На 91 годишна възраст в Русия почина Алексей Скурлатов - съветският свързочник, който става първообраз на най-известния от паметниците, посветени на Червената армия, издигнати в редица български градове и станали известни като "Альоша".
Цели 12 години след края на Отечествената война Скурлатов става неподозиращ представител на всичките си съветски братя по оръжие, след като на тепето Бунарджик в Пловдив е издигната 15-метрова гранитна статуя на руснака, който в дясната си ръка държи шмайзер, насочен към земята. В годините след построяването му, паметника придобива огромна слава дори в Съветския съюз, където е написана песен за войника Альоша.
Алексей Иванович Скурлатов е роден през март 1922 година в селцето Налобиха в Алтайска губерния в Сибир, но самият той признава, че не помни точната дата. На 19-годишна възраст встъпва в армията, към сибирския ски-батальон. През следващите три години той участва в много битки, по време на които е ранен неколкократно, и родителите му в Сибир на два пъти погрешно получават съобщение за смъртта му.
През 1944 година Скурлатов е изпратен в България, където работи по изграждането на телефонната линия между София и Пловдив. Базиран е в Пловдив, където се сприятелява със своя колега Методи Витанов.
През 1948 година е решено в Пловдив да се изгради паметник на съветската армия. Избраният за неин скулптор Васил Радославов се свързва с Методи Витанов, който му дава негова обща снимка със Скурлатов, който е фотографиран с пълна униформа и медали.
10-метровата гранитна скулптура е открита в Пловдив през 1957година, като в гранита на пиедестала му е гравирано "Слава на непобедимата съветска армия освободителка". Методи Витанов обаче чувствал липсата на своя приятел и една нощ написал върху паметника с големи букви името "Альоша".
Благодарение на славата на пловдивския паметник, още няколко такива в България също придобиват прякора на войника от Сибир - от бургаския, който е с издигната лява ръка към небето, до русенския, който е издигнат преди оригиналния Альоша в Пловдив.
През 1962 година,композиторът Едуард Колмановски посещава Пловдив и е толкова вдъхновен от историята на паметника, че заедно с поета Константин Ваншенкин пишат песен за него. Славата й достига всички точки в Източния лагер. По ирония обаче нито приятелите на Скурлатов в Алтай му вярват, че той е героят, вдъхновил паметника и песента, нито пловдивчани вярват, че първообраз на паметника им е войникът от Сибир. И двете страни са удовлетворени чак след обстойна кореспонденция и размяна на снимки през 1982 година, при която не само, че успяват да се убедят в приликата между човека и скулптурата, а и Скурлатов и Витанов възобновяват познанството си след почти четири десетилетия.
Песента на свой ред се превръща в официалния химн на Пловдив до 1989 година.
