1933 г. започва строителството на моста Голдън Гейт в Санфранциския залив. Висящият мост отделя Санфранциския залив от Тихия океан. Над залива се простират общо пет моста - Голдън Гейт, Ричмънд-Сан Рафаел, Сан Франциско-Оукланд, Сан Матео-Хейуърд и Дъмбартън.
Мостът свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 г. и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 м) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.
Преди мостът да е бил изграден, единственият практически кратък маршрут между Сан Франциско и Марин Каунти е бил с лодка през една точка на залива на Сан Франциско. Фериботната услуга започва още през 1820 г.
Много експерти са заявявали, че мост не може да бъде построена над на пролива, където в средата има дълбочина над 150 м. Експертите смятали, че силните ветрове и гъсти мъгли биха предотвратили изграждането и експлоатацията на мост.
Предложението, което се смята като начало на съоръжението, е било направено през 1916 г. от бившия инженер студент Джеймс Уилкинс. Градският архитект на Сан Франциско изчислява цена от 100 млн. долара като непрактична за времето, както и отправя въпрос до специалистите дали може да бъде построен за по-малко. Един, който отговорил: Йозеф Щраус, е амбициозен, но мечтателен инженер, който за дипломната си работа е проектирал 89-километров железопътен мост над Беринговия проток.
Първоначалната идея на Щраус е за масивни конзола от двете страни на пролива, свързани с един централен окачен сегмент. Той обещава това да бъде построено за 17 млн. долара. Местните власти се съгласяват да продължат проекта само при уверение, че Щраус промени дизайна и приеме мнението на няколко консултации проекта експерти. Поради последните достижения в металургията е решено като най-практично да се направи висящ мост.
Строежът на моста обаче среща сериозна опозиция. Американската служба United States Department of War е била притеснена, че мостът ще влияе на движението на кораби, а военният флот се страхувал от сблъсък на кораб или саботаж на моста, който би могъл да блокира достъпа до едно от основното си пристанища. Професионалните съюзи искали да се гарантира, че в строежа ще се предпочитат местни хора. Southern Pacific Railroad, една от най-влиятелните фирми в Калифорния се противопоставяла заради конкуренцията на нейния фериботен флот и дори завела съдебен процес срещу проекта, което довело до масов бойкот на фериботните услуги.
Щраус е бил основен инженер отговорен за цялостния дизайн и конструкция на моста. Но тъй като той имал малко опит с кабелни висящи конструкции отговорността за това е поверена на други експерти. Малко известният местен архитект Ървинг Мороу е направил цялостния дизайн на кулите на моста, схемата за осветяването му и декоративните елементи - улични лампи, перила и пешеходни алеи. Известният оранжев цвят е използван първоначално като корозионна защита на моста.
1969 г. от СССР е изстрелян автоматичния космически апарат „Венера 5”. Автоматичният космически апарат е изстрелян в 06:28 ч. стандартно време с цел изследване на Венера, с помощта на ракетата носител „Мълния-М”. Спускаемият модул навлиза в атмосферата откъм нощната страна на планетата Венера на 16 май 1969 г. и предава данни в продължение на 53 минути. По време на спускането се извършват измервания на температурата, налягането, осветеността и химичния ѝ състав.
Спускаемият апарат престава да изпраща данни когато налягането достига 27 атмосфери, това е станало на височина 18 км над повърхността. Анализът на атмосферата показал, че тя се състои от 97% въглероден двуокис, 2% азот, не повече от 0,1% кислород, и незначително количество водна пара.
1972 г. по нареждане на президента на САЩ Ричард Никсън НАСА започва да разработва проект по създаване на космическа совалка.
Космическата совалка представлява свръхзвуков летателен апарат с делтовидни крила, който е в състояние да пренася значително количество полезен товар и да осигурява на екипажа необходимите условия за живот и работа. Екипажът на совалката е от четири души - командир, пилот, специалист по програмата на полета и специалист по товара.
Целият космически кораб е облицован отвън с термозащитни плочи, които го предпазват от силното нагряване при навлизане в плътните атмосферни слоеве. Животоподдържащата и терморегулиращата системи осигуряват на екипажа изкуствена атмосфера от кислород и азот с температура от 18,3 до 26,6ºС.
След многобройни отлагания, на 12 април 1981 г. от космодрума Канаверал е осъществено първото извеждане на космическа совалка в орбита около Земята с екипаж от двама пилоти, които след полет от 54,4 часа се приземяват успешно в Калифорния в базата на ВВС Едуардс.
По мнение на военните специалисти космическата совалка трябва да извърши качествен скок в областта за използване на космоса за военни цели - като средство за извеждане на военни спътници на орбита около Земята и осигуряване на техническо обслужване на техниката на околоземна орбита, включително ремонт или унищожаване на повредена техника и изпитания на експериментални оръжия в космоса.
2005 г. научният екип на Майкъл Браун, Чадуик Трухильо, и Дейвид Рабиновиц открива най-голямата планета-джудже в Слънчевата система - Ерида. Откритието си те правят при изучаване на снимки, направени в обсерватория Паломар на 21 октомври 2003 г.
Първоначално екипът възнамерявал да обяви откритието едва след като бъдат направени допълнителни наблюдения, които да позволят по-точно определяне на размера и масата, но е бил принуден да избърза след като разбрали, че във вече публикувано от тях в интернет резюме има ключова дума, водеща до достъпните записи на един от ползваните телескопи, генерирани при тяхното наблюдение. Чрез използване на тези записи всеки е можел да установи координатите на обекта.
Ерида е деветото по големина тяло в Слънчевата система. По време на изучаването й се оказва, че обектът е по-голям от Плутон, което поставя въпроса дали това тяло не може да се нарича планета. Последвалата дискусия завършва с решение на Международния астрономически съюз, който приема нова дефиниция за планета, според която Плутон, заедно с Ерида, Макамеке, Хаумея и Церера 1, е включен в нов клас - планети-джуджета.
Любопитен факт е, че първоначално, тялото е наречено 2003 UB313. Заради раздора, който откритието внася в астрономическата общност по отношение на дефиницията за планета, то е наречено на древногръцката богиня на раздора Ерида.
В Тайван през 2007 г. е пуснат в движение високоскоростен влак, който развива скорост до 300 км/час.
Високоскоростният железопътен проект на Тайван е на стойност 18 млрд. долара. Влакът THSR 700T се движи между столицата Тайпе и южния град Каосюнг, намалявайки времето за пътуване от 4,5 часа до 90 минути.
