"Пандемията от COVID-19 не само не влоши качеството на социалните услуги в страната, дори доведе до увеличаването на тяхната роля", каза във Варна председателят на Националния алианс за социална отговорност /НАСО/ Георги Георгиев. Според него чест прави на хората, които работят в тази сфера, че не са се стъписали и предали, а са останали на първа линия, да помагат на хората в нужда.
Георгиев посочи, че най-големият проблем е, че пандемията е довела до още по-големи ограничения в областта на заетостта. Има нужда от промяна в начина и реда на подкрепата за хората с увреждания, които искат да работят. По думите му би било добре, ако се промени начинът на финансиране на мерките в помощ на тази група. Нужно е да се излезе на много по-голям фронт и да се мисли за устойчивост, каза Георгиев. По думите му това може да стане, като се отпуска финансиране за повече на брой работодатели, които да поемат конкретни ангажименти за по-дългосрочна заетост на наетите служители.
"При първата вълна от пандемията много хора останаха без подкрепа, защото много от държавите в ЕС не разглеждат социалните услуги като жизнено важни", каза Люк Зелдерло, генерален секретар на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания (EASPD). По думите му по време на втората вълна ситуацията се е подобрила, тъй като правителствата са осъзнали значението на тази помощ за качеството на живот на хората. "В цяла Европа доставчиците на услуги работеха много упорито, бяха създадени и много нови онлайн платформи, насочени към хората в уязвимо положение", допълни Зелдерло.
Той изрази задоволство, че европейските държави са създали фонда за борба с последиците от пандемията и средствата няма да са само за зелената и цифровата трансформация, а и за усилване на социалните услуги. Зелдерло посочи още, че пандемията безспорно е помогнала за дигитализацията на сектора на социалните услуги, но в тази сфера човешкият контакт ще остане незаменим.
Оказваните услуги у нас са абсолютно съотносими с тези в ЕС, допълни изпълнителният директор на новата Агенция за качество на социалните услуги Виктория Тахова. По думите ѝ предстои на сайта на ведомството да бъдат изнесени най-добрите примери от страната. Тахова каза още, че дали разпределението на броя и видовете услуги по региони е достатъчно добро, ще стане ясно след като бъде изработена Националната карта, която би трябвало да е готова през 2022 г.
"Най-големите затруднения са в качеството на грижата за хората с увреждания и особено за тези с психически и ментални проблеми", бе позицията на Тахова. По думите ѝ в момента вървят няколко национални проекта, чиято цел е подобряването на този вид услуги, включително се работи по деинституализацията на възрастните хора с такива проблеми.
Социалните услуги и заетостта са във фокуса на национална среща, започнала край Варна. В продължение на два дни експерти от цялата страна ще коментират вариантите за развитие на социалното предприемачество у нас и проблемите в сектора, продиктувани от пандемията от COVID-19.
Георгиев посочи, че най-големият проблем е, че пандемията е довела до още по-големи ограничения в областта на заетостта. Има нужда от промяна в начина и реда на подкрепата за хората с увреждания, които искат да работят. По думите му би било добре, ако се промени начинът на финансиране на мерките в помощ на тази група. Нужно е да се излезе на много по-голям фронт и да се мисли за устойчивост, каза Георгиев. По думите му това може да стане, като се отпуска финансиране за повече на брой работодатели, които да поемат конкретни ангажименти за по-дългосрочна заетост на наетите служители.
"При първата вълна от пандемията много хора останаха без подкрепа, защото много от държавите в ЕС не разглеждат социалните услуги като жизнено важни", каза Люк Зелдерло, генерален секретар на Европейската асоциация на доставчиците на услуги за хора с увреждания (EASPD). По думите му по време на втората вълна ситуацията се е подобрила, тъй като правителствата са осъзнали значението на тази помощ за качеството на живот на хората. "В цяла Европа доставчиците на услуги работеха много упорито, бяха създадени и много нови онлайн платформи, насочени към хората в уязвимо положение", допълни Зелдерло.
Той изрази задоволство, че европейските държави са създали фонда за борба с последиците от пандемията и средствата няма да са само за зелената и цифровата трансформация, а и за усилване на социалните услуги. Зелдерло посочи още, че пандемията безспорно е помогнала за дигитализацията на сектора на социалните услуги, но в тази сфера човешкият контакт ще остане незаменим.
Оказваните услуги у нас са абсолютно съотносими с тези в ЕС, допълни изпълнителният директор на новата Агенция за качество на социалните услуги Виктория Тахова. По думите ѝ предстои на сайта на ведомството да бъдат изнесени най-добрите примери от страната. Тахова каза още, че дали разпределението на броя и видовете услуги по региони е достатъчно добро, ще стане ясно след като бъде изработена Националната карта, която би трябвало да е готова през 2022 г.
"Най-големите затруднения са в качеството на грижата за хората с увреждания и особено за тези с психически и ментални проблеми", бе позицията на Тахова. По думите ѝ в момента вървят няколко национални проекта, чиято цел е подобряването на този вид услуги, включително се работи по деинституализацията на възрастните хора с такива проблеми.
Социалните услуги и заетостта са във фокуса на национална среща, започнала край Варна. В продължение на два дни експерти от цялата страна ще коментират вариантите за развитие на социалното предприемачество у нас и проблемите в сектора, продиктувани от пандемията от COVID-19.
