Сравнително лека суша най-вероятно е била достатъчна, за да сложи край на класическата цивилизация на маите, процъфтяваща до 950 година на територията на съвременно Южно Мексико и Гватемала.
Дълго време учените смятаха, че краят на маите е предизвикан от сушата. Но последните изследвания на британски и мексикански учени показват, че намаляването на дъждовете само с 25-40% е било предостатъчно, за да изтощи сезонните източници на прясна вода в този регион.
Резултатите от проучването, проведено от Юкатанския център за научни изследвания съвместно с университета в Саутхемптън, са публикувани в списание "Сайънс".
Учените са използвали сложни схеми за моделиране, за да изчислят промените в обема на падналите дъждове и нивото на изпарения между 800 и 950 година, когато е започнал резкия упадък на цивилизацията на маите.
"Понижението е било едва 25-40% от общото годишно ниво на валежите, но е било достатъчно, за да се изпари повече вода, отколкото е попълвал дъждът. Количеството на достъпната вода бързо е намаляло", заяви професорът от университета в Саутхемптън Илко Ролинг.
"Нарушаването на традиционния начин на живот и масовото опустошение на градовете най-вероятно е следствие от недостига на вода, особено имайки предвид, че дългогодишните суши често се повтаряли", добави той.
Сушата, реконструирана с помощта на научни модели, напомня на това, което някои учени обещават за този регион в близко бъдеще. "Има разлики, но предупреждението е очевидно: това, което ни се струва за незначително намаляване на питейната вода, може да се доведе до сериозни, дългосрочни проблеми", смята професор Мартин Медина-Елизолде.
"Този проблем не е уникален само да Юкатанския полуостров, той се отнася за всички региони със сходни условия, където има високо ниво на изпаренията", добави той.
Дълги години археолозите продължават да спорят, коя е причината за упадъка на маите, чиято цивилизация е процъфтявала цели шест века.
Сред възможните причини, освен сушата, са гражданските конфликти, епидемиите и масовото изсичане на горите. (БГНЕС)
