1355 г. във Венеция за заговор против местната аристокрация е екзекутиран Марино Фалиеро. Той бил 55-ия дож.
През 1355 г. подготвил държавен преврат, за да бъде обявен за принц. Дожът бил признат за виновен и обезглавен, след което бил осъден посмъртно на абсолютна забрава. Затова всички следи от съществуването му били заличени.
Любопитен факт е, че в Двореца на дожите във Венеция най-красивата зала на двореца е залата на Великия Съвет, която е украсена с фриз от картини, изобразяващи първите 76-те дожа. На мястото на картината, където трябва да е изобразен Фалиеро обаче, има само черен воал.
1397 г. за първи път Джефри Чосър разказва своите Кентърбърийски разкази в двора на Ричард II. Изследователите на Чосър посочват датата за начало на описвания в книгата поход до Кентърбъри.
Чосър е наричан Баща на английската литература, широко е приеман дори за най-значимия английски поет на Средновековието. Той е и първият поет, погребан в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство.
Още приживе Чосър се прославя като писател, философ, алхимик и астроном, съставяйки за десетгодишния си син Люис научен трактат за астролабията, като в същото време развива успешна кариера на държавна служба, като чиновник, придворен и дипломат. Сред много му произведения, включващи „Книга на херцогинята”, „Дом на славата”, „Легенда за добрите жени” и „Троил и Крисеида”, най-популярен и днес е сборникът „Кентърбърийски разкази”.
Джефри Чосър е роден в Лондон около 1343 г., макар че точната дата и място са неизвестни. Баща му и дядо му са търговци на вино в Лондон, а предходните поколения от рода са търговци в Ипсуич, като фамилното им име идва от френското chausseur („обущар”).
Първият документ за живота на Джефри Чосър е от 1357 г., когато със съдействието на баща си е назначен за паж на графинята на Ълстър Елизабет де Бърг. Тя е омъжена за Лайънъл Антверпенски, херцог Кларънс и син на крал Едуард III, и така Чосър в съвсем ранна възраст попада в непосредствена близост до кралския двор, където ще прекара остатъка от живота си.
През 1359 г., в ранните етапи на Стогодишната война, Чосър се включва, заедно с Лайънъл Антверпенски, в английските походи срещу Франция. През 1360 г. той е пленен по време на обсадата на Реймс и кралят плаща за освобождаването му откуп от 16 лири, относително голяма сума.
На 20 юни 1367 г. става член на кралския двор като вале дьо шамбр, йомен или ескуайър, длъжност, която може да бъде свързана с различни дейности. Чосър продължава често да пътува в чужбина, понякога със служебни задачи.
Възможно свидетелство за признанието за литературната дейност на Чосър е наградата, дадена му от крал Едуард III за неуточнени заслуги - „галон вино дневно до края на живота му”. Това е необичайна награда, но е дадена на Гергьовден през 1374 г., когато по традиция се награждават приноси в изкуството, поради което се предполага, че причината за нея е някое ранно поетично произведение. Чосър получава натуралната рента до 18 април 1378 г., когато новият крал Ричард II я преобразува в парична.
През 1378 г. Чосър пътува до Милано като пратеник на Ричард II до Висконти и английския кондотиер Джон Хокууд, който е предполагаем прототип на образа на Рицаря от „Кентърбърийски разкази”
Когато Чосър пише своите „Кентърбърийски разкази”, Бокачо не е вече жив,но неговият „Декамерон” е стигнал до английския остров и в някои отношения италианският белетрист е оказал влияние върху Чосър. Изцяло обаче по съдържание, художествена образност, типологичност на героите чосъровите разкази са напълно оригинални, с ярко проявена авторова личност, която се опира на народни основи. Предшественик на Ренесанса и майстор на стиха, той черпи вдъхновение от френската и италианската поезия.
Според първоначалният замисъл историите в „Кентърбърийски разкази” трябвало да са общо 120, но Чосър не успява да достигне този брой. Книгата е първата създадена на разговорен английски език, а не на използваните за работа тогава латински и френски. Това е и една от първите книги, отпечатани с печатарската машина на Уилиам Кекстън през 1478 г.
Историите са представени като разкази на група поклонниции, пътуващи от Саутуърк за Кентърбъри за поклонение в катедралата в Кентърбъри. Чосър разказва от първо лице, като за събитие, в което самият той е участник. За по-голяма автентичност в пролога е посочена и дата - вторник, 16 април. На този ден в странноприемницата на Хари Бейли се събират 29 души, между които и Чосър, готвещи се да отидат на поклонение. Героите са: рицар, заедно със своя син - оръженосец, мелничар, дърводелец, готвач, правист, моряк, игуменка, монах, друг монах-скитник, учен от Оксфорд, пастор, продавач на индулгенции, лекар, търговец, Франклин (свободен земеделски стопанин), буржоазка от град Бат, петима лондонски граждани, иконом, йомен, монахиня и трима свещенослужители, придружаващи игуменката, и Чосър.
1534 г. е арестуван бившият лорд-канцлер на Англия, авторът на „Утопия” Томас Мор.
Още приживе той печели репутация на водещ хуманист и заема различни обществени длъжности. Той е запомнен и със своето принципно противопоставяне на желанието на крал Хенри VIII да оглави Англиканската църква - позиция, която прекъсва политическата му кариера и довежда до екзекуцията му чрез разчекване като предател.
Томас Мор създава думата „Утопия”, името на въображаема островна държава, описана в едноименната му книга (1516 г.). В „Утопия” той описва въображаем остров като място със съвършената социална, правна и политическа система и критикува социалните порядки на своето време.
Любопитен факт е, че през 1935 г. Томас Мор е канонизиран от Пий XI, тогавашният папа на Католическата църква.
На тогавашната действителност той противопоставя идеалния строй на острова „Утопия”, където няма частна собственост. Земята и всички средства за производство принадлежат на държавата, която е федерация от градове. Всички хора са заети с трудова дейност. От физически труд се освобождават само онези лица, притежаващи изключителни умствени способности и занимаващи се с научна работа.
Мор предлага проект на комунистическата форма на организация на трудовата дейност. Социалната структура на обществото започва със семейството и завършва с града. На висока почит е образованието на децата. Жените имат равни права с мъжете.
Томас Мор мечтае преминаването към новия строй да се осъществи по мирен път. Мор защитава католицизма и върховната власт на папата, обявява се против лутеранците и отказва да признае краля за глава на църквата. Обвинен в държавна измяна, той е екзекутиран през 1535 г. по заповед на Хенри VIII.
1607 г. 21-годишният Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо е ръкоположен за епископ. На 2 юни с.г. във Фонтенбло той полага клетва за вярност и пред краля като същото лято защитава теза в Париж и на 29 октомври става доктор по теология, аспирант и член на Сорбоната.
и въпреки че навлиза късно в политиката, ставайки Държавен секретар през 1616 г., Кардинал Ришельо, Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо бързо се издига в църквата и в държавното управление, ставайки кардинал на Католическата църква през 1622 г., и Първи министър на Луи XIII през 1624 г.. Той остава на този пост до смъртта си през 1642 г.
Кардинал Ришельо често е наричан Главен Кралски министър и поради това се счита, че той е първият министър-председател в историята. Чрез ограничаване властта на благородниците, той трансформира Франция в силно централизирана държава. Той успява да укрепи кралската власт и да потуши местните фракции. Установява стабилност в държавата, докато в останала част на Европа гори Тридесетгодишната война.
През 1635 г. Ришельо основава Френската академия. Сред военните операции ръководени лично от Ришельо е обсадата на Ла Рошел започнала на 10 септември 1627, която продължава 14 месеца.
1937 г. Дафи Дък се появява за пръв път във филм на „Уорнър Брос”. Името на героя в превод буквално означава „Патока Дафи”.
Той е измислен от Фредерик Бийн „Фред/Текс” Айвъри - американски аниматор, художник, озвучител и режисьор, който твори в рамките на Златната епоха на Холивудската анимация. Бийн е част от екипа аниматори на „Уорнър Брадърс”. Той е създател и на героите Бъгс Бъни, Друпи и катерицата Скруи, участва в появата на Порки Пиг.
Любопитен факт е, че Патокът Дафи е номер 14 в списъка на 50-те най-добри анимационни герои. Дафи е черен на цвят с отличителен бял пръстен около врата. Той е доста наперен, лигав и фъфли. Анимираният комикс герой е представян едновременно като най-добрия приятел и съперник на Бъгс Бъни.
1961 г. ЦРУ прави неуспешен опит да свали режима на Фидел Кастро. Операцията в Залива на прасетата е опит за десант с помощта на кубински имигранти, организиран от американското правителство с цел сваляне на Кастро от власт.
Името на операцията идва от Залива на прасетата, разположен в югозападната част на Куба.
Операцията започва през април 1961 г., само три месеца след като Джон Кенеди става президент на САЩ. Кубинските имигранти са подготвяни дълго време в центровете на ЦРУ и са екипирани с оръжие от американската армия. Конфликтът завършва с пълен разгром на подкрепяните от САЩ сили и Кенеди трябва да плати 62 млн. долара, за да откупи пленниците. Операцията от кубинска страна води Че Гевара.
1964 г. в Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс”, озаглавен „Ролинг Стоунс”.
В началото на 50-те години Кийт Ричардс и Мик Джагър са съученици в началното училище Уентуърт н Дартфорд. Те се срещат отново през 1960 г., когато Ричардс посещава колежа по изкуства Сидкъп, а Джагър учи в Лондонското училище по икономика. Те съставят групата Литъл Бой Блу и Блу Бойс, заедно с общия си приятел Дик Тейлър, по-късно член на Прити Тингс.
По това време другите основатели на „Ролинг Стоунс” - Брайън Джоунс и Иън Стюарт, участват в лондонската ритъм енд блус сцена, насърчавани от Сирил Дейвис и Алексис Корнър. Джагър и Ричардс се запознават с Джоунс, докато той свири на китара с групата на Корнър Блус Инкорпорейтид. Понякога Корнър наема временно и Джагър, както и Чарли Уотс, бъдещият барабанист на Ролинг Стоунс.
Първата репетиция на групата е организирана от Джоунс и включва Стюарт, Джагър и Ричардс. През юни 1962 г. съставът й е Джагър, Ричардс, Стюарт, Джоунс, Тейлър и барабаниста Тони Чапман, който малко по-късно напуска. Джоунс дава името на групата в чест на песента на Мъди Уотърс „Rollin’ Stone”.
На 17 април през 1964 г. в Англия излиза първият албум на „Ролинг Стоунс”. Той е съставен главно от кавър версии, но включва и оригиналната песен Tell Me (You're Coming Back) на Джагър и Ричардс, както и две песни, приписани на Нанкър Фелдж, име, използвано за песните, композирани от цялата група.
През юни 1964 г. Ролинг Стоунс започват първото си турне в САЩ, което е напълно неуспешно. По време на самото турне те правят записи в студиото на Чес Рекърдс в Чикаго, където записват и първата си песен, достигнала първо място в британската класация, кавърът на Боби Уомак - It's All Over Now.
Любопитен факт е, че Ролинг Стоунс първоначално придобиват популярност във Великобритания и Европа, а след това и в САЩ, като част от т.нар. Британско нашествие. Те имат издадени във Великобритания 22 студийни и 8 концертни албума и многобройни компилации, като броят на продадените албуми в целия свят надхвърля 200 милиона. Дискът Sticky Fingers (1971) поставя началото на поредица от осем студийни албума, които достигат първо място в американските класации.
През 1989 г. са включени в Залата на славата на рок енд рола, а през 2004 година са поставени на четвърто място в класация на списание Ролинг Стоун на 100-те най-велики изпълнители на всички времена.
1970 г. американският космически кораб „Аполо 13” успява да се върне на Земята след почти катастрофален полет до Луната. „Аполо 13” е седмият пилотиран космически кораб от програмата „Аполо” на НАСА и трети изстрелян с цел кацане на Луната.
Това е първият космически кораб, претърпял авария извън земна орбита и успял да се завърне благополучно на Земята, след обиколка около Луната. На 17 април 1970 г. няколко часа след успешното завръщане на астронавтите на Земята, директорът на НАСА Томас Пейн сформира комисия за разследване на инцидента.
Комисията е съставена от четиринадесет члена - инженери, администратори и астронавти от НАСА с председател Едгар Кортрайт, директор на Изследователския център на НАСА във Вирджиния, както и един независим наблюдател. В хода на работата ѝ е установено, че при производството и реконструкцията на кислородните резервоари е допусната техническа грешка. Цялата електрическа система по проект е съвместима с тази на Аполо и работи при напрежение от 28 волта.
Впоследствие се налага преработването й на 65 волта за уеднаквяване с тази на захранването на стартовата площадка в Кейп Канаверал, но е направен пропуск и терморелетата остават на 28 волта. По нататъшното разследване установява, че резервоар номер две първоначално е поставен в модул, който трябва да излети с „Аполо 10”. След решението за модифициране, при свалянето от металната рамка на модула, резервоарът се закача и цялата конструкция, повдигната от кран на височина не по-голяма от пет сантиметра, пада на земята.
При направения преглед не са установени никакви повреди. След направената реконструкция, резервоарът е монтиран на „Аполо 13”. По време на пълната предстартова проверка, проведена 15 дни преди старта, се появява малка аномалия при източването на кислороден резервоар номер 2. Инженерите решават, че отходните тръби са се разместили от удара при свалянето от „Аполо 10” и това пречи за пълното му изпразване. Екипът взима решение да се включат нагревателите на резервоара, за да може течният кислород да се загрее и изпари. Процедурата по източване продължава цяла нощ и температурата в резервоара достига до 540°C. Тя обаче не е констатирана от наблюдаващия екип, понеже термометрите на резервоара са разграфени и пригодени да отчитат температура до плюс 26°C. Под продължителното въздействието на високата температура, тефлоновото покритие на кабелите вътре в резервоара се стапя и кабелите се оголват.
При следващото включване за подгряване по времето на полета, между оголените кабели прескача искра от която се запалва тефлоновата изолация на резервоара. В резултат на горенето налягането в резервоара бързо се покачва над допустимото и избива капака му изпълвайки горивния отсек (Сектор 4) с газообразни кислород и продукти на горенето. Налягането им избива болтовете на външния панел на корпуса. При проведените следствени експерименти в Космически център Джонсън в Хюстън предположенията на комисията се потвърждават напълно.
1975 г. Червените кхмери извършват комунистически преврат в Кхмерската република, на власт идва Пол Пот. Салот Сар, известен повече като Пол Пот (съкращение от френски „потенциална политика”) е водач на Червените кхмери и министър-председател на Камбоджа (официално Демократична Кампучия по време на неговото управление) от 1976 до 1979 г., бидейки де факто водач от средата на 1975 г.
По време на властта си Пол Пот провежда агресивна политика на преместване на хора от градовете в провинцията в опит да пречисти камбоджанския народ като стъпка към комунистическо бъдеще. Средствата за това включват изтребването на интелектуалците и другите „буржоазни врагове”. Освен това започва и масово избиване на малцинствата в Камбоджа.
През май 1970 г. в Пекин е взето решение за създаване на Национален фронт за освобождение на Камбоджа. Един месец по-късно Лон Нол променя името на страната и то вече е Кхмерска република. Комунистическите групи в Камбоджа са атакувани от американски и южновиетнамски военни части, но Червените кхмери имат пълната подкрепа на Северен Виетнам и Китай, а борбата им е оправдана, защото целта им е да възстановят законния лидер на страната-крал Сианук. Въпреки че е изгубил предишното си влияние в политическия живот на страната, Сианук все още се ползва с популярност сред народа.
Тази популярност се оказва полезна за Салот при набирането на нови бойци за осъществяването на мечтаната революция. До края на 1971 г. Фронтът за национално освобождение постепенно установява контрол в редица населени места. От началото на съвместните действия Червените кхмери успяват в рамките на няколко години да укрепят своя военен и административен потенциал.
През януари 1975 г. град Пном Пен е обсаден и подложен на непрекъснати атаки от страна на Червените кхмери.За известно време най-значимата военна сила на страната на Салот е армията на Северен Виетнам, тъй като бойците на Червените кхмери са разпръснати из цяла Камбоджа.
За Пол Пот, хората, избягали от провинцията по време на гражданската война, за да търсят убежище в градове като Пном Пен или Батамбанг, са предатели и изменници на революционната кауза. Още повече, че те търсят закрилата на капиталистическата система и поради това са считани за „врагове”. Гражданите са разделяни на две групи: „стари хора”, които живеят в освободените райони преди началото на революцията, и „нови хора”, които са избягали от селата и са потърсили спасение в градовете. Последните са лишени от всякакви права и осъдени на тежък труд в комуните.
Пол Пот забранява парите и пазара, а така също и всякаква частна собственост. Цялата частна собственост се превръща в национална и на гражданите им е разрешено единствено да притежават своите черни униформи и приборите си за хранене. Дори и децата се възприемат като национална собственост. Когато навършат пет или шест години, те са отделяни от семействата им и са изпращани в институции, където ги възпитават в духа на революционните принципи. Камбоджанците са лишени от правото да изповядват свободно своята религия - той изобщо забранява религията. Всички храмове и църкви са разрушени.
През август 1976 г. Пол Пот обявява „четиригодишен план за интеграция на социализма” и има за цел създаването на благоденстващо социалистическо общество в Демократична Кампучия, като се направи опит да се осигури чужда валута чрез увеличаване на производството в селското стопанство. Следващата крачка е, като се използва тази чуждестранна валута, да се осигури развитието на леката и тежката промишленост.
Според този план очакваните добиви на ориз са поне три тона от хектар на фона на получаваните по това време средно по-малко от тон на хектар. Разчита се този план да се осъществи благодарение на „революционната страст”, а не чрез прилагането на някакви нови аграрни методи. Всеки, който не може да достигне този добив, е екзекутиран за саботиране на революционната дейност.
В България:
1879 г. Първото Велико народно събрание заседава един ден. На 17 април то избира за първи монарх на Княжество България принц Александър Батенберг под името княз Александър I.
Волята на депутатите е твърде ограничена, тъй като съществува правило в международните отношения през 19 в., че възникването на нови държави, както и избирането на техен държавен глава става с консенсус между великите сили, а не по волята на съответните народи, изразена чрез парламента. Това е вярното обяснение защо първото Велико народно събрание заседава толкова кратко.
1897 г. е обнародван Закон за монетите в Княжество България. В първите години след Освобождението в обръщение на територията на България се намират главно сребърни монети, голяма част от които са физически обезценени. Основната част от тях са сребърни руски рубли, навлезли масово в страната по време на войната, но има и екзотични монети, като тунизийски, ирански или индийски, част от които вече не се използват и в страните, в които са емитирани.
Фискалното счетоводство се води във френски франкове, като държавата изкуствено поддържа завишен курс на сребърните монети, за да не обезцени спестяванията.
През 1880 г. Второто обикновено народно събрание приема Закон за правото на резание монети в Княжеството, с който на държавата се дава изключителното право да сече и пуска в обращение монети и се създава националната парична единица „лев”, разделен на сто стотинки.
Паричната система на страната се основава на принципите на Латинския монетен съюз, като е прието в България да се използват три вида монети: медни, сребърни и златни. Още през следващата година в Англия са отсечени първите български монети - медните от 2, 5 и 10 стотинки. През 1882 г. в Русия са отсечени сребърните 1 и 2 лева, а през 1894 г. - и първите златни монети от 10, 20 и 100 лева.
С обнародвания през 1897 г. Закон за монетите в Княжеството за парична единица в България е обявен златният лев.
През 1928 г. е приет Закон за стабилизирането на лева и за монетната циркулация, с който се въвежда златно-девизният стандарт. През различните периоди в зависимост от това, в чии правомощия попада емитирането на националните парични знаци, БНБ като самостоятелна институция или като подразделение на Министерството на финансите, поръчва изработката на българските монети в най-добрите монетни дворове на Европа - в Русия, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Белгия, Германия, Югославия.
