1284 г. шведският град Йоншьопинг получава статут на кралски град. Той е един от 134-те града на Швеция, които имат статут на исторически градове.
Градът е разположен на южния бряг на езерото Ветерн. Йоншьопинг е център на хартиената и кибритената промишленост на Швеция.
1642 г. е основан град Монреал, център на канадската провинция Квебек. Монреал е вторият по големина град в Канада и най-големият в провинция Квебек. Археологически разкопки показват, че първите нации, местното население, окупират острова на Монреал преди 4000 г.
Разположен е на едноименния остров, на мястото на сливането на реките Свети Лаврентий и Отава. Името на града идва от една от географските забележителности на острова - възвишението Маунт Роял, което се издига на 232 м, със своите отличителни три хълма. Освен главният остров, Монреал се простира и на 74 по-малки острови.
В продължение на век и половина Монреал е индустриалният и финансов център на Канада. Разнообразието от сгради включва фабрики, асансьори, складове, мелници и рафинерии, които днес осигуряват наследство от исторически и архитектурен интерес, особено в района на центъра на града и Старото пристанище.
До началото на 1970-те години Монреал е водещ индустриален център в Канада. Англо-американският капитал и френскоезичната евтина работна ръка способстват за бързото развитие на града. Дълги години огромна част от емигрантите от Европа пристигат именно тук, в търсене на работа в многобройните фабрики и пристанището на Монреал, едно от най-големите в света. Постепенно с понижаване на значението на английския език и растящия френско-канадски национализъм, карат много американски и английски компании да изтеглят бизнеса си от града, което довежда до продължила над 20 години икономическа депресия.
След 1995 г. положението започва постепенно да се стабилизира и подобрява и много от световните компании се завръщат в Монреал. Днес градът е дом на компании като Роял Банк ъф Канада (най-голямата банка в страната), Еър Канада, Бомбардие, Алианс филмс и други.
Много от историческите сгради в Стария Монреал са все още в оригиналния си вид: базиликата Нотр-Дам дьо Монреал, пазара Бонсекур, и впечатляващите седалища на всички най-големи канадски банки на улица Сейнт Джеймс. Ораторията Св. Йосиф, завършена през 1967 г., основната сграда на Юниверсите дьо Монреал, построена в стил Ар деко от Ернес Кормие, известната офис кула Плас Вил Мари, противоречивия Олимпийски стадион и околните структури, са някои от забележителните примери за архитектурата през 20 в.
1725 г. е учреден британският рицарски Орден на банята от Джордж I. Името на ордена произлиза от средновековната церемония по посвещаване в рицарство, която включва къпане като символ на пречистване. Тези рицари са наричани рицари на банята.
Орденът на банята се състои от Суверен, Велик магистър (от 1974 г. заемани от Елизабет II и принц Чарлз) и три класа: Рицар или Дама на големия кръст; Рицар-командор или Дама-командор; и Кавалер.
1969 г. е изстрелян е “Аполо 10”. Това е четвъртата пилотирана мисия на НАСА по програма “Аполо”. Основната цел на експедицията е изпробване на Луния модул на лунна орбита, самостоятелен полет и преминаване на режим за кацане и излитане от орбита, завръщане и скачване с Командно-сервизният модул.
Корабът е изведен в орбита от ракета-носител Сатурн V. Това е вторият екипаж достигнал и влязъл в орбита около Луната. С лунния модул “Снупи” астронавтите Томас Стафорд и Юджийн Сърнън се приближават на 14,3 км от лунната повърхност и след маневра имитираща излитане се завръщат и скачват с командния модул Чарли Браун, пилотиран от Джон Йънг.
На 18 май 1969 г. НАСА извежда на орбита "Аполо-10" с трима астронавти: командирът Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сернан.
Стартът е в 16.49 ч. (по Гринуич). Командният модул се завърта и свързва с лунния в 20.06 ч. В 20.45 ч. се отделя от ракетата-носител. След три денонощия корабът се приближава до Луната. С включване на двигателя (на 21 май) се извършва корекция на траекторията, така че той да влезе в орбита с максимално разстояние от Луната 320 км и минимално - 111 км. Една втора корекция превръща орбитата в почти кръгова на разстояние 112 км от повърхността.
В нощта на 22 срещу 23 май е извършен най-сложният експеримент на този полет. Астронавтите Стафорд и Сърнън преминават в лунния модул и го отделят от командния в 19.00 ч. Включват двигателя и започват самостоятелни обиколки около Луната, като се приближават на 14,3 км от повърхността й. В 23.34 ч. отделят степента за приземяване от лунния модул. След редица маневри се скачват отново с “Аполо 10” и преминават в него. В 5.13 ч. отделят лунния модул.
В 10.25 ч. на 24 май 1969 г. пускат основния двигател, който работи 2,45 минути. Корабът излиза от окололунна орбита (където е престоял общо 61.35 ч) и полита към Земята. В 16.22 ч. на 26 май командният модул се отделя от сервизния, в 16.37 ч. навлиза в земната атмосфера. В 16.52 ч. на 26 май “Аполо 10” се приводнява успешно в Тихия океан в района на остров Самоа.
1972 г. влиза в сила Договорът за забрана на складирането на дъното на моретата и океаните на ядрено оръжие и на други видове оръжия за масово унищожение.
Договорът е разработен по инициатива на СССР. На 7 декември 1970 г. документът е одобрен от Общото събрание на ООН. Открит е за подписване на 11 февруари 1971 г. едновременно в Москва, СССР, Вашингтон, САЩ, и Лондон, Великобритания.
Договорът е подписан от България на 11 февруари 1971 г., ратифициран е от Народното събрание на 18 март 1971 г.
1974 г. под кодовото име “Усмихнатия Буда” Индия успешно детонира първото си ядрено оръжие. Така става шестата нация в света, извършила подобен опит. Това е и първият потвърден ядрен опит от нация извън петте страни, постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.
Индийската ядрена програма е започната в средата на 60-те години. Индийските учени отбелязват забележително бърз напредък в изследванията си. Същинският проект за създаване на ядрено оръжие е осъществен за седем години - между 1967 и 1974 г., като основният екип се е състоял от около 75 учени. Ограниченият брой на участващите е едно от изискванията за запазване на секретността на програмата. Неин ръководител е бил известният учен Раджа Рамана.
Изследванията са били провеждани в ядрения център “Бхаба” близо до Тромбай. На 7 септември 1972 г. Индира Ганди - тогава министър-председател, издава разрешение изготвените планове за оръжие да бъдат осъществени и да бъде започнато конструирането на бомбата. Самата бомба е била опростен вариант на американският “Дебелак” от Втората световна война. Тя е била имплозионно устройство, използващо 6 кг плутоний, с берилиево-полониев неутронен отражател. Бомбата е била с диаметър 1,25 м и тегло 1400 кг.
Името й идва от датата, на която е бил планиран взрива - на 18 май е индийският празник Буда Джаянти, рожденният ден на бог Буда. “Усмихнатият Буда” е взривена в подземна шахта на дълбочина 107 м в 8.05 ч. сутринта. Мощността на взрива е била 12 килотона според индийското правителство.След експлозията д-р Рамана - ръководителят на проекта, се обажда на Индира Ганди от телефонна кабина в близко село (тъй като специалният телефон не работел) и й казва: “Госпожо, Буда най-после се усмихна”.
1980 г. в 8.32 ч. изригва вулканът Света Елена (окръг Скамания, Вашингтон). Това е най-смъртоносното и най-разрушителното в икономически план изригване в историята на САЩ. Загиват 57 души, биват разрушени 250 къщи, 47 моста, 24 км жп линии и 298 км магистрали.
Планината продължила да изригва до вечерта, достигайки мощността на 20 000 атомни бомби от рода на тази, пусната над Хирошима. През тези девет часа горната централна четвъртина на планината изчезнала, оставяйки огромен кратер във формата на подкова. Дълбоките клисури са били запълнени.
83 м отломки са били депозирани на дъното на езерото, а реката, оттичаща се по север - по северозападните склонове на планината, сега била затрупана под около 50 м нанос.
1993 г. са убити Сараевските Ромео и Жулиета. По време на драматичните събития в Босна и Херцеговина историята на двама влюбени - мюсюлманка и сърбин, разтърсва света. И двамата са родени в Сараево, в една и съща година - 1968.
Адмира Исмич е от мюсюлмански произход, а нейният възлюбен Бошко Бръкич е сърбин. След като завършват гимназия, двамата се сгодяват и се записват да следват химия. Когато всичко предвещава щастлив семеен живот, избухва гражданската война в Босна и Херцеговина и те остават блокирани в обсаденото Сараево, където е много трудно смесени двойки да оцелеят.
14 месеца след началото на конфликта Адмира и Бошко решават да избягат в Сърбия през контролираните от местни бойци територии. Търсят помощ от Исмет Байрамович, по прякор Кело, известен разбойник, който се съгласява срещу 18 000 марки да осигури на двамата влюбени безпрепятствено излизане от Сараево. Парите трябвало да послужат за подкуп на снайперистите, да си затворят очите, докато Адмира и Бошко притичат през моста Връбаня на река Миляцка, която разделя мюсюлманските от сръбските позиции.
На драматичния 18 май г. двамата влюбени изчакват знак от Кело и тръгват да пресичат. По средата на моста въпреки уговорката снайперистите откриват огън по тях. Бошко е убит на място, а Адмира, която е ранена смъртоносно, успява да се добере до любимия и да го прегърне, след което издъхва.
Трагедията се разчува по света след репортажите на множество чуждестранни репортери. Пред медиите и двете страни си прехвърлят вината за убийството на влюбените. Родителите научават за смъртта на децата си със закъснение от два дена. Заради непрестанния кръстосан огън телата остават да лежат непогребани цели шест дена - от 18 до 24 май. Родителите и на двамата, от двете противникови страни, виждат труповете им и не могат да направят нищо. Накрая, на шестата нощ, сръбски бойци успяват да се промъкнат само на 25 м от мюсюлманските позиции, да издърпат труповете към своята страна и да ги погребат на гробището Лукавица в общ гроб.
2001 г. се състои премиерата на американски анимационен филм “Шрек”. Това е първият филм, спечелил “Оскар” за най-добър анимационен филм, категория, въведена през 2001 г. Лентата е базирана на книгата с приказки от 1990 г. Shrek! на Уилям Стийг.
Филмът проследява приключенията на Шрек - голямо, силно, сприхаво и самотно огре (чудовище), красивата, но твърде самонадеяна принцеса Фиона, приказливото Магаре и злия Лорд Фаркуод.
В България:
1903 г. е открито пристанището в Бургас. Пристанището е открито в присъствието на княз Фердинанд І. Още през 1899 г. е запален първият български пристанищен фар. При откриването си пристанището представлява басейн с 60 ха площ, има три кейови стени с общ фронт 590 м и дълбочина на акваторията 24 фута. Дотогава целият труд е бил ръчен, като товарите са носени на гръб, върху самари. Докерите са вървяли с товарите по наклонени скели от кея към кораба,
През 1941 г. са доставени първите два крана - 3-тонни електрически, производство на “Шкода”, а на 5 септември 1974 г. официално е открито пристанището за насипни товари. От 1963 г. на 3 мили южно от основния порт, в района на парк “Росенец”, започва работа и терминалът за нефт и нефтопродукти. През 1980 г. влиза в експлоатация терминала “Запад”, който е специализиран в обработка на големотонажни кораби, превозващи черни метали.
Днес то е утвърдено като основно за трансевропейската транспортна мрежа Ten-T. Пристанището разполага общо с 19 корабни места с максимално допустимо газене от 12,3 м.
1905 г. отваря врати Народният музей в София.
Археологическият музей е създаден през 1892 г., когато основаният през 1879 г. Отдел за ценности е отделен от структурата на Народната библиотека. Първоначално музеят се нарича Народен музей и включва три сбирки - Старовековна, Нумизматична и Етнографска. Музеят е настанен в сградата на Буюк джамия в София, където се намира и до днес. Музеят е тържествено открит за публиката на 18 май 1905 г. лично от княз Фердинанд I и министъра на Просвещението д-р Иван Шишманов. През 1906 г. етнографската сбирка е отделена в днешния Етнографски институт с музей.
През 1909 г. музеят е преименуван на Народен археологически музей, като са му възложени функции по съхранение на паметниците на културата и са обособени два нови отдела - Средновековен и Художествен. През 1911 г. е създаден и Праисторически отдел. През 1921 г. експозицията е основно преустроена, а от 1928 г. започват да се организират временни тематични изложби.
1906 г. е открито пристанището във Варна. То е разположено както на черноморското крайбражие при Варна (терминал Варна Изток), като и във вътрешността на Белославското езеро при Девня (Терминал Варна Запад).
Балканските войни слагат край на прогресиращия търговски стокооборот, а отнемането на Южна Добруджа от България и притокът на бежанци от Македония, Тракия и Добруджа (над 30 000) в града засилва безработицата, респективно бедността и усложнява нелекото следвоенно социално положение на гражданите. Много предприятия не издържат на следвоенната икономическа криза и фалират, причинявайки нова вълна от безработица. Градът започва бързо да губи търговското си значение.
1971 г. е приета нова Конституция на Народна република България, известна като Живковска конституция. Конституцията е приета от 5-то Народно събрание. Тя е основен закон, уреждащ обществено-политическите и стопански отношения, държавното устройство и основните права и задължения на гражданите на Народна република България за периода от 18 май 1971 до 12 юли 1991 г.
Осмият конгрес на Българската комунистическа партия, проведен през 1962 г., взема решение за изработване на нова конституция. За целта последователно 4-то Народно събрание и 5-то Народно събрание избират конституционна комисия съответно от 60 и от 78 народни представители. Председател на комисията е Тодор Живков. Изработеният проект е публикуван за всенародно обсъждане на 30 март 1971 г.
Последната редакция на конституционния текст е одобрена на заседание на 5-то Народно събрание. Взето е и решение за провеждане на референдум. Проведен е на 16 май 1971 г. От 6 174 635 гласоподаватели в референдума участват 99,7%, от които 99,96% гласуват “за”. На 18 май 1971 г. конституцията е приета на тържествено заседание. Същия ден е публикувана в “Държавен вестник” и влиза в сила.
Конституцията регламентира икономическото и обществено-икономическото устройство. Определя ръководната роля на БКП. Върховен орган на държавната и законодателната власт е Народното събрание, което работи на сесии. Постоянно действащ негов орган е Държавният съвет. Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет. Върховната съдебна власт се състои от тогавашния Върховен съд и главен прокурор. Местното управление е 2-степенно в общини и окръзи. Осъществява се от изборни народни съвети.
От 15 януари 1990 г. Народното събрание отменя чл. 1 за ръководната роля на БКП. От 3 април 1990 г. е приет Закон за изменение и допълнение на Конституцията на НРБ (обнародван в “Държавен вестник”, бр. 29 от 10 април 1990 г.), с който се закрива Държавният съвет и вместо него се създават постовете председател (президент) и заместник-председател (заместник-президент) на Републиката. Председателят е държавен глава на страната. От 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България.
