Насилието и сексуалното посегателство отдавна се смятат за теми табу в Сърбия, където много жени са подложени на натиск да мълчат за този бич. Тези, които са достатъчно смели, за да говорят, често се сблъскват с бюрократично минно поле, несъвършена съдебна система и неефективни механизми за защита, които обезкуражават и други жертви да надигнат глас.
След като приятелят ѝ многократно я бие, Мария търси помощ от властите. Но подобно на много други жени в балканската страна, тя скоро губи надежда в системата, която не е в състояние да я защити.
Преди две години Мария за първи път се свързва с властите след нападение от страна на тогавашния ѝ приятел.
"Той ме удари, докато бях на земята", казва Мария, чиято фамилия не се съобщава, за да се защити самоличността ѝ. "Страхувах се какво ще направи след това", казва тя пред АФП.
Тъй като не се страхува от закона, партньорът ѝ изчаква полицията заедно с Мария. В участъка полицаите помолили приятеля ѝ да я закара до дома ѝ, след като е подаден сигнал.
След това полицията ги насочва към център за социални услуги, където Мария е помолена да помисли за помирение с партньора си, въпреки неговото агресивно поведение.
"Тогава се отказах", казва Мария, която по-късно отново е била нападната от същия мъж, дори след като властите издават едномесечна ограничителна заповед.
Мария е само една от хилядите жени, които помогнаха да се отприщи вълна от гняв в социалните медии през декември под хаштага #NisamPrijavila или "Не докладвах".
"Казаха ѝ да се прибере вкъщи и да се опита да забрави", казва Стоякович пред АФП.
След отзвука в социалните мрежи още две жени обвиниха Радивоевич в нападение. Оттогава музикантът е задържан и му е повдигнато обвинение за домашно насилие.
Таня Игнятович, психолог в неправителствена организация, която помага на жертвите, казва, че съществуват законови мерки за борба с домашното насилие. Но сръбската полиция в голяма степен не разполага с достатъчно персонал и няма необходимото обучение за справяне с насилието, казва експертът от Автономния център на жените (AZC). Съдебната система на страната също е обременена от чести забавяния, което води до протакане на съдебните процеси, а това често причинява допълнителни травми на пострадалите.
По данни на AZC от 26-те жени, убити в Сърбия през миналата година, преобладаващата част от тях са преживели домашно насилие. Всяка пета жертва на убийство на жена е съобщила, че преди това е била нападната, твърди центърът.
Сръбските власти не водят регистър на случаите на убийства на жени, като организациите за защита на правата на жените разчитат основно на медийни съобщения и проучвания.
Доклад от 2019 г., изготвен от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, показва, че 22% от сръбските жени са преживели физическо или сексуално насилие след 15-годишна възраст.
Подобно на движенията #MeToo по света през последните години, все повече жени в Сърбия стават публично достояние, след като са били пренебрегвани или заглушавани от властите.
След като приятелят ѝ многократно я бие, Мария търси помощ от властите. Но подобно на много други жени в балканската страна, тя скоро губи надежда в системата, която не е в състояние да я защити.
Преди две години Мария за първи път се свързва с властите след нападение от страна на тогавашния ѝ приятел.
"Той ме удари, докато бях на земята", казва Мария, чиято фамилия не се съобщава, за да се защити самоличността ѝ. "Страхувах се какво ще направи след това", казва тя пред АФП.
Тъй като не се страхува от закона, партньорът ѝ изчаква полицията заедно с Мария. В участъка полицаите помолили приятеля ѝ да я закара до дома ѝ, след като е подаден сигнал.
След това полицията ги насочва към център за социални услуги, където Мария е помолена да помисли за помирение с партньора си, въпреки неговото агресивно поведение.
"Тогава се отказах", казва Мария, която по-късно отново е била нападната от същия мъж, дори след като властите издават едномесечна ограничителна заповед.
Мария е само една от хилядите жени, които помогнаха да се отприщи вълна от гняв в социалните медии през декември под хаштага #NisamPrijavila или "Не докладвах".
До избухването на онлайн вълната се стигна, след като друга жена, Нина Стоякович, публично обвини полицията, че е пренебрегнала сестра ѝ, след като тя е съобщила, че приятелят ѝ - Урос "Нумеро" Радивоевич, известен рапър в Сърбия - я е нападнал."Istorija ženske borbe nam pokazuje da tamo gde ima tlačenja, ima i borbe i otpora i mislim da su žene već uradile ogromnu stvar time što su progovorile."#NisamTrazila #NisamPrijavilahttps://t.co/qytTOjPQ5x
— HBS Sarajevo (@hbs_sarajevo) January 24, 2022
"Казаха ѝ да се прибере вкъщи и да се опита да забрави", казва Стоякович пред АФП.
След отзвука в социалните мрежи още две жени обвиниха Радивоевич в нападение. Оттогава музикантът е задържан и му е повдигнато обвинение за домашно насилие.
Таня Игнятович, психолог в неправителствена организация, която помага на жертвите, казва, че съществуват законови мерки за борба с домашното насилие. Но сръбската полиция в голяма степен не разполага с достатъчно персонал и няма необходимото обучение за справяне с насилието, казва експертът от Автономния център на жените (AZC). Съдебната система на страната също е обременена от чести забавяния, което води до протакане на съдебните процеси, а това често причинява допълнителни травми на пострадалите.
По данни на AZC от 26-те жени, убити в Сърбия през миналата година, преобладаващата част от тях са преживели домашно насилие. Всяка пета жертва на убийство на жена е съобщила, че преди това е била нападната, твърди центърът.
Сръбските власти не водят регистър на случаите на убийства на жени, като организациите за защита на правата на жените разчитат основно на медийни съобщения и проучвания.
Доклад от 2019 г., изготвен от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, показва, че 22% от сръбските жени са преживели физическо или сексуално насилие след 15-годишна възраст.
Подобно на движенията #MeToo по света през последните години, все повече жени в Сърбия стават публично достояние, след като са били пренебрегвани или заглушавани от властите.
