Главният прокурор сезира министъра на регионалното развитие и благоустройството за предявяване на иск за признаване на правото на собственост на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ на българската държава, съобщиха от прокуратурата.
В съответствие на конституционния прерогатив на Прокуратурата на Република България да следи за спазването на законността и в защита на обществения интерес, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов сезира министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков с предложение за предявяване на иск за признаване на правото на собственост на българската държавата и за отмяна на издадения нотариален акт, касаещ собствеността на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София.
Москва назначи нов предстоятел на Руската църква в София
Предложението на и.ф. главен прокурор е на база извършена проверка на Върховна административна прокуратура и Софийска градска прокуратура, в хода на която е установено следното: с нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство. Открит е крепостен акт, издаден на 07.11.1898 г., за дарение на „едно празно градско място в гр. София“ от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България. Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква. Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенция по вписванията.
Проверката на ВАП и СГП установява още, че след множество административни и съдебни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската Императорска Мисия на 11.11.1914 г. от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед, според която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел „Вероизповедания“ да предаде зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийски Митрополит Стефан. Налице са и двустранни документи от 1940 г. между България и СССР относно безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава.
От събраните данни по време на проверката е видно, че по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.
На 24.07.2015 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот и е отразена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти - а именно, че обектите са собственост на посолството на Руската федерация. Това обаче е сторено въз основа само на нотариалния акт.
Проверката на прокуратурата установява още, че приложенията към нотариалния акт, както са описани, не могат да се приемат за доказателства за правоприемството, отразено като основание за правото на собственост върху земята и сградата, т.е. относно преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.
В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ. Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.29, ал.5 от Закона за собствеността, както и на чл.21 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава.
Въз основа на изложеното, предвид законовите правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Гражданския-процесуален кодекс и Закона за държавната собственост, свързани с представителство по дела за недвижими имоти - държавна собственост, и с методическо ръководство при управлението и разпореждането с такива имоти, и.ф. главен прокурор сезира ресорния министър с установеното.
На работна среща в Съдебната палата главният прокурор Борислав Сарафов обърна внимание на министър Андрей Цеков относно обществената значимост на казуса с оглед възприемането на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” като емблематично религиозно място за жителите и гостите на столицата. Той изрази очакване за бързо ангажиране на МРРБ с предявяването на необходимия иск за признаване правото на собственост на българската държава, с което да се осигури защитата на обществения интерес.
В съответствие на конституционния прерогатив на Прокуратурата на Република България да следи за спазването на законността и в защита на обществения интерес, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов сезира министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков с предложение за предявяване на иск за признаване на правото на собственост на българската държавата и за отмяна на издадения нотариален акт, касаещ собствеността на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” в гр. София.
Москва назначи нов предстоятел на Руската църква в София
Предложението на и.ф. главен прокурор е на база извършена проверка на Върховна административна прокуратура и Софийска градска прокуратура, в хода на която е установено следното: с нотариален акт от 23.07.1997 г. посолството на Руската федерация се признава за собственик на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” и на земята, върху която е построен, въз основа на дарение на земята, строителството на църквата и правоприемство от Руското Царско Дипломатическо агентство. Открит е крепостен акт, издаден на 07.11.1898 г., за дарение на „едно празно градско място в гр. София“ от Софийското градско общинско управление на Руското Императорско Дипломатическо Агентство в България. Посочено е, че имотът се подарява за построяване на църква. Останалите документи по нотариалното дело, въз основа на които е издаден нотариалният акт, не се съхраняват и са унищожени според информацията, предоставена от Агенция по вписванията.
Проверката на ВАП и СГП установява още, че след множество административни и съдебни процедури, както и след освещаване на църквата при Руската Императорска Мисия на 11.11.1914 г. от Българското духовенство в съслужене с Руското духовенство, е издадена заповед, според която министърът на външните работи и изповеданията натоварва секретар на отдел „Вероизповедания“ да предаде зданието и намиращото се в него имущество на Негово Високопреосвещенство Софийски Митрополит Стефан. Налице са и двустранни документи от 1940 г. между България и СССР относно безвъзмездно ползване на сградата на църквата от българската държава.
От събраните данни по време на проверката е видно, че по настояване на СССР България се задължава с 2/3 собствено финансиране в кратки срокове да възстанови разрушения от бомбардировки храм. Според подписано съглашение за мир останалата 1/3 от сумата, необходима за ремонтните дейности, следва да се заплати от СССР. Документи, удостоверяващи изпълнението на задълженията от съветска страна, не са открити.
На 24.07.2015 г. до Агенцията по геодезия, картография и кадастър-София е подадено заявление за вписване на промени по партидата на сградата и поземлен имот и е отразена промяна в кадастралния регистър на недвижимите имоти - а именно, че обектите са собственост на посолството на Руската федерация. Това обаче е сторено въз основа само на нотариалния акт.
Проверката на прокуратурата установява още, че приложенията към нотариалния акт, както са описани, не могат да се приемат за доказателства за правоприемството, отразено като основание за правото на собственост върху земята и сградата, т.е. относно преминаването на правата между отделните държавни образувания от Руската империя в лицето на Руското Царско Дипломатическо агентство до Руската федерация в лицето на посолството ѝ.
В хода на проверката не са намерени документи или други доказателства, удостоверяващи строежа на църквата, освен гореспоменатите за възстановяването ѝ. Не са приложени и писмени доказателства за изпълнение на изискванията на чл.29, ал.5 от Закона за собствеността, както и на чл.21 от Виенската конвенция за дипломатическите отношения, регулиращи материята за придобиване на право на собственост от една държава на територията на друга държава.
Въз основа на изложеното, предвид законовите правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството по Гражданския-процесуален кодекс и Закона за държавната собственост, свързани с представителство по дела за недвижими имоти - държавна собственост, и с методическо ръководство при управлението и разпореждането с такива имоти, и.ф. главен прокурор сезира ресорния министър с установеното.
На работна среща в Съдебната палата главният прокурор Борислав Сарафов обърна внимание на министър Андрей Цеков относно обществената значимост на казуса с оглед възприемането на православния храм “Св. Николай Мирликийски Чудотворец” като емблематично религиозно място за жителите и гостите на столицата. Той изрази очакване за бързо ангажиране на МРРБ с предявяването на необходимия иск за признаване правото на собственост на българската държава, с което да се осигури защитата на обществения интерес.