Ще мине много, много време, преди да видим друг композитор и изпълнител като Елтън Джон, писа Асошиейтед прес.
Британският пианист и вокалист, създал част от най-запомнящата се музика в историята на поп рока, песни, вплели се в колективната ДНК на човечеството, приключва над 50-годишната си кариера с прощално турне.
Песните му са както наглед доста обикновени, като четирите акорда на "Crocodile Rock", така и поразително сложни като 11-минутния опус "Funeral For A Friend/Love Lies Bleeding''.
Но сега, когато кариерата му почти приключва, надявам се няма да възразите да кажа колко прекрасно бе да се радваме на Елтън Джон по радиостанциите и в слушалките си още от края на 60-те години на миналия век, пише авторът на материала на Асошиейтед прес Уейн Пари.
Артистът, роден преди 75 години като Реджиналд Кенет Дуайт, започна финалната част от северноамериканското си прощално турне в петък вечер в Ситизънс Банк парк във Филаделфия. И в тази вечер той усети любовта на публиката.
"Америка ме направи прочут и няма да мога да се отблагодаря напълно на тази страна", каза той на публиката. "Благодаря за лоялността, за любовта, за нежността, която ми показахте".
Елтън Джон е продал повече от 300 милиона записа по света, изнесъл е над 4000 концерта в 80 страни, записал е някои от най-продаваните сингли за всички времена. Преработката му от 1997 г. на "Candle In The Wind" в памет на принцеса Даяна е с над 33 милиона продадени екземпляра.
Сър Елтън (той получи званието през 1998 г.) е постигнал над 70 хита в топ 40, девет негови песни са били на върха на класациите, седем албума са били номер едно в чартовете в периода 1972 г. - 1975 г., отстъпвайки единствено на "Бийтълс".
Носител е на пет награди "Грами", на награда "Тони" за "Аида". Неговата "Can You Feel The Love Tonight'' от филма "Цар Лъв" пеят и слушат милиони деца по света и ще забавлява и бъдещите поколения малчугани.
Вече са минало дръзките му костюми и екстравагантни очила от началото на 70-те години - той се е обличал като Патока Доналд, Статуята на свободата, Мини Маус. На сцената във Филаделфия той се появи в бял смокинг с черни ревери, с блестящи розови очила и пристъпваше някак колебливо към бляскавото си черно пиано, за да открие с веднага разпознатите първи акорди на "Bennie And The Jets''.
Последва изпълнение на "Philadelphia Freedom'', която той посвети на публиката на града - "един от най-страхотните градове, в които някога съм свирил''. Това бе неговият 52-и концерт във Филаделфия, известен като Града на братската любов.
По време на концерта Джон редуваше хитовете си в палитрата от музикални стилове и жанрове. Госпълът, повлиял силно ранните му творби, присъства в изпълненията на "Border Song'' и "Take Me To The Pilot''. Изпълнителят демонстрира мощните си балади с "Don't Let The Sun Go Down On Me'' и "Someone Saved My Life Tonight''. А когато дългогодишният му китарист Дейви Джонстън се появи с V-образна китара, дойде време за рок с най-ярката рок песен на Джон "Saturday Night's Alright For Fighting'' и с дръзкия химн "The Bitch Is Back'' - Елтън до мозъка на костите.
Елтън Джон се въздържаше от прочутия си фалцет - предстоят му още сто концерта от световното прощално турне, което е цяла година и той с времето се е научил да пази гласа си, без да жертва стила и автентичността си.
Публиката обаче с радост добавяше фалцета вместо него, всички пееха в хор "ла-ла-ла" на "Crocodile Rock''. Звездата избегна сърцераздирателни парчета като "Sorry Seems To Be The Hardest Word'' и разтърсващата "The Last Song'' за сбогуването между баща и син, умиращ от СПИН, в полза на приповдигнатото, празнично настроение.
Преди заключителното изпълнение на "Goodbye Yellow Brick Road'', Елтън се доближи до финала на прощалното си турне с думите:
"Наистина очаквам с нетърпение да прекарам остатъка от живота си с децата и съпруга си. Грижете се за себе си. Обичайте се".
Съвършен шоумен до самия край на спектакъла, Елтън завърши изпълнението на песента и бе издигнат към небето от хидравличен асансьор към отвор в тухлена стена над сцената, който го погълна и се затвори.
Елтън Джон скоро ще слезе от сцената, но слава Богу, че музиката му живее, завършва авторът от Асошиейтед прес.
Британският пианист и вокалист, създал част от най-запомнящата се музика в историята на поп рока, песни, вплели се в колективната ДНК на човечеството, приключва над 50-годишната си кариера с прощално турне.
Песните му са както наглед доста обикновени, като четирите акорда на "Crocodile Rock", така и поразително сложни като 11-минутния опус "Funeral For A Friend/Love Lies Bleeding''.
Но сега, когато кариерата му почти приключва, надявам се няма да възразите да кажа колко прекрасно бе да се радваме на Елтън Джон по радиостанциите и в слушалките си още от края на 60-те години на миналия век, пише авторът на материала на Асошиейтед прес Уейн Пари.
Артистът, роден преди 75 години като Реджиналд Кенет Дуайт, започна финалната част от северноамериканското си прощално турне в петък вечер в Ситизънс Банк парк във Филаделфия. И в тази вечер той усети любовта на публиката.
"Америка ме направи прочут и няма да мога да се отблагодаря напълно на тази страна", каза той на публиката. "Благодаря за лоялността, за любовта, за нежността, която ми показахте".
Елтън Джон е продал повече от 300 милиона записа по света, изнесъл е над 4000 концерта в 80 страни, записал е някои от най-продаваните сингли за всички времена. Преработката му от 1997 г. на "Candle In The Wind" в памет на принцеса Даяна е с над 33 милиона продадени екземпляра.
Сър Елтън (той получи званието през 1998 г.) е постигнал над 70 хита в топ 40, девет негови песни са били на върха на класациите, седем албума са били номер едно в чартовете в периода 1972 г. - 1975 г., отстъпвайки единствено на "Бийтълс".
Носител е на пет награди "Грами", на награда "Тони" за "Аида". Неговата "Can You Feel The Love Tonight'' от филма "Цар Лъв" пеят и слушат милиони деца по света и ще забавлява и бъдещите поколения малчугани.
Вече са минало дръзките му костюми и екстравагантни очила от началото на 70-те години - той се е обличал като Патока Доналд, Статуята на свободата, Мини Маус. На сцената във Филаделфия той се появи в бял смокинг с черни ревери, с блестящи розови очила и пристъпваше някак колебливо към бляскавото си черно пиано, за да открие с веднага разпознатите първи акорди на "Bennie And The Jets''.
Последва изпълнение на "Philadelphia Freedom'', която той посвети на публиката на града - "един от най-страхотните градове, в които някога съм свирил''. Това бе неговият 52-и концерт във Филаделфия, известен като Града на братската любов.
По време на концерта Джон редуваше хитовете си в палитрата от музикални стилове и жанрове. Госпълът, повлиял силно ранните му творби, присъства в изпълненията на "Border Song'' и "Take Me To The Pilot''. Изпълнителят демонстрира мощните си балади с "Don't Let The Sun Go Down On Me'' и "Someone Saved My Life Tonight''. А когато дългогодишният му китарист Дейви Джонстън се появи с V-образна китара, дойде време за рок с най-ярката рок песен на Джон "Saturday Night's Alright For Fighting'' и с дръзкия химн "The Bitch Is Back'' - Елтън до мозъка на костите.
Елтън Джон се въздържаше от прочутия си фалцет - предстоят му още сто концерта от световното прощално турне, което е цяла година и той с времето се е научил да пази гласа си, без да жертва стила и автентичността си.
Публиката обаче с радост добавяше фалцета вместо него, всички пееха в хор "ла-ла-ла" на "Crocodile Rock''. Звездата избегна сърцераздирателни парчета като "Sorry Seems To Be The Hardest Word'' и разтърсващата "The Last Song'' за сбогуването между баща и син, умиращ от СПИН, в полза на приповдигнатото, празнично настроение.
Преди заключителното изпълнение на "Goodbye Yellow Brick Road'', Елтън се доближи до финала на прощалното си турне с думите:
"Наистина очаквам с нетърпение да прекарам остатъка от живота си с децата и съпруга си. Грижете се за себе си. Обичайте се".
Съвършен шоумен до самия край на спектакъла, Елтън завърши изпълнението на песента и бе издигнат към небето от хидравличен асансьор към отвор в тухлена стена над сцената, който го погълна и се затвори.
Елтън Джон скоро ще слезе от сцената, но слава Богу, че музиката му живее, завършва авторът от Асошиейтед прес.
