Ако Доналд Тръмп беше президент на Русия, със сигурност щеше да се съгласи на бърза и лесна сделка за прекратяване на бруталната война в Украйна. Може би дори би предложил да го направи в рамките на 24 часа., пише CNN.
От гледна точка на Тръмп логиката е очевидна.
Прекратяването на изтощителния конфликт, който вече навлиза в петата си година, не само би спряло убийствата на онези, които американският президент нарича „млади, красиви деца“ и които загиват всеки месец на фронтовата линия. То би донесло и нещо, което за Тръмп е не по-малко важно — значителни икономически ползи.
Санкциите срещу Москва биха могли да бъдат отменени, а след тях вероятно биха последвали доходоносни търговски споразумения. С други думи, мирът и просперитетът биха могли да възтържествуват.
Но Тръмп не е президент на Русия. Тази страна се управлява от Владимир Путин, а руският лидер не показва особен интерес към компромис със заявените си военни цели в Украйна — независимо дали става дума за живота на руснаци и украинци, или дори за милиардите долари, които биха могли да постъпят в руската държавна хазна.
Именно това фундаментално неразбиране стои в основата на безплодните усилия на администрацията на Тръмп да посредничи за прекратяване на бойните действия. То отново пролича по време на последната ключова среща в Санкт Петербург между Стив Уиткоф — бизнес партньор на Тръмп, превърнал се в негов главен преговарящ — и самия Путин.
— Fox News (@FoxNews) October 21, 2026
По време на срещата Путин заявил пред Уиткоф, че проявява „любопитство“ към резултатите от разговорите в Норвегия предишния ден. Там представители на САЩ, Европа и НАТО се срещнаха с украинския президент Володимир Зеленски, за да обсъдят нови възможни предложения за мир, включително икономически стимули за Москва.
По-късно високопоставен помощник на Кремъл потвърди, че американският пратеник е запознал руския лидер с проведените разговори. Той обаче побърза да уточни, че „всъщност те не съдържат много реална стойност за разрешаването на украинската криза“.
Това беше напълно предвидима реакция от страна на Кремъл, който упорито отказва да отстъпи от твърдолинейните си позиции. Сред тях са искането Русия да получи контрол над целия регион Донбас в Източна Украйна и претенцията на Москва да има думата при определянето на бъдещите договорености за сигурността на Киев.
Въпреки това Белият дом вероятно се е надявал Кремъл да прояви по-голяма готовност за компромис. Особено след като миналата седмица Тръмп отмени санкциите върху руския износ на дизелово гориво — политически мотивиран ход, целящ да облекчи натиска върху цените на горивата в САЩ преди междинните избори, но същевременно носещ значителни икономически ползи за Москва.
Впоследствие Тръмп обяви и примирие в енергийния сектор, което обаче не се увенча с успех. Подобна договореност би принудила Украйна да прекрати разрушителните си атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии.
На фона на взаимните обвинения, включително по въпроса за споделянето на разузнавателна информация от страна на САЩ, Тръмп призова и за промяна в украинското ръководство. Всичко това звучеше като музика за ушите на Кремъл.
За Москва обаче икономическите сделки, финансовите стимули и дори общото недоволство от Киев не са признаци за отстъпление. Напротив — те се възприемат като доказателство, че руската стратегия дава резултати.
За разлика от подхода на Вашингтон, стратегията на Москва изглежда ясно очертана. Путин разбира какво мотивира Тръмп и умело отклонява вниманието на своя непредсказуем опонент в Белия дом с обещания за мащабни икономически сделки.
Нови подобни предложения бяха представени от Кремъл по време на срещата с Уиткоф в Санкт Петербург. Путин приветства спорното решение за облекчаване на ограниченията върху руския износ на дизелово гориво, а след това загатна, че Русия може да увеличи и доставките на ключови торове за американския пазар.
„Обсъждаме и различни проекти, като центрове за данни, проекти в енергетиката и сътрудничество в областта на енергетиката“, заяви Кирил Дмитриев, ръководител на руския суверенен фонд и един от основните посредници между Кремъл и администрацията на Тръмп, след края на тричасовите разговори.
Но икономическите обещания не са единственото средство, с което Кремъл се опитва да спечели благоразположението на Белия дом.
Малко преди срещата в Санкт Петербург Путин освободи 74-годишния американски гражданин Стивън Хъбард, задържан от Русия след залавянето му в Украйна през 2022 г., в началото на пълномащабното руско нахлуване. Уиткоф, който неведнъж е демонстрирал готовност да представя действията на Москва в положителна светлина, определи освобождаването като „хуманитарен акт“.
Според съобщенията Хъбард, родом от щата Мичиган, е страдал от сериозни здравословни проблеми през четирите години, прекарани в плен в отдалечена руска наказателна колония.
Освобождаването му обаче беше приветствано от Белия дом като доказателство за умението на Тръмп да сключва сделки и за добрата воля на Путин.
„Съединените щати, от уважение към президента Тръмп, не бяха задължени да дадат нищо в замяна — безпрецедентна ситуация за Русия“, се казва в изявление, публикувано в социалната мрежа Truth Social на американския президент.
Малко вероятно е обаче бившият офицер от КГБ, който ръководи Кремъл с твърда ръка, да гледа на случилото се по същия начин.
За Путин подобни жестове не означават непременно отстъпление. Те могат да бъдат част от стратегия, в която всяка отстъпка е внимателно премерена, а всяко обещание за икономическо сътрудничество — възможност Русия да укрепи позициите си.
Там, където Тръмп вижда потенциална сделка, Путин вижда възможност за стратегическа победа.
