Крайно време е да обърнем внимание на този вид себепредставяне. Едно време му се казваше самоснимка. Помните ли? Но селфи (selfie) е далеч по-звучен термин - хем съдържа английското self, хем носи пасторалния наивистичен оттенък на селото.
Терминът официално е дискутиран за първи път от фотографа Джим Краус в книгата му "Индекс на фотоидеите" от 2005 година. Смята се обаче, че се е появил още през 2002 година в австралийски интернет форум, но авторството му е спорно. Така или иначе не е чак от такова значение.
Всъщност практиката на самоснимане изобщо не е нова, но преди това не се е радвала на такава широка популярност по ред причини. Една от тях е техническото неудобство да си направиш автопортрет. Другата - невъзможността да покажеш фона, което дълго време беше важно за имиджовите снимки.
Ако се върнем само 15-на години назад, шансът да помолите някого да ви снима, пък било то и непознат, беше с пъти по-голям от този да се щракнете сами с фотоапарата. А и сега устройствата предлагат изключителни удобства, например да се самопозиционираш и да наблюдаваш на дисплея как изглеждаш, което е било лукс на времето. Затова най-старите селфита са се правели с помощта на огледало. А такива снимки съществуват още от зората на фотографията.
И все пак, смята се, че първото селфи е дело на Робърт Корнелиус - американски пионер в дагеротипията. Процесът бил много бавен, той махнал капачката на лещата на апарата, отишъл пред камерата, постоял минута-две неподвижно, после отново отишъл до апарата и затворил лещата.
Обаче дагеротипната самоснимка е рядкост. Едва с появата на "Кодак Брауни" - преносим фотоапарат в кутия, макар и доста тежичък, селфитата стават по-популярни. Това се случва в началото на XX век. За целта задължително трябвало да се използва огледало и предмет, на който да се постави камерата. Можело да е триножник, но най-често била използвана мебелировка.
През 1914 година великата руска княгиня Анастасия Николаевна, тогава 13-годишна, праща селфи в писмо до приятел. Камерата е подпряна на стол, а Анастасия пише: "Беше много трудно, защото ръката ми през цялото време трепереше".
Селфитата са обект на серия от изследвания - психологически и неврологични. Според психологическите мъжете и жените правят различен тип селфита, обусловени от това, че могат да контролират и да го предложат на публика, която да бъде добронамерена. В този смисъл се говори за заразен поглед.
Мъжете на селфитата имат навика да гледат по един и същ начин, докато жените са склонни да изискват харесване с максимален сексуален заряд, включително показвайки деколте, шия и прочее.
Ъгълът, под който се прави селфито също е обект на изследвания, а най-любопитното е, че огромната част от селфитата показват повече лявата половина на лицето, което от гледна точка на неврологията е много любопитно и се наблюдава при автопортретите. Мозъкът възприема по-добре лявата част на асиметричните ни лица. Но тук се впускаме вече в твърде големи подробности. Мисля, че изяснихме конкретния въпрос.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
