Държавните и правителствените ръководители от ЕС постигнаха споразумение по миграцията, след продължили над 10 часа преговори в Брюксел, съобщиха световните агенции.
"Лидерите на 28-те страни от ЕС се споразумяха по заключителния документ от срещата на върха, включително за миграцията", заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Испанският премиер Педро Санчес заяви, че ще бъдат отпуснати повече средства за справяне с миграцията.
"Италия вече не е сама след тази среща на върха", заяви италианският премиер Джузепе Конте, който първоначално блокира приемането на заключителния документ на срещата на върха на ЕС по всичките теми от дневния ред заради разногласия относно решаването на миграционната криза. Той отбеляза, че Италия ще реши по-късно дали да създаде центрове за прием на мигранти на територията си. Конте каза, че Италия не е притисната спешно да вземе това решение, допълва Ройтерс.
Конте съобщи, че ЕС е поел ангажимент за финансиране на фонд за помощ на африканските страни, предаде ТАСС. Това бе едно от исканията на Рим към ЕС. Конте заяви и, че лидерите на ЕС са се договорили да реформират Дъблинското споразумение за мигрантите. "Установява се нов всеобхватен принцип за оказване на прием и спасяване на мигрантите. И се признава главния принцип - всеки пристигнал в Италия пристига в Европа", каза Конте.
Конте приветства това, че в постигнатото споразумение се предвижда интегриран подход, както Италия е искала и че Европа ще е по-отговорна и по-солидарна, допълва Франс прес. Той каза, че Италия е доволна от изхода от срещата и призна, че преговорите са били дълги.
Относно операциите за спасяване на мигранти Конте каза, че сега те почиват на принципа на разделяне на отговорността и ще бъдат координирани от страните съвместно. Всички кораби са длъжни да уважават законите и да не месят в операциите на либийските служби за брегова охрана, каза Конте, подчертавайки, че това трябва да се спазва най-вече от корабите на неправителствените организации, предаде ТАСС.
"Победи европейското сътрудничество", отбеляза френският президент Еманюел Макрон, излизайки от заседателната зала. "Европа ще трябва да живее с мигрантски натиск дълго време. Ние трябва да успеем да се справим с това предизвикателство, оставайки верни на ценностите си", добави той.
"Това бе първо плод на обща работа и европейското сътрудничество надделя над несъгласието или над националните решения, които нямаше да бъдат нито ефикасни, нито трайни", каза Макрон, предаде Франс прес.
Сред решенията за справяне с миграцията, е предложение за контролирани центрове на европейска територия за по-добро организиране на приема на мигранти, припомня агенцията.
"Солидарността, която я дължахме на страните, в които първо влизат мигранти, бе задействана на тази среща на върха", допълни Макрон.
БГНЕС
Меркел: Съдбата на Европа е заложена на картаГерманският канцлер Ангела Меркел заяви, че пристигащите в Европа мигранти не трябва сами да избират в коя страна да останат, предаде ТАСС. Меркел добави, че страните от ЕС искат до 2020 г. да подсилят Европейската гранична служба (Фронтекс) и да заделят втория транш за Турция в рамките на споразумението за бежанците.
Меркел приветства постигнатото споразумение на срещата на върха, предаде ДПА. Тя обаче отбеляза, че има още работа за вършене по пътя на единната система за предоставяне на убежище в съюза. "Но аз съм оптимист след днес, че ние можем действително да продължим с работата", каза Меркел.
Тя съобщи, че европейските лидери са се споразумели за по-строги проверки на движението на кандидатите за убежище в пределите на ЕС. Меркел заяви, че е ясно, че всеки трябва да се придържа към правилата и че нито един кандидат за убежище не може да избира европейската страна, в която да кандидатства за защита.
БГНЕС
Стинг заклейми лидерите като „страхливци“ за мигрантската кризаКанцлерът на Австрия Себастиан Курц каза, че ЕС е успял да съгласува въпроса за създаване на центрове за мигранти извън ЕС, предаде ТАСС. Курц разказа, че дискусията е била дълга и припомни, че много страни настояват за намаляване на притока на мигранти към Европа. Курц припомни, че подобно искане имат не само страните от Вишеградската четворка но и Холандия, Дания, България, всички, които се обявяват за силна и действаща външна граница. "Радвам се, че за първи път ни се отдаде да разгледаме въпроса за центрове за мигранти извън ЕС. Ние дълго време искахме такива зони за безопасност или центрове за разполагане на мигранти да съществуват извън Европа и тази идея се осъществи и присъства в текста на споразумението", каза Курц.
Полският премиер Матеуш Моравецки каза, че страните от ЕС са постигнали компромисно решение по проблема за миграцията, постановяващо, че разпределянето на бежанците из страните членки ще става на доброволна основа, предаде ТАСС. Моравецки определи това като много добър компромис.
БГНЕС
Европейският съвет прие в заключенията си, че преговорите по промените в европейските правила за предоставянето на убежище са напреднали много, благодарение на "неуморните усилия" на българското председателство на Съвета на ЕС и на предходните преходни председателства.
Няколко части от промените са пред приключване. Необходимо е постигането на съгласие за изменение на правилата от Дъблин, на основата на равно разпределение на отговорността и съпричастността, пише в документа. Европейският съвет отчита необходимостта от допълнителни преговори по общите изисквания за предоставянето на убежище в ЕС.
Европейските държавни и правителствени ръководители призовават за бързо постигане на решения по общите правила за миграцията. Те заявяват, че ще обсъдят отново тази тема през октомври.
Междувременно лидерите на ЕС се споразумяха на срещата си на върха в Брюксел да продължат икономическите си санкции срещу Русия с шест месеца, до края на януари, заради анексирането на украинския полуостров Крим и подкрепата й за бунтовниците, сражаващи се с правителствените войски в източна Украйна, съобщи Ройтерс, като се позовава на официален европейски представител.
Санкциите са наложени на руски банки, отбранителни фирми и петролни компании и забраняват на европейците да правят финансови инвестиции в Русия. Те бяха наложени през лятото на 2014 г., в разгара на кризата в Украйна, няколко месеца след като Русия анексира Крим и проруските бунтовници предприеха настъпление в източна Украйна, припомня АФП. Освен това ЕС наложи санкции на близо 150 души, включително приближени на руския президент Владимир Путин. Техните авоари в европейски банки са блокирани и те нямат право на визи за ЕС.
