Европейските лидери обмислят създаването на 40-километрова буферна зона между руската и украинската фронтова линия като част от мирно споразумение - последна идея, възприета от Москва, която вероятно би увеличила скромния брой мироопазващи войски на континента, пише Politico.
Според петима европейски дипломати, предложението е сред няколкото, които военни и цивилни представители разглеждат като сценарий за прекратяване на огъня в Украйна. Длъжностните лица не са съгласни колко дълбока може да бъде действителната "буферна" зона и не е ясно дали Киев би приел плана, тъй като той вероятно ще бъде придружен от териториални отстъпки. САЩ изглежда не участват в дискусиите за подобна буферна зона.
Но фактът, че лидерите се замислят да блокират ивица земя в Украйна, за да наложат евентуален мир, е показателен за отчаянието на съюзниците от НАТО за разрешаване на войната, която наближава четвъртата си година. Руският президент Владимир Путин не показа желание да спре боевете. В четвъртък (28 август) Москва предприе рядка атака срещу центъра на Киев, убивайки най-малко 19 души и повреждайки офиси на Европейския съюз.
"Те се хващат за сламка“, коментира Джим Таунсенд, бивш служител на Пентагона, който отговаряше за политиката за Европа и НАТО по време на администрацията на Обама. "Руснаците не се страхуват от европейците. И ако си мислят, че няколко британски и френски наблюдатели ще ги възпрат от навлизане в Украйна, тогава грешат.“
Путин може да изпрати 600 000 войници, за да атакуват северния фланг на НАТО
Разделянето е изпълнено с историческо значение. Европейските дипломати се въздържат от това да го сравняват със строго охраняваната граница между Северна и Южна Корея, които технически все още воюват. Те го сравняват по-скоро с разделянето на Германия по време на Студената война.
Путин и неговите заместници са заявили, че работят за създаването на буферни зони по границите на Русия с Украйна, което би увеличило разстоянието между Москва и украинската артилерия и дронове. Но не са оповестени подробности, които да подсказват какво биха означавали тези предложения.
Броят на военнослужещите, необходими за патрулиране на границата, също остава проблем. Длъжностните лица обсъждат между 4000 и около 60 000 войници. Но страните все още не са поели никакви ангажименти, а президентът Доналд Тръмп се оттегли от потенциалното присъствие на американски войски.
НАТО вече се бори да подготви сили за реагиране от 300 000 войници, за да защити източния фланг на алианса от бъдеща руска атака. И всяка миротворческа сила би имала двойна роля – да патрулира в близост до демилитаризираната зона и да обучава украинските войници, според двама от дипломатите. На тях, както и на други, е била предоставена анонимност, за да говорят за нерешен въпрос.
Украйна под натиск: Ключови битки преди преговори за мир
Съюзниците отлагат публичното обявяване на ангажиментите си за войски, докато чакат ключови подробности, според един от европейските служители. Въпросите им включват правилата за участие на войските на НАТО на фронтовата линия, как да се управлява ескалация от страна на Русия и дали ще се наложи трети страни да патрулират в района, ако Кремъл възрази срещу присъствието на войски на алианса в буферната зона.
"Всички се опитват да действат възможно най-бързо по отношение на гаранциите за сигурност, за да не промени Тръмп решението си“ да принуди Путин да постигне споразумение чрез преговори, посочва един от европейските служители.
Предложението за буферна зона не е било обсъждано по време на видеоконференцията в понеделник на шефовете на отбраната на НАТО, в която са участвали председателят на Общото командване на въоръжените сили генерал Дан Кейн и върховният командващ на НАТО и шеф на Европейското командване на САЩ Алексус Гринкевич, заяви един от европейските официални представители.
Френските и британските сили вероятно ще съставляват ядрото на чуждестранното военно присъствие, според двама от европейските служители, които заявяват, че тези страни лобират пред други съюзници да помогнат с военни средства.
Но това тревожи членовете на НАТО по границата с Русия, като Полша, която изрази опасения, че това ще направи страната уязвима за атака. Съюзниците са изразили пред лидерите на Пентагона опасения, че по-голямото ангажиране на войски ще отнеме от отбраната на източния фланг на алианса, коментират двамата представители.
Зеленски: Русия ще продължи да убива
Някои съюзници изразиха опасения, че създаването на буферна зона всъщност може да изложи украинските градове на по-голям риск от атака или повторна инвазия от Русия.
"Това не е много разумно срещу противник, който не преговаря с добра воля“, заяви един от двамата европейски представители.
Полша и Германия заявиха, че не се интересуват от разполагането на войски в Украйна, докато малката Естония дори обеща да предостави някои сили. Съюзниците очакват, че Украйна все пак ще предостави по-голямата част от войските в близост до всяка зона за прекратяване на огъня или буферна зона, заявява третият европейски служител.
Членовете на НАТО обсъждат с американски представители възможността за предоставяне на сателитна информация и въздушна подкрепа, макар че не очакват много повече. Висши представители на Пентагона вече са заявили пред европейските си колеги, че САЩ ще играят минимална роля в гаранциите за сигурността на Украйна. Министерството на отбраната не е отговорило на запитването за коментар.
САЩ са може би единствената страна от НАТО, която разполага с достатъчно сателити, за да осигури въздушно разузнаване, което да гарантира, че Русия няма да наруши примирието или мирното споразумение.
"Всички чакат политическите лидери на Министерството на отбраната да изяснят доколко са готови да се ангажират и позволяват на европейците да разкрият картите си“, посочва първият европейски представител. "Така че това е нещо като танц.“
