След три години регионални конфликти Израел се изправя пред политическа битка, която отдавна се очертаваше на хоризонта, пише BBC.
Парламентарните избори във вторник ще се проведат в страна, раздирана от дълбоки политически и обществени разделения, където залогът за бъдещето е изключително висок.
Публикуваните в петък социологически проучвания показват почти изравнени позиции на управляващата коалиция и основния опозиционен блок. Около 500 000 души ще гласуват за първи път, а според съобщенията близо 70 000 израелци са пристигнали от чужбина специално, за да упражнят правото си на глас.
В събота вечерта хиляди привърженици на опозицията се събраха в центъра на Тел Авив с искане за смяна на правителството.
„Оптимисти сме“, каза 21-годишният Омри. „Искам мир, искам сигурност и искам да сложа край на корупцията и да отстраним религиозните фанатици.“
Предизборната кампания се отличава с нови подходи, включително видеоклипове, създадени с помощта на изкуствен интелект, които привличат медийното внимание. В центъра на политическата надпревара се появи и ново лице.
Гади Айзенкот може би не изглежда като естествения противник на Бенямин Нетаняху — най-дълго управлявалия министър-председател в историята на Израел, известен с агресивния си публичен стил и умението си да владее медийното пространство.
Айзенкот е сравнително нов в политиката. Той произхожда от семейство от работническата класа с марокански корени и е бивш началник на Генералния щаб на израелската армия. Известен е със сдържаното си поведение и спокойния си стил, заради което някои го определят като „неполитик“.
Въпреки това неговата центристка партия „Яшар“ редовно изпреварва партията на Нетаняху „Ликуд“ в някои от последните социологически проучвания. Най-новото от тях беше публикувано в петък — последния ден, в който израелското законодателство позволява оповестяването на подобни данни преди изборите.
Израелската политика обаче се определя не само от резултатите на отделните партии, а и от способността им да изграждат управляващи коалиции. При очаквано оспорван вот нарастващата популярност на Айзенкот засилва напрежението в надпревара, която мнозина израелци смятат за решаваща за бъдещето на страната.
„Той те гледа в очите, а не като лидер, който гледа отвисоко на другите“, каза Дейвид. „И слуша. Проявява голямо разбиране към хората.“,казва негов привърженик.
Привлекателността на Айзенкот често се свързва с личното му поведение и биографията му. Бившият военен говори тихо, а синът му беше убит по време на войната в Газа. Самият той подчертава, че идва „от периферията“, а не от заможния градски елит на Израел.
Мароканският му произход се оказа в центъра на общественото внимание по-рано този месец, когато участник в телевизионен дебат, подкрепящ Нетаняху, използва расистка обида по негов адрес, наричайки го мароканска „маймуна“.
„Тези избори засягат много въпроси“, заяви Айзенкот пред събралите се в обществения център в Рамле. „Те са за сигурността, икономиката и образованието. Но преди всичко са за идентичността на Държавата Израел и за това каква страна искаме да бъдем — еврейска, демократична, либерална, толерантна и равноправна.“
Това послание намира отзвук сред опозицията, която обвинява правителството на Нетаняху, че подкопава израелската демокрация. Критиците му посочват опитите за ограничаване на правомощията на съдебната система, както и отказа му да бъде създадена държавна комисия за разследване на атаките от 7 октомври 2023 г. Нетаняху се противопоставя на подобна комисия с аргумента, че Върховният съд може да бъде предубеден срещу него.
Заедно с други опозиционни лидери Айзенкот се опитва да привлече избиратели от дясното крило на „Ликуд“, като обещава създаването на независима държавна комисия за разследване. Според скорошно проучване подобна инициатива се подкрепя от над 70% от израелските евреи.
Айзенкот обещава и да бъдат изпълнени съдебните решения за призоваване на ултраортодоксалните евреи на задължителна военна служба — въпрос, по който има подкрепа както сред десните избиратели, така и сред опозицията.
Нетаняху отговори с кампания, поставяща акцент върху сигурността, под мотото „Без капитулация“.
Той многократно обвинява съперниците си, че подценяват рисковете за националната сигурност. В кампанията си използва и опасенията на част от десните избиратели, че еврейските опозиционни партии могат да се обединят с арабските партии в Израел, за да си осигурят парламентарно мнозинство — сценарий, който според него би застрашил сигурността на страната.
Около една пета от населението на Израел е от арабски произход. Много от тези граждани се самоопределят като палестинци и са граждани на Израел.
7 октомври промени политическите нагласи
Това са първите избори след атаките от 7 октомври 2023 г., когато бойци, водени от „Хамас“, преминаха през граничната ограда на Газа, убиха близо 1200 души и отвлякоха 251 души.
Нападението се превърна в най-тежкия провал на израелските служби за сигурност. Три години по-късно Нетаняху отново се бори за преизбиране, представяйки се като лидера, способен да гарантира сигурността на страната.
„Ако армията го беше събудила навреме, това нямаше да се случи“, каза Шломи Башер, един от пламенните поддръжници на Нетаняху, с когото разговарях в кафене в сутерена на пазара „Махане Йехуда“ в Йерусалим. „Той носи известна отговорност, но след 7 октомври промени целия Близък изток.“
Нетаняху последователно защитава тезата, че военните операции на Израел в Газа, Ливан и Иран след нападенията са намалили екзистенциалните заплахи за страната.
„Трябва да бъде преизбран, за да довърши започнатото“, заяви Шломи. „Според мен той е един от най-добрите лидери в света. Голяма част от света го обича и уважава, защото е силен човек и идеите му са правилни.“
Премиерът традиционно разчита на стабилна подкрепа от десните избиратели, но според очакванията тя може да отслабне на тези избори. Част от гласоподавателите биха могли да преминат към опозиционни партии като тази на Айзенкот. Други обаче, включително дългогодишни привърженици на „Ликуд“, разказаха, че атаките от 7 октомври са ги тласнали още по-надясно.
Подполковникът от резерва Еял Хаджби, ръководител на регионалното звено за гражданска защита в Сдерот — крепост на поддръжниците на Нетаняху, разположена непосредствено до границата с Газа — е загубил няколко приятели и колеги при нападенията. Всеки ден пали свещи в памет на загиналите в кабинета си. Той казва, че ще мисли за тях, когато гласува във вторник.
„Що се отнася до мен, след 7 октомври трябва да ги унищожим всички“, заявява той. „Промених отношението си към Газа. Преди не бих казал, че трябва да я унищожим.“
Хаджби разказа, че той и семейството му винаги са гласували за „Ликуд“, но сега възнамерява да подкрепи крайнодясната партия „Еврейска сила“ на Итамар Бен Гвир.
„Семейството ми е станало по-крайно от всякога“, каза той. „Ако преди сме обсъждали подобни въпроси, днес изобщо не се колебаем — гласуваме.“
Според социологическите проучвания по-малко от 10% от израелците все още не са решили за кого да гласуват. Малцина обмислят да преминат от партиите на управляващата коалиция към опозицията или обратното.
Проучване, публикувано на 9 октомври от един от водещите израелски вестници — „Йедиот Ахронот“, показва, че над 16% от израелците, които ще гласуват за първи път, биха подкрепили крайнодесни партии като неговата.
Поуката от 7 октомври е, че Израел трябва да заема възможно най-твърда позиция спрямо палестинците, смятат младите хора. Междувременно броят на палестинците, убити при израелските военни операции в Газа, надхвърля 74 000 според данни на здравното министерство в анклава, управлявано от „Хамас“. Данните на ведомството се използват от ООН, макар и с необходимите уговорки относно възможностите за независима проверка в условията на война.
На границата с Газа: за промяна и човечност
По на юг, край границата с Газа, се намират кибуците, нападнати от бойци на „Хамас“ на 7 октомври. В продължение на десетилетия много от тези общности бяха смятани за бастиони на израелската левица.
Сега, три години по-късно жителите постепенно се завръщат. Икономиката, социалната политика, образованието и здравеопазването са сред проблемите, които трябва да се решават.
Избори без ясен изход
Противопоставянето между сигурността и защитата на демократичните институции отдавна определя политическия дебат в Израел. Атаките от 7 октомври и управлението на най-дясната коалиция в историята на страната задълбочиха тези разделения.
По някои от най-важните международни въпроси обаче разликите между управляващите и опозицията не са толкова големи, колкото изглеждат на пръв поглед.
Айзенкот обещава да сложи край на управлението на „Хамас“ в Газа в рамките на 18 месеца — или чрез подкрепяния от САЩ мирен план, или чрез използване на военни и оперативни средства.
Всички основни опозиционни лидери подкрепят в някаква форма израелското заселване на окупирания Западен бряг, където селищата значително се разраснаха по време на управлението на Нетаняху. Израелските селища в окупирания Западен бряг се смятат за незаконни съгласно международното право.
Нито един от основните опозиционни лидери не е поел ясен ангажимент за пълноценна палестинска държавност — перспектива, на която Нетаняху категорично се противопоставя. Айзенкот говори за създаване на условия за палестинска „автономия“ или за ограничена форма на държавност, при която Израел ще запази върховния контрол върху сигурността.
Изборите във вторник могат да завършат без ясен победител и да доведат до политическа патова ситуация. Нито управляващата коалиция, нито опозицията може да разполага с достатъчно места за самостоятелно мнозинство без подкрепата на арабските партии. Според социологическите проучвания те могат да спечелят достатъчно депутатски места, за да се окажат решаващи за съставянето на следващото правителство.
Досега всички основни еврейски опозиционни партии с едно изключение са отказвали да работят с някой от двата арабски партийни блока.
Междувременно Нетаняху продължава да предупреждава за нови заплахи от Иран. Опозиционни представители изразяват опасения за евентуални нарушения на изборния процес, а израелски активисти предупреждават за по-нататъшна ескалация на насилието от страна на заселници в окупирания Западен бряг.
На този фон политическата нестабилност в Израел може да постави страната пред ново изпитание — както по отношение на демократичните ѝ институции, така и на способността ѝ да се справя със заплахите за сигурността.
