През последните месеци в Иран отново се задълбочава културният разлом около един от най-чувствителните въпроси в страната – как и доколко да бъде налагано задължителното носене на хиджаб от жените.
На фона на войната със Съединените щати и завръщането на твърдолинейните кръгове към водеща роля в управлението въпросът за женското облекло отново е в центъра на общественото внимание.
В разгара на конфликта със САЩ тази година жени без забрадки често бяха виждани на проправителствени събирания и в държавните медии. Правителството и силите за вътрешна сигурност имаха други, по-непосредствени проблеми за решаване.
Iranian women defy efforts by hardliners to enforce wearing of hijab https://t.co/kakUijzg3k Many Iranian women are openly flouting the rule – and authorities seem wary of launching a crackdown, for now. The regime appears to have more pressing priorities – presenting the… pic.twitter.com/LQEwX4HTq0
— TexasBlue (@MakeTexasBlue22) August 23, 2026
В едно от видеата жена, носеща иранското знаме, заявява, че съпругът ѝ е военнослужещ и че се гордее с него.
През последните седмици обаче се засилиха призивите за връщане към твърдата линия по отношение на това, което консервативните духовници и политици определят като „публична голота“.
Много ирански жени открито пренебрегват правилата, а властите засега изглеждат предпазливи по отношение на мащабни репресии. Режимът има по-належащи приоритети – да представи конфликта със Съединените щати като екзистенциална борба, да се справи с тежките икономически последици и да реорганизира апарата за сигурност под ръководството на Моджтаба Хаменей.
As Iran’s war rages, women ditch the hijab in public, testing a wary regime that fears reigniting Mahsa Amini-style protests and wider unrest.https://t.co/0EIfGZOJ8z pic.twitter.com/XOftgyMvbU
— Gulf News (@gulf_news) August 24, 2026
Въпреки това държавните медии съобщават за кафенета и други заведения, принудени да затворят заради неспазване на правилата за облеклото.
Четири години след „Женски живот, свобода“
Преди четири години протестното движение „Женски живот, свобода“ избухна след смъртта в полицейски арест на Махса Амини – млада жена, задържана заради предполагаемо нарушение на правилата за облеклото. Движението беше брутално потушено.
В края на 2024 г. „Амнести интернешънъл“ съобщи, че иранските власти водят война срещу жените и момичетата „чрез все по-жестоки репресии срещу онези, които не се подчиняват на драконовските закони за задължително носене на забрадка“.
Протестите обаче имаха трайни последици. Въпреки постоянните предупреждения и периодичното прилагане на ограниченията, неспазването на официалните разпоредби е широко разпространено, особено сред младите ирански жени.
На 19 юли най-малко седем кафенета и ресторанта в Техеран са били затворени заради неспазване на изискванията за задължителен хиджаб, според правозащитната организация HRANA. Групата е съставила и списъци с акаунти в социалните мрежи, които са били блокирани заради нарушения на публичния дрескод.
HRANA съобщава, че властите използват неясни формулировки като „нарушение на нормите“, „нарушение на скромността“ и „неспазване на ислямското благоприличие“ при преследването на предполагаеми нарушители.
New footage from Iran today shows Iranian women, some wearing hijab and others without it, walking freely through the streets. pic.twitter.com/Cgczs18DKa
— Saviour (@s2funcensored) August 22, 2026
В един от случаите този месец организацията съобщи, че бутик е бил затворен заради „откриване“, без да уточнява допълнителни подробности.
Прокуратурата на Техеран заяви, че ще предприеме сериозни действия срещу предполагаеми нарушения и престъпления, свързани с „непристойност“, в определени кафенета и ресторанти в столицата. Мерките ще обхванат и магазини, продаващи дрехи, определяни като „нестандартни“ или неподходящи.
В провинция Южен Хорасан, в Източен Иран, са били затворени 10 кафенета заради предполагаеми нарушения на „социалните норми и задължителните правила за носене на хиджаб“, съобщи информационната агенция Mehr, позовавайки се на главния прокурор на провинцията.
Натиск от хардлайнерите
Безмилостната кампания на държавните медии по темата често цитира религиозни лидери, които настояват, че хиджабът е част от иранската културна идентичност и че жените са длъжни да спазват изискванията за скромност.
Мохамад Джавад Хадж Али Акбари, който води петъчните молитви в Техеран, твърди, че съществуват организирани усилия за насърчаване на „голотата“ и че на някои хора се плаща, за да се появяват публично с „неподходящо“ облекло.
Имаше и няколко широко отразени случая.
През юни популярната иранска певица Парасту Ахмади, заедно с осем членове на нейната група и продуцентския екип, беше осъдена в Кум на 74 удара с камшик и получи двегодишна забрана да напуска страната.
Ахмади се появи с голи рамене и непокрита коса по време на събитие, което излъчваше на живо в своя YouTube канал през 2024 г.
Обвиненията срещу нея включват „нарушаване на обществения ред чрез създаването и публикуването на вулгарно и неморално съдържание в киберпространството“.
Привържениците на хардлайнерската линия продължават да оказват натиск върху властите. Редакторът на списание „Кайхан“ Хосейн Шариатмадари пише, че прилагането на закона е едновременно правно задължение и религиозен дълг на длъжностните лица.
Телевизионното предаване „Park Way“, продуцирано за община Техеран, посвети няколко епизода на въпроса за женското облекло и призова за действия срещу онези, които нарушават одобрените дрескодове.
В един от епизодите се казва, че „нестандартното поведение не трябва да се проявява от никого на обществени места като паркове“.
Жените също бяха мобилизирани в подкрепа на задължителното носене на хиджаб. На малък митинг в Исфахан тази седмица един от плакатите гласеше: „Нетаняху: Жените без забулване са наши войници безплатно“.
Няма официални данни, че израелският премиер Бенямин Нетаняху действително е правил подобно изказване. Лозунгът обаче отразява по-широк наратив, разпространяван от иранските хардлайнери, които представят жените, отказващи да носят хиджаб, като най-малкото нелоялни към страната си.
Съпротивата продължава
Има обаче множество признаци, че много ирански жени не се плашат от официалните кампании.
В социалните мрежи се появиха видеоклипове, показващи млади жени на скутери с каски, но без забрадки. Правителството все още не е изпълнило обещанието си да започне да издава на жените шофьорски книжки за управление на мотоциклети.
Видеата показват конвои от млади жени на скутери, движещи се през Техеран и други градове. В една публикация в Instagram група жени заявяват: „Ние сме мотоциклетните момичета на Шираз! Момичета от Шираз, да тръгваме!“
Друг акаунт в Instagram публикува видео на около 20 жени мотоциклетистки в централния град Исфахан, представяйки го като „най-голямото събитие за жени мотоциклетисти в Исфахан“.
Както при много други социални и културни въпроси в Иран, за част от обществото задължителният хиджаб изглежда като неуместен приоритет в момент на война и икономическа криза.
Това изглежда включва и президента Масуд Пезешкиан. Позовавайки се на разговор с консервативен духовник, той заяви:
„Свещеникът спомена хиджаб... Ами, има квартали, има джамии – идете и работете по въпроса там! Можете ли наистина да промените поведението на хората чрез закони?“
Иранска независима медия публикува статия със заглавие: „Провокация към изтощена от войната общественост – какво стои зад завръщането на патрулите за хиджаба и затварянето на бизнеси?“
Законът и задължителният хиджаб
Иранските власти започват да налагат задължителното носене на хиджаб след Ислямската революция през 1979 г. Преди това монархията на шаха насърчава по-светски и западен образ на жените.
Член 638 от Ислямския наказателен кодекс на Иран криминализира появата на жени на публични места без „ислямски хиджаб“, макар законът да не дава точна дефиниция на понятието.
Много по-строг закон, одобрен през 2024 г., предвиждаше разширена система от ескалиращи наказания и наблюдение. Прилагането му обаче беше спряно след намесата на Висшия съвет за национална сигурност.
Така въпросът за хиджаба остава своеобразен тест за способността на иранските власти да наложат контрол върху общество, което все по-открито демонстрира нежелание да се подчинява на строгите правила за женското облекло.
