Защо казваме „изпаднал германец"? В нашето чуждопоклонничество Германия има специално място. Представата за германеца е, че е педантичен, чист, спретнат и гладко избръснат. Тази представа много контрастира със смисъла на израза за мръсен, окъсан и неугледен човек.
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Напълно правилно наблюдение, съгласни сме. Ние уважаваме германците и не си позволяваме да се закачаме с тях. Още повече, че сме съюзници в две войни. Добре, една война и 7/8 от другата. Какво ще рече "изпаднал германец"? Един от вариантите за обяснение на израза би могъл да ни отведе именно към бойните действия. Германия губи и двете войни, така че картината на немски войници, обезоръжени и обезкуражени, разпасани и позагубили блясък, е нещо, с което сме свикнали. Изразът обаче предхожда Втората световна война и със сигурност е по-нов от Първата световна война. Намираме го например при Йовков в разказа „Серафим", публикуван през 1935 година. Йовков обаче не го е измислил. Той само го употребява в смисъла, в който и ние днес го използваме. „Помислих, че плашилото от даскал Тодоровата бахча иде насам. Да те вземе мътната, да те вземе. Мисля си: какъв ще е тоз изпаднал германец. " Любопитното е, че Йовков за втори път използва израза „изпаднал германец", този път в друг разказ от сборника „Женско сърце", откъдето е и „Серафим". Разказът е „Свирач на флейта". „Вампир ходи из селото, докторе, за него приказваме. Един изпаднал германец е дошъл в наше село. Какъв вятър го е довел насам, не знам."
На това място вече може да се направи заключението, че изразът има широко разпространение, макар че Йовков със сигурност е допринесъл за него. Там е работата, че към 1935 година германците не са изпаднали. Йовков, разбира се, като участник във войната познава поражението на германците, но също така знае и кризата, която настъпва там след края на бойните действия. Ето как изпадналият германец е по-скоро цивилният, отколкото военният. Това е човекът изгубил всичко, без нищо. Съществува теория, която препраща изпадналите германци дори край дунавските ни градове, където достигали хора в търсене на работа. Масовостта на това явление е спорна, че чак да влезе в народните фразеологизми. По-скоро става дума за информационния поток, който разказва за кризата в Германия и хиперинфлацията им и който идва при нас, включително и заради проблемите на БНБ, тъй като левът е вързан с марката. Така в очите на българите довчерашният съюзник- Германия губи от емблематичния си ореол на спретнат, работлив, чист, образец на подражание и се превръща малко или много в карикатурен образ.
Дали става въпрос за въображение, подкрепено със снимков материал от вестниците или за реални немци, които достигат България в търсене на работа, е много спорно. Но не е толкова съществено. Изразът е някъде от онова време, между войните, макар да е по-ранен от 1935 година, когато Германия вече е във възход. Но така или иначе действието в сборника „Женско сърце" се развива по-рано и лафът е свидетелство за това. Той е останал устойчив и до днес, макар че какви неща точно влагаме сега в него си е „наша работа". Изпаднали германци почти не виждаме, освен ако прекалят с напитките по Черноморието.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
Питанка има и видео канал във VBOX7, където можете не само да четете и да слушате, но и да гледате
