На срещата на върха днес и утре се очаква европейските лидери официално да приемат Украйна като кандидат за членство в ЕС - смел геополитически ход, предизвикан от руското нахлуване в Украйна, но напомнящ, че 27-членният блок ще се нуждае от основен ремонт в момент, в който се стреми да се разшири отново.
"Историята е в ход", заяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди двудневната среща на върха, която ще даде началото на най-амбициозното разширяване на ЕС след приемането на източноевропейските държави след Студената война.
"Не говоря само за агресивната война на Путин", каза тя. "Говоря за вятъра на промяната, който отново духа на нашия континент. Със своите заявления Украйна, Молдова и Грузия ни казват, че искат промяна".
Въпреки че на Украйна и Молдова ще им отнеме години - а може би и повече от десетилетие - да се класират за членство, решението на срещата на върха в Брюксел ще бъде символична стъпка, която сигнализира за намерението на ЕС да достигне дълбоко в бившия Съветски съюз.
Руският президент Владимир Путин твърди, че неговата "специална военна операция", започнала в Украйна в края на февруари, отчасти се е наложила поради навлизането на Запада в това, което Русия определя като своя законна географска сфера на влияние.
Докато Украйна и съседна Молдова се очаква да бъдат приветствани в чакалнята на ЕС днес, на Грузия ще бъде дадена "европейска перспектива", но ще ѝ бъде казано, че трябва да изпълни условия, преди да получи статут на кандидатка.
"Това може да се нарече историческо", заяви дипломат от ЕС преди срещата на върха. "Само преди месец кандидатурата на Украйна за членство в ЕС изглеждаше далечна."
Зад триумфалната реторика обаче, в ЕС има загриженост за това как блокът може да остане последователен и единен, докато продължава да се разширява. Лидерите знаят, че общественото недоволство нараства заради рязкото покачване на инфлацията и енергийната криза, тъй като Русия свива доставките на газ в отговор на западните санкции, и тези икономически проблеми ще бъдат горещо обсъждани през втория ден от срещата на върха.
Започнал през 1951 г. като организация на шест държави, които съвместно регулират индустриалното си производство, сега ЕС има 27 членове, които са изправени пред сложни предизвикателства - от изменението на климата и възхода на Китай до днешната война на собствения им праг.
Сдържаността по отношение на разширяването забави напредъка към членство на група балкански държави - Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - чиито лидери ще се срещнат с колегите си от ЕС в Брюксел днес сутринта. Липсата на напредък по основните етапи за влизане в клуба доведе до такова чувство на разочарование, че лидерите на Албания и Сърбия за кратко обмисляха да не присъстват на срещата. В крайна сметка те се съгласиха да пътуват, но албанският министър-председател Еди Рама написа в Туитър с неохота: "Ще присъстваме на заседанието на Съвета на ЕС. Няма да има много за слушане."
Чернова на изявлението от срещата на върха, видяна от Ройтерс, показва, че лидерите на ЕС отново ще поемат "пълен и недвусмислен ангажимент към перспективата за членство на Западните Балкани в ЕС".
Бързото достигане на Украйна до официален статут на кандидат за членство обаче само засили усещането им, че са изоставени, което крие риск за ЕС Русия и Китай да разширят влиянието си в региона.
Вчера германският канцлер Олаф Шолц заяви, че ЕС трябва да "реформира вътрешните си процедури", за да се подготви за присъединяването на нови членове, като изтъкна необходимостта ключовите въпроси да се приемат с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие.
В неотдавнашен доклад, изготвен въз основа на едногодишни консултации с граждани на ЕС, се призовава ЕС да премахне принципа на единодушие в няколко области като външната политика и политиката на сигурност. Изискването за единодушие често осуетява амбициите на ЕС, тъй като държавите-членки могат да блокират решенията или да ги сведат до най-малкия общ знаменател.
Въпреки вълните от кризи, които разтърсиха ЕС през последните години - от миграционната вълна и излизането на Великобритания от блока до възхода на национализма и напрежението по отношение на стандартите за демокрация, блокът остава широко популярен. Според проучване на парламента на ЕС, публикувано днес, почти две трети от европейците одобряват членството в ЕС, което е най-високият резултат от 15 години насам.
"Историята е в ход", заяви ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен преди двудневната среща на върха, която ще даде началото на най-амбициозното разширяване на ЕС след приемането на източноевропейските държави след Студената война.
"Не говоря само за агресивната война на Путин", каза тя. "Говоря за вятъра на промяната, който отново духа на нашия континент. Със своите заявления Украйна, Молдова и Грузия ни казват, че искат промяна".
Въпреки че на Украйна и Молдова ще им отнеме години - а може би и повече от десетилетие - да се класират за членство, решението на срещата на върха в Брюксел ще бъде символична стъпка, която сигнализира за намерението на ЕС да достигне дълбоко в бившия Съветски съюз.
Руският президент Владимир Путин твърди, че неговата "специална военна операция", започнала в Украйна в края на февруари, отчасти се е наложила поради навлизането на Запада в това, което Русия определя като своя законна географска сфера на влияние.
Докато Украйна и съседна Молдова се очаква да бъдат приветствани в чакалнята на ЕС днес, на Грузия ще бъде дадена "европейска перспектива", но ще ѝ бъде казано, че трябва да изпълни условия, преди да получи статут на кандидатка.
"Това може да се нарече историческо", заяви дипломат от ЕС преди срещата на върха. "Само преди месец кандидатурата на Украйна за членство в ЕС изглеждаше далечна."
Зад триумфалната реторика обаче, в ЕС има загриженост за това как блокът може да остане последователен и единен, докато продължава да се разширява. Лидерите знаят, че общественото недоволство нараства заради рязкото покачване на инфлацията и енергийната криза, тъй като Русия свива доставките на газ в отговор на западните санкции, и тези икономически проблеми ще бъдат горещо обсъждани през втория ден от срещата на върха.
Започнал през 1951 г. като организация на шест държави, които съвместно регулират индустриалното си производство, сега ЕС има 27 членове, които са изправени пред сложни предизвикателства - от изменението на климата и възхода на Китай до днешната война на собствения им праг.
Сдържаността по отношение на разширяването забави напредъка към членство на група балкански държави - Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия - чиито лидери ще се срещнат с колегите си от ЕС в Брюксел днес сутринта. Липсата на напредък по основните етапи за влизане в клуба доведе до такова чувство на разочарование, че лидерите на Албания и Сърбия за кратко обмисляха да не присъстват на срещата. В крайна сметка те се съгласиха да пътуват, но албанският министър-председател Еди Рама написа в Туитър с неохота: "Ще присъстваме на заседанието на Съвета на ЕС. Няма да има много за слушане."
Чернова на изявлението от срещата на върха, видяна от Ройтерс, показва, че лидерите на ЕС отново ще поемат "пълен и недвусмислен ангажимент към перспективата за членство на Западните Балкани в ЕС".
Бързото достигане на Украйна до официален статут на кандидат за членство обаче само засили усещането им, че са изоставени, което крие риск за ЕС Русия и Китай да разширят влиянието си в региона.
Вчера германският канцлер Олаф Шолц заяви, че ЕС трябва да "реформира вътрешните си процедури", за да се подготви за присъединяването на нови членове, като изтъкна необходимостта ключовите въпроси да се приемат с квалифицирано мнозинство, а не с единодушие.
В неотдавнашен доклад, изготвен въз основа на едногодишни консултации с граждани на ЕС, се призовава ЕС да премахне принципа на единодушие в няколко области като външната политика и политиката на сигурност. Изискването за единодушие често осуетява амбициите на ЕС, тъй като държавите-членки могат да блокират решенията или да ги сведат до най-малкия общ знаменател.
Въпреки вълните от кризи, които разтърсиха ЕС през последните години - от миграционната вълна и излизането на Великобритания от блока до възхода на национализма и напрежението по отношение на стандартите за демокрация, блокът остава широко популярен. Според проучване на парламента на ЕС, публикувано днес, почти две трети от европейците одобряват членството в ЕС, което е най-високият резултат от 15 години насам.
