Бебето на Борис Джонсън е прекрасен символ на неговия личен политически стил, извежда в заглавие в. "Гардиън" по повод раждането на сина на британския премиер в държавна болница вчера.
Преди по-малко от месец Джонсън бе близо до това да стане първият британски министър-председател, починал на поста си от Викторианската ера насам. Сега той става третият премиер от настоящия век, празнувал раждането на свое дете на "Даунинг стрийт" 10. Трябва да си със сърце от камък, за да не се трогнеш от историята за болест и нов живот, но това раждане не мина без да бъде използвано за политически цели, изтъква авторът. Той признава, че обявяването на вестта за появилия се на бял свят наследник на Джонсън е било "брилянтно разиграно" от екипа му.
Във вторник "Даунинг стрийт" старателно избягваше да казва дали Джонсън, който предния ден бе изписан от болница като възстановен от Covid-19, причиняваното от новия коронавирус заболяване, ще отговаря на въпроси на виртуалното заседание на Камарата на общините. Това мълчание породи спекулации, че здравето на премиера може да не му позволява да изпълни тази задача. В сряда продължилото мълчание засили спекулациите. После дойде новината за бебето!
На всяко раждане под сянката на смъртта е съдено да засегне емоциите по специален начин, пише "Гардиън". Авторът приканва читателите да помислят колко много от нас са били покъртени от гледките, звуците и усещането за пролетното възраждане на природата по време на кризата с коронавируса. И да отбележат също, че в брифингите на "Даунинг стрийт" от тази седмица въпросите на обществото изразяваха силното желание на дядовците и бабите да видят отново своите внуци. В нашето колективно объркване заради вируса и затварянето вкъщи обещанието на пролетта е истинско доказателство, че животът продължава. Такова е и раждането на едно бебе.
Дали някой все още смята, че ролята на индивида в политиката е тривиална и се измерва само чрез класовата борба и сблъсъка на исторически сили? Кариерата на Джонсън е живо и вдъхновяващо отрицание на такова мислене. Премиерът вече е дал през годините множество доказателства, че индивидуалностите правят големите разлики, пише още коментаторът на "Гардиън".
Преди по-малко от месец Джонсън бе близо до това да стане първият британски министър-председател, починал на поста си от Викторианската ера насам. Сега той става третият премиер от настоящия век, празнувал раждането на свое дете на "Даунинг стрийт" 10. Трябва да си със сърце от камък, за да не се трогнеш от историята за болест и нов живот, но това раждане не мина без да бъде използвано за политически цели, изтъква авторът. Той признава, че обявяването на вестта за появилия се на бял свят наследник на Джонсън е било "брилянтно разиграно" от екипа му.
Във вторник "Даунинг стрийт" старателно избягваше да казва дали Джонсън, който предния ден бе изписан от болница като възстановен от Covid-19, причиняваното от новия коронавирус заболяване, ще отговаря на въпроси на виртуалното заседание на Камарата на общините. Това мълчание породи спекулации, че здравето на премиера може да не му позволява да изпълни тази задача. В сряда продължилото мълчание засили спекулациите. После дойде новината за бебето!
На всяко раждане под сянката на смъртта е съдено да засегне емоциите по специален начин, пише "Гардиън". Авторът приканва читателите да помислят колко много от нас са били покъртени от гледките, звуците и усещането за пролетното възраждане на природата по време на кризата с коронавируса. И да отбележат също, че в брифингите на "Даунинг стрийт" от тази седмица въпросите на обществото изразяваха силното желание на дядовците и бабите да видят отново своите внуци. В нашето колективно объркване заради вируса и затварянето вкъщи обещанието на пролетта е истинско доказателство, че животът продължава. Такова е и раждането на едно бебе.
Дали някой все още смята, че ролята на индивида в политиката е тривиална и се измерва само чрез класовата борба и сблъсъка на исторически сили? Кариерата на Джонсън е живо и вдъхновяващо отрицание на такова мислене. Премиерът вече е дал през годините множество доказателства, че индивидуалностите правят големите разлики, пише още коментаторът на "Гардиън".
