Европейци сме, ама не чак дотам
Европейци сме, ама не чак дотам / netinfo
“Европейци сме ний, байно, ама не чак дотам”. Това безсмъртно възклицание на Алековия герой бай Ганьо буди дълбок размисъл и днес, когато отчитаме вече почти година и половина в пределите на Европейския съюз. Кое ни е европейско? Битът ли, съзнанието ли, работата ли или заплатата, която получаваме за нея?

Въпроси по тези теми слушате, гледате и четете постоянно в медиите. Дали обаче именно тези медии, които представят живота в Европейска България, са европейски? Ето това разискваха днес специалисти, работници в медиите и студенти от Бургаския Свободен Университет от специалностите “Журналистика” и “Връзки с обществеността”.

В препълнената зала 207 на Университета разделението на “посветени” и “поклонници” беше съвсем условно. Всички си говореха на “колега”, просто, едните, водещите, седяха на катедрата, а останалите – на банките. Тон на дискусията даде председателят на СЕМ Мария Стефанова с мисълта, че медиите ни са европейски, ако хората, които работят в тях, са европейци.

Мария Стефанова: Ако на въпроса “Българинът европеец ли е?” отговаряте с “Да”, значи медиите ни са европейски. Не съм много съгласна обаче. Харесват ли ви, например, рекламите? Тези, които са направени и заснети в друга държава и механично са преведени у нас?”

Студентите посочиха, че знак за “европейски медии” са количеството и качеството на независими и обективни журналистически разследвания у нас. В дискусията се включи разследващият репортер от “168 часа” Красимир Боев, заедно със своя съекипник – фоторепортера Николай Минчев.

Краси Боев очерта свои собствени критерии за четири вида разследваща журналистика: Разчитаща само на източници; Такава, която получава информация, но отива и разследва на място; Разследване под прикритие и Жълто разследване. Той разказа на студентите примери от своята професионална кариера, в които е практикувал последните два вида.

Репортерът разказа за разследване, в което се е внедрил в система за купуване на гласове в софийския квартал “Герена” за изборите през 2005 година, като го противопостави на дълго дебнене със снимка на Елена – доскоро тайнствената приятелка на капитана на националния отбор по футбол Димитър Бербатов.

В разгорялата се дискусия “Кое е жълто, колко е лесно да си под прикритие?” най-високият градус беше въпросът “А защо, въпреки че журналистическото разследване е факт и е видно и ясно кой е виновен, няма никакви последствия?”

Когато се направи нещо сериозно, обектът на разследването излиза пред медиите и казва желязната мантра “Това е дело на моите политически опоненти, аз знам кой е поръчал този материал срещу мен”. И се стига отново до байганьовския леден душ “всички са маскари”. Такова мнение изказаха и останалите участници с опит в дискусията. Общо взето, такава беше и позицията на участниците от Дарик Бургас.

Анкета сред студентите от специалностите “Журналистика” и “Връзки с обществеността” обявиха на края на дискусията, че родните медии се опитват да приличат на европейски, но имат още много работа по този въпрос. Бъдещите специалисти смятат, че медиите са зависими от своите рекламодатели, а работещите в тях журналисти се страхуват за живота и здравето си, което им пречи да отразяват обективно всички събития от обществено-политическия живот у нас.

А вие как мислите? Европейски ли са Българските медии?
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Общество