобрен, предстои да видим дали синдикатите ще обявят още стачки. Инерцията явно намалява, а служителите не желаят да се откажат от заплатите за това, което изглежда като загубена битка.
Проучванията показват, че около двама от всеки трима французи са против пенсионните промени, но Макрон твърди, че те са от съществено значение, за да се спре изпадането на системата в тежки дефицити през следващите десетилетия.
Критиците обвиняват президента, че не се съобразява с общественото мнение и с парламента, където правителството на малцинството се позова на спорни изпълнителни правомощия, за да прокара законодателството без гласуване в края на март.
В речта си в Нидерландия Макрон свърза пенсионните промени с необходимостта Франция да контролира публичните разходи и с по-широката си програма за по-тесни икономически връзки между членовете на ЕС.
"Гордея се с френския социален модел и го защитавам, но ако искаме да го направим устойчив, трябва да произвеждаме повече", каза той.
"Трябва да реиндустриализираме страната. Трябва да намалим безработицата и да увеличим количеството работа, която се предоставя в страната. Тази пенсионна реформа е част от това."
