Факти от календара: 16 януари

1547 г. Иван Грозни се самопровъзгласява за цар на Русия. Той е запомнен с ексцентричното си поведение и политиката на масов вътрешен терор.

Иван IV Василевич Грозни е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия, като по време на управлението му е завладяно Поволжието, започва колонизацията на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 в.

Иван Василевич официално наследява трона на тригодишна възраст, но до края на 40-те години реалната власт е в ръцете на различни групи боляри. През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеруски цар и самодържец с титулатура: „Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички”.

Началото на управлението на Иван IV е свързано с мирни реформи и модернизиране на държавното управление. Той преработва съдебният кодекс, известен като „Съдебник”, създава постоянна армия (стрелци), учредява Земския събор и Избраната рада и затвърждава позициите на Руската православна църква със Стоглавия събор, уеднаквил ритуалите и църковните правила в цялата страна. Други реформи, въведени от него, са свързани с ограничаването на правата за преселване на селяните, като с това се поставят основите на крепостничеството. При неговото управление е основана и първата руска печатница, макар че по-късно първите печатари Иван Фьодоров и Пьотр Мстиславец са принудени да избягат във Великото Литовско княжество.

През 1565 г. Иван IV въвежда Опричнината - част от територията на страната, която се контролира пряко от царя чрез негови лични служители, опричници. Според някои историци това е средство да намали влиянието на болярите, докато други приписват действията му на параноя и умствено разстройство. Опричнината довежда до опустошение на цели области от страната. През 1573 г. Иван Грозни премахва опричнината, екзекутира някои видни опричници и по-късно дори твърди, че тя никога не е съществувала.

Иван Грозни умира на 18 март 1584 г., докато играе шах със свой приближен. При отварянето на гроба му през 1960-те е установено, че останките му съдържат необичайно голямо количество живак, което показва, че той вероятно е бил отровен.

1581 г. английският парламент узаконява англиканството като държавна религия. Началото на преобразуванията на Римската църква в Англия принадлежи на крал Хенрих VIII, а повод за отпадането на Англия от Рим станало делото за развода на краля с Екатерина Арагонска, за да се ожени за Ана Болейн (това става вторият му брак от общо пет).

Папата му отказал развод, боейки се да не разгневи германския император Карл V, на когото Екатерина Арагонска била леля. Но народът и парламентът поддържали краля и делото завършило с разрив с Рим. Прекъсвайки своята връзка с Рим и чрез устата на парламента, провъзгласявайки себе си за глава на Църквата, Хенрих се спрял до тук. Той не продължил своята реформа на Англиканската църква. Оставил недокоснати догмите на Римската църква, обичаите, обредите, йерархическото устройство на църквата и пристъпвайки наред с това към материалното и ограничаване.

Тази реформа не удовлетворявала никого и в края на своя живот, когато Англия била наводнена от протестанти и се образували различни религиозни партии, кралят бил принуден да заповяда на няколко епископи и богослови да прегледат всичко в учението на църквата, което било наследство от Рим. Така през 1536 г. издал от името на парламента десет члена на вероучение в качеството на символическа книга на Англиканската църква. Тази книга трябвало да послужи за примирие между враждуващите религиозни партии в Англия.

1707 г. шотландският парламент ратифицира договора за обединение с Англия. С този акт се създава Великобритания.

Кралство Шотландия е основано през 843 г. от Кенет Макалпин, който става крал Кенет I. Писмената история на на Шотландия започва с римското завоевание на Британия (съвременните територии на Англия и Уелс), която получава статус на римска провинция и приема името Британия.

Първият крал на Англия се нарича Ателстан. Той губи голяма част от територията на страната във войните си с датските племена, които създават своя държава в североизточната част на Англия. След много битки крал Алфред Велики (Алфред от Уесекс) успява да обедини всички кралства под своето управление. Но скоро след смъртта му Англия минава под управлението на датския крал Кнут Велики.

След смъртта на кралица Елизабет I през 1603 г. за наследник на трона е избран шотландският крал Джеймс IV, който става крал и на Англия под името Джеймс I. Двете държави под негово управление продължават да бъдат независими една от друга със собствени закони и парламенти. Но той решава да ги кръсти с общото име Великобритания. Това положение се запазва до 1707 г., когато под управлението на кралица Анна Англия и Шотландия официално се обединяват под името кралство Великобритания, а членовете на шотландския парламент се присъединяват към членовете на английския.

След този момент, историята на Англия става История на Обединеното кралство. Кралство Великобритания се преименува в Обединеното кралство през 1800 г., когато ирландският парламент се „влива” в британския и държавата става Обединено кралство Великобритания и Ирландия до отделянето на Ирландия през 1922 г. Днес само Северна Ирландия е част от Обединеното кралство, а Англия е единствената част на кралството без собствен парламент.

1724 г. Петър I забранява в Русия браковете по принуда. Наричан още Петър Велики той е водеща фигура във въздигането на имперска Русия.

През 1689 г. царевна София организира преврат срещу Петър, който предприема драстични мерки спрямо опозицията си. Екзекутирани са около 799 стрелци, а София е заточена в метох. В деня след връщането си царят лично отрязва брадите на болярите си и им нарежда да заменят дрехите си с такива по западен образец. Тази атака маркира началото на политиката на Петър да принуди Русия да възприеме европейските начин на живот и култура.

Петър подчинява всички съсловия на руското общество за държавните цели и нужди. Той уголемява благородничеството, налага му допълнителни задължения, принуждава синовете на аристократите да посещават военни или технически училища. За да контролира благородниците, царят създава Таблица на чиновете, съгласно която издигането в армията или администрацията става не на база произход, а на база умения и заслуги. Икономическата сила на болярите е засилена чрез промени в поземленото законодателство. Крепостните допълнително са обвързани с болярите и земята. Петър подчинява църквата, заменяйки Патриаршията със Свети синод, оглавен от патриаршески наместник, определян от царя.

Петър уголемява и модернизира армията, създава руския военноморски флот и основава военни училища за обучение на мъжете за военна служба. За да финансира военната си реформа, той създава държавни монополи, реформира данъчната система (облага с данък дори водката, брадите, обувките). Петър насърчава и субсидира частната стопанска инициатива, създава държавни мини и фабрики, за да осигури ресурси за военната си политика. Реформира административната машина на Русия. Учредява Сенат, нова система на централна администрация и се опитва да реформира провинциалното и местно управление.

Петър модернизира и бита на руснаците. На мъжете е забранено да имат дълги бради и да носят дълги роби, жените са освободени от тяхното подчинено положение и са подобрени делата на съда. Той изпраща много руснаци на обучение на Запад и през 1725 г. създава Руска академия на науките. Реформиран е календарът и е опростена азбуката. Столицата Москва е преместена в създадения от Петър град на Балтийски море - Санкт Петербург, който се превръща в символ на реформите на царя и на новата модерна и европейска Русия.

През 1721 г. Сенатът дава на Петър титлата „император на цяла Русия”.

1909 г. експедицията на Ърнест Шакълтън установява местонахождението на магнитния южен полюс. Това пътешествие остава в историята като „Най-далечният Юг”. То бележи и първото изкачване на Еребус - най-южният активен вулкан на Земята, висок 3794 м, както и откриването на проход през внушителния ледник Биърдмур.

На 10 март 1908 г. група от шестима души, водена от Шакълтън, се изкачва на върха на вулкана Еребус. Зимуването преминава успешно и през ранната пролет на 1908 г. Шакълтън пристъпва към създаването на спомагателни складове по пътя към полюса. В началото на октомври група от трима човека начело с Томас Уилям Еджуърт Дейвид се отправя на запад с цел достигане на Южния магнитен полюс.

В началото на октомври 1908 г. Шакълтън с трима спътници се отправя към Южния полюс с шейни теглени от манчжурски понита. При прехода през шелфовия ледник Рос всичките животни умират от изтощение и Шакълтън и спътниците му са принудени сами да се впрегнат в шейните, за да продължат пътя си. По пътя на юг са открити ледника Бирдмор, планините Кралица Александра и Доминион, ледника Дейвид. На 9 януари 1909 г. достигат на 179 км от полюса, но заради недостиг на припаси и заради много силните ветрове са принудени да се върнат.

Групата на Дейвид изпълнява успешно поставена й задача, като на 16 януари 1909 г. достига до Южния магнитен полюс, намиращ се тогава на 72°25′ ю. ш. 155°16′ и. д. и на 4 февруари се прибират на кораба. Цялата експедиция, без никакви човешки загуби се завръща на 22 март 1909 г. в Нова Зеландия.

Любопитен факт е, че въпреки успеха си Шакълтън не успява да достигне своята първоначална цел - географският Южен Полюс. Оказва се, че от него са го делили едва 97 морски мили.

1920 г. в САЩ е въведен сух режим. Мярката е въведена с 18-та поправка на Американската конституция и забранява производството, продажбата, вноса и износа на алкохол на територията на САЩ.

Сухият режим обаче съвсем не насърчава трезвеността - контрабандни барове, наречени „спийкизи”, сервират алкохол. Ограничението всъщност помага и за формиране на мафията в САЩ, която започва да контролира нелегалния му внос и разпространение. Център на незаконния алкохолен внос става Чикаго, а гангстери като Ал Капоне и Бъгс Моран печелят милиони от продажби на уиски, бира и др. В края на десетилетието Капоне контролира цялата верига на внос и дистрибуция от Флорида до Чикаго.

От времето на забраната в историята са останали редица интересни истории. Съдебни заседатели по дело за трафик на алкохол в Лос Анджелис са подведени под отговорност, защото са изпили доказателството. Оправданието им е, че са проверявали дали течността съдържа алкохол и след многократно преглъщане заключението е, че съдържа. Обвиняемият обаче е оправдан, защото от доказателството срещу него не остава и капка.

Докато законът е в действие има истински бум на разходките с кораби, които се рекламират като „пътешествие доникъде”. В момента, в който корабът навлезе в международни води, започва да се върти в кръг, а пасажерите се отдават на алкохолно опиянение.

Любопитен факт е, че напълно уверени, че заедно със Сухия режим идва и краят на престъпността изобщо, някои американски градове леко наивно продават затворите си.

Критикът на сухия режим - конгресменът от Ню Йорк Фиорело Ла Гуардия, обаче изчислил, че федералното и местните правителства губят повече от 1 млрд. долара годишно от данъци върху нелегално продавания алкохол. По думите му тази сума отивала в джобовете на контрабандистите и на длъжностните лица под формата на рушвети.

Нарастващото убеждение, че сухият режим е един скъп провал, води до отмяната му. Забраната е отменена на 5 декември 1933 г. с подписа на новоизбрания президент Франклин Рузвелт. Режимът, често е определян за „най-голямото недоразумение в историята на САЩ”, продължава 13 години, 10 месеца, 19 дни, 17 часа и 32 минути. Накрая Рузвелт казва: „Това, от което Америка има нужда в този момент, е питие!”.

netinfo

1957 г. отваря „The Cavern club”, където дебютират „Бийтълс”. През 2001 г. с решение на ЮНЕСКО датата е определена за ден на бандата. През 2004 г. пък списание „Ролинг Стоун” поставя „Бийтълс” на първо място в списъка си на 100-те най-добри изпълнители на всички времена.

Първата плоча на ливърпулската четворка излиза на 5 октомври 1962 г. Сингълът с песента „Love Me Do” и „P.S. I Love You” излита на 17-а позиция в чарта на музикалното списание „Record Retailer”, а след месец четиримата музиканти правят своя дебют в телевизията. През март 1963 г. те пускат албума си „Please Please Me”, който слага началото на бийтълсманията.

Съществува любопитен мит около избора на името на групата, според който идеята се „присънила” на Джон Ленън. Самият Ленън разказва: „Видях човек, който ми каза: Нека да е beetles”. Beetles означава бръмбари, но Ленън променил „e” на „a” и така се получила нова, оригинална дума, чийто корен е „beat” - бийт музиката.

1969 г. чешкият студент Ян Палах се самозапалва в Прага. На централния Вацлавски площад в Прага 20-годишният студент се самозапалва в знак на протест срещу инвазията на войските на Варшавския договор в Чехословакия, проведена през 1968 г. под диктовката на Москва с цел слагане край на либералните реформи на Александър Дубчек, известни като Пражката пролет.

Във фаталния ден Палах, който учи в историко-политологическия факултет на Карловия университет, напуска общежитието сутринта, след като е оставил последното си писмо, предвидено за публикуване. Едно копие от него той поставя в куфарче, а другите адресира до Съюза на писателите, до Лубош Холечек, активист на студентското движение, и до приятеля си Ладислав Жижка. Следобед Палах застава пред Националния музей, намиращ се в по-високата източна част на площада, залива се с бензин и се запалва. След това побягва през улицата, но пада по средата й, където е изгасен от минувач. Откаран е в специализирана болница с 85% изгаряния по тялото от трета степен и лекарите не са в състояние да го спасят. Умира на 19 януари, погребан е на 25-и.

Месец по-късно - на 25 февруари, отново на Вацлавския площад се самозапалва друг студент - Ян Заиц, а през април същото действие, но в град Ихлава, предприема Евжен Плочек. Отчаяните им актове предизвикват нужния шок в обществото. След като Нежната революция сваля комунизма в Чехословакия през 1989 г. на мястото, където Палах се запалва, е поставен бронзов кръст, а неговото име носи площад в чешката столица.

1979 г. в Иран е свален светския режим на шах Мохамед Реза Пахлави. Иранската революция (или наричана още Ислямската революция) от 1979 г. е събитие, което довежда до премахването на монархията в Иран.

На 26 януари 1963 г. шах Реза Пахлави започва кампания по модернизация на страната. Известна още като „бялата революция”, тя предвижда поземлени реформи, модернизация на икономическата и социалната сфера. През 1978 г. религиозните среди се отказват от подкрепата си за шаха. Стига се до безредици, масови демонстрации и протести. Въведено е военно положение. Формира се опозиционно движение около ислямския фундаменталист аятоллах Рухолах Хомейни. На 16 януари 1979 г. в резултат на усложнената политическа обстановка шахът и семейството напускат страната.

На 1 февруари след 14-годишно изгнание, наложено му заради противопоставяне на режима, в страната се завръща аятолах Рухола Хомейни. На 11 февруари революцията побеждава. Проведен е референдум и на 1 април 1979 г. Иран е обявен за ислямска република. Приема се нова конституция, която се основава на парламентарна форма на управление с избираем президент и еднокамерен парламент. Възприет е Шириата (закон от Корана) като основа на законовата система и се съставя Съвет на старейшините, подчинен на религиозни лидери - „улами” (религиозни мъдреци) и „молла” (тълкуватели на Корана).

Религията става основа на целия политически и икономически живот. Съгласно традиционното ислямско право жените и мъжете са строго разделени. Жените трябва да покриват телата и главите си на публични места, хомосексуалистите се разстрелват, а прелюбодейците се убиват с камъни. Целта на ислямската революция в Иран е пълна ислямизация на държавата.

На 25 януари 1980 г. Аболхасан Бани-Садр е избран за президент на републиката. Правителството започва мащабна програма за национализация. Съгласно приетата през 1981 г. конституция на Иран в страната са забранени всички политически партии и неислямистки движения.