Днес в Турция се провежда дългоочакваният референдум за промяна на конституцията и разширяване на правомощията на президента. Това неминуемо ще повлияе широко във всички аспекти на бъдещето на страната.
94 години след основаването на съвременна Турция от Мустафа Кемал Ататюрк, допитването на народа идва като забележителен вот, който ще се даде отражение върху отношенията със Запада, мирния процес с кюрдите и динамиката вътре в обществото.
АФП формулира пет насоки, по които положителният вот на референдума може да оформи държавата по нов начин.
Повече или по-малко сила?
Ако спечели, Реджеп Ердоган ще се наслади на по-големи правомощия, ще може да назначава министри и ще разполага с цялата бюрокрация централизирано в рамките на президентския дворец. Противниците му се притесняват, че при новата система ще липсва "контрол и баланс", заради даването на еднолична държавна власт.
Новата система ще бъде въведена през ноември 2019 г., когато президентските и парламентарни избори ще се проведат едновременно. И макар часовникът да тиктака наобратно, тъй като Ердоган встъпи в длъжност през 2014 г. и би могъл да се задържи на тази позиция най-късно до 2024 г., измененията ще му позволят да остане на власт до 2029 г.
Въпреки многократните сигнали на критиците, че е опасно изпълнителната власт да е в ръцете на един човек, турският държавен глава сякаш не допуска перспективата за отрицателен вот. Предвид агресивната кампания, отговорът "не" би бил голям удар за "всемогъщия лидер".
Интеграция или дезинтеграция на ЕС?
Отношенията между Турция, дългогодишен кандидат за членство в Европейския съюз, и партньорите от блока, удариха дъното по време на агитационната кампания. Редица европейския градове забраниха турските митинги, а Реджеп Ердоган обвини европейските власти в нацизъм.
Guliver/Getty Images
Той вече каза, че отношенията със Стария континент ще бъдат сложени на „масата“ много скоро след 16 април. Междувременно се закани за връщане на смъртното наказание в страната, което автоматично би сложило край на процеса по присъединяване.
В спора с ЕС Ердоган облече дрехите на жертва и обвини страните членки в ксенофобия. Според него Турция никога няма да влезе в общността, защото тя е християнска. Ако той получи исканото от референдума, вероятно съседите ни ще направят решителната крачка за отдалечаване от съюза и създаването на алтернативни стратегически организации, включително с Русия.
Мир или война?
Ердоган е първият турски лидер, предприел мирни преговори с обявената извън закона Кюрдска работническа партия (ПКК). Прекратяването на огъня обаче остана в историята през 2015 г. и оттогава се води нова кампания за унищожаване на формацията не само в Турция, но и в Близкия Изток.
Guliver/Getty Images
При повече правомощия, президентът би могъл да предприеме крачка към ново примирие или пък точно обратното - да започне по-агресивна битка. Според анализатори като Аслъ Айдънтабаш от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), по-вероятното е при такова гласувано доверие, той да се чувства принуден да отстъпи и да върне страната си към мирния процес. Други предричат отварянето на нови фронтове за унищожаване на групата, особено по отношение на лагерите й в Северен Ирак.
Помирение или поляризация?
Изключително разнообразното общество на Турция беше ярко поляризирано по време на мандата на Ердоган като министър-председател и президент от 2003 г. насам. Той има навика да демонизира опонентите си и вероятно ще обвини гласувалите с "Не" в подкрепа на ПКК и живеещия в САЩ ислямски проповедник Фехтуллах Гюлен. Точно него Анкара вини и за проваления опит за преврат от 15 юли м.г.
Според автора на предстоящата книга "Новият султан" Сонер Чагатай, "половината страна го мрази, а другата половина е влюбена в него и тъкмо тук се крие кризата на днешна Турция".
Икономически растеж или спад?
Пазарите предпазливо очакват "Да" и се надяват това да носене така необходимата на страната икономическа стабилност. Финансовите експерти прогнозират растеж при благоприятен за президента изход от референдума.
Guliver/Getty Images
В средносрочен план обаче перспективите са много по-несигурни и някои икономисти се опасяват, че това ще доведе до още по-дълбоки демографски дефицити в Турция, по-осезаема поляризация в обществото и пропаст между бедни и богати, загуба на ентусиазъм за реформи в сектора и други.
Положителният вот вероятно би "утешил" пазарите в най-близко бъдеще, но турските акции няма да се търгуват на по-високи цени и растежът ще остане слаб. "За дългосрочните последици можем само да гадаем", казват специалистите от BGC Partners в Истанбул.
