За особената съдба на новия си филм "Миграцията на паламуда" разказва тази неделя (12 февруари) в предаването "Киното в мен" режисьорът и сценаристът му Людмил Тодоров. Пред Дарик той признава, че преди да напише историята е било желанието му да я заснеме задължително под открито небе. Разкрива още, че след инсулта, който Христо Мутафчиев получи по време на снимките на филма, не е било необходимо да се правят още сцени с актьора.
Людмил Тодоров обяснява и защо реши да се противопостави на "унизителните" по думите му условия на киносалоните у нас и да не даде "Миграцията на паламуда" за прожекция в тях. Най-новата му лента ще бъде показана на предстоящия през март София филм фест.
Людмил Тодоров е от режисьорите, които сами създават сценариите за филмите си. Казва, че работи така, просто защото може да пише. Никога не знае дали даден текст след време няма да стане сценарий, или дали някой сценарий няма да се превърне в роман. Подобна е историята и на един от най-емблематичните филми в киното ни - "Любовното лято на един льохман", направен по разказ на Людмил Тодоров и режисиран от него. Ето какво обяснява Тодоров: "Често пъти съм сядал да пиша сценарий, а изведнъж е излизало книга. От моя първи сборник разкази, последният разказ, за който бих си помислил, че може да стане на филм, е този, от който стана "Любовното лято на един льохман". То е специално умение това, защото има режисьори, които не могат да пишат. И то големи режисьори. Мартин Скорсезе например никога не е писал сценарий, не е посегнал човекът".
Има старо противопоставяне между режисьорите и сценаристите, особено когато дойде време за монтажа на филма. Режисьорът има едно виждане и държи на едни сцени, сценаристът друго и настоява да се махнат тези сцени. При вас тази вътрешна борба съществува ли?
Да, да, непрекъснато. То става и без да си сценарист. Един режисьор трябва да е безмилостен, да е безжалостен към материала си в името на филма. Трябва да можеш да жертваш, защото някой епизод сам по себе си може да е хубав, но ако той затлачва филма, за какво ти е там? Правенето на кино изисква изключителна гъвкавост. Човек трябва да може да се пригажда, а не бикоглаво да държиш, да преследващ своята цел, защото ще се издъниш задължително.
Решението да не показва засега в кината последния си филм "Миграцията на паламуда" Людмил Тодоров признава, че е взел трудно. "Подложих филма си на много тежък удар, но реших да поема този риск", казва той пред Дарик и добавя: "Условията, които поставят киносалоните в България, са монополни, унизителни и променящи се непрекъснато за по-лошо. На мен не ми беше лесно да избера да се опра и да кажа: Не, не приемам вашите условия! Вие трябва да си оправите условията! Трябва Министерство на културата да вземе някакви мерки и да регулира разпространението само на българските филми. Да сложи правила".
Кой насочва Людмил Тодоров към кинорежисурата, кой всъщност е първият му филм, какво се случва с първия му сценарий - ще чуете тази неделя в "Киното в мен" по Дарик от 12:30 часа.
