Как се появява джентълменството? Защо е прието мъжете да дават предимство на жените при излизане от помещение, при влизане и така нататък? За излизането има един виц. Надявам се да не е това причината, превърнала се днес в джентълменство. Изпит по етикеция: Защо мъжете пускат дамите с предимство при излизане от помещение? Отговор: Атавистичен навик от далечните времена, когато първият излязъл от пещерата е бил изяждан от зверовете.
Отговора на днешната Питанка можете да слушате ТУК
Добър виц, признаваме. Само че джентълменството е сравнително нов идеен конструкт и има един доста сериозен времеви диапазон, през който той не е съществувал. Така че от излизането от пещерата до необходимия респект към дамите лежи времето, когато мъжете сами са се набутвали в устата на звяра.
Джентълменството е продукт на пресичането на две линии. Едната е наличието на благороден произход. Тоест социалното разделение, което съществувало от край време и което поставя едни хора обществено над други, като им дава известни права, но и задължения. Благородникът се ражда такъв и следователно трябва да бъде обучен, възпитан за такъв. На възпитанието ще обърнем внимание след малко. Втората линия, за която споменахме, е традиционното схващана за дамите като за слаб пол, пол, към който са необходими специални грижи и специално отношение. Съвършеният джентълмен е мил и внимателен към всички, но към благородните дами особено.
За първи път терминът се използва през XІV век в Англия за дворяните, които подобно на самия монарх, трябва да спазват определен етикет. Дворцовият етикет се е развивал с годините, докато в един момент не е достигнал да нивото, което познаваме и днес. Той е да се говори уважително, да не проговаряш, преди да те заговори по-висш или по-възрастен, да си мериш приказките, макар някой неща да не са ти по вкуса. Тази дворцова етикеция е характерна за цяла Европа. Тя кореспондира пряко и с рицарската традиция и културата на куртоазията. Днес да обвиниш някого в куртоазия е вид обида, защото ние много мразим лицемерието и ценим прямите, плеснатите в устата хора, които наричат нещата с истинските им имена, а не им викат просто неща. Тоест харесваме дръвниците и простаците по разбиранията на благородството.
Куртоазията, френски еквивалент на джентълменството, изисква особено отношение към околните, но понеже вие питате специално за дамите, то дамите са специален обект на постоянно ухажване. Не сексуално, дори не еротично, а културно. Младите дами се ползват с предимство, но възрастните също са обект на куртоазията. Така придържането на стол, подаването на ръка, придържането на дреха, отдаването на предимство са задължителни жестове на благородника, който по този начин демонстрира особен вид уважение на дамите, но и особен вид себеуважение. Всъщност истинският джентълмен трябва да прави това и с други джентълмени, което ни навежда до онзи стар скеч, в който двама джентълмени се канят кой да мине пръв през вратата, понеже и двамата настояват да е другият. "След вас, сър. Не след вас, сър. Не, моля ви, настоявам, след вас, сър".
Днес, разбира се, този модел е напуснал двора и да си джентълмен е въпрос на възпитание и издава произход при всеки, макар че женската еманципация го поставя под силен натиск, тъй като този модел изисква жената да продължава да играе ролята на по-слаба и поласкана, дори когато знае, че ще я изяде звяр.
Ако имате още въпроси, питайте Питанка. Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
