Факти от календара: 16 май

1204 г. Балдуин IX Фландърски е коронован за първи император на Латинската империя.

На 14 април 1202 г. той напуска своето графство, за да се присъедини към Четвъртия кръстоносен поход (1202-1204 г.), който по подбуда на Венеция няма за цел Светата земя, а Константинопол. По време на неговото отсъствие съпругата му Мария Шампанска получава регентството над Фландрия и Хенегау.

След като кръстоносците превземат Константинопол и детронират Алексий V Дука Мурзуфул, Балдуин е обявен на 9 май 1204 г. за първи латински император на Константинопол и на 16 май е коронован в църквата Света София. Заедно с папа Инокентий III той се стреми да унищожи Голямата схизма.

Като император Балдуин не успява да направи много, тъй като още през април следващата година той пада в плен на българския цар Калоян в битката при Адрианопол. Тъй като от този момент нататък следите му се губят, графствата Фландрия и Хенегау са наследени от неговата малолетна дъщеря Йохана. Неговата жена, която междувременно го е последвала, умира в Ако (Сен Жан д’Акр) през пролетта на 1204 г. В Константинопол го наследява като император брат му Хенри.

1717 г. Волтер е арестуван и е затворен в Бастилията. Той е изпратен на “заточение”, заради стиховете си, в които осмивал регента и дъщеря му. Остава затворен в продължение на 11 месеца.

В затвора той довършил първата си трагедия Едип, която подписал с новото си име “Дьо Волтер”, и започнал работа върху голямата си поема “Анриада” ( възхвала на Анри IV-Франция), която е отпечатана през 1723 г. След като излязъл от Бастилията, той станал знаменит и благодарение на поставянето на “Едип” на сцената.

1804 г. Наполеон се провъзгласява за император на Франция. До избухване на Революцията от 1789 г. Наполеон служи в гарнизоните във Валанс и Оксон, след което прекарва няколко години в Корсика. По време на Революцията Бонапарт е привърженик на якобинците и в замяна получава поста подполковник на доброволчески полк.

През 1793 г. той напуска Корсика и се изселва заедно със семейството си във Франция. Още с.г. взима участие в обсадата на Тулон, който е завзет от англичаните. Неговите способности при водене на битки до голяма степен са в основата на победата на френската революционна армия. В резултат, французите успяват да изтласкат британския флот от френското крайбрежие. В началото на 1794 г. Наполеон е произведен в чин бригаден генерал, а от следващата 1795 г. вече е назначен за командващ френската армия, действаща в Италия.

Набрал достатъчно сила и популярност сред армията, на 9 ноември 1799 г. Наполеон Бонапарт извършва държавен преврат и става пръв консул, а пет години по-късно вече е провъзгласен за император. Титлата му не е призната от останалите държави и Англия, Австрия и Прусия образуват политически съюз, познат като Рейнска лига, насочен срещу Франция. В борба с него, Наполеон се опитва да задържи престола си.

През 1805 г. той успява да разгроми обединените сили на Австрия и Прусия в битката при Аустерлиц. Победата е отбелязана със сключването на Пресбургския мирен договор. През следващата 1806 г. Наполеон разгромява Прусия и организира континентална блокада на Англия, която е блокирала Франция по море. През 1807 г. Наполеон разгромява и руската армия в битките при Ейлау и Фридланд. С Тилзитския мирен договор той фактически разделя Европа на две зони на влияние - френска и руска.

Следваща стъпка към пълната доминация на Наполеон в Европа е походът му за завладяването на Испания през 1808-1811 г.

През 1814 г. Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло и е заточен на о. Елба. През 1815 г. Бонапарт напуска острова и прави опит да възстанови императорския си трон. С това се поставя началото на т.нар. „сто дни”. Въпреки първоначалните победи на армията му, решителното сражение е дадено на 18 юни при Ватерло. Там Наполеон претърпява поражение, след което е заточен на о. Света Елена, където умира на 5 май 1821 г.

1888 г. е открит астероидът Паулина.

1901 г. се състои първият мач на националния отбор на Уругвай срещу Аржентина в Монтевидео. Това е един от най-успешните национални отбори в ранните години на професионалния футбол - само между 1924 и 1930 г.

В края на 19 в. английски работници “внасят” футбола в Уругвай. Първият мач на националния отбор на Уругвай е срещу Аржентина и се състои на 16 май 1901 г. в Монтевидео, като домакините губят с 3:2. До 1916 г. следват над 30 мача, като всички с изключение на един (срещу Чили) са срещу Аржентина.

По време на първата си международна среща срещу Аржентина, Уругвай използва екипа на ФК “Албион” - червено-сини фланелки и сини гащета и чорапи. До 1910 г. в няколко мача между тези два отбора Уругвай играят с бяло-сини фланелки, а Аржентина - със светлосини, точно обратното на днешните фланелки.

Същата година (1916 г.) се състои първото в историята първенство Копа Америка (по това време Южноамериканско първенство на националните отбори) - Уругвай надделява над Чили и Бразилия и след равенство с Аржентина събира достатъчно точки, за да спечели купата. Следващата година Уругвай е домакин, като този път печели и трите си мача (срещу същите съперници) и така става първият отбор, спечелил две поредни титли в турнира.

На третия турнир - през 1919 г. - Уругвай допуска първата си загуба и след като заедно с Бразилия събира еднакъв брой точки се налага провеждането на мач за определяне на шампиона, който Уругвай губи с 1:0 след две продължения, като това се превръща в най-дългият мач в историята на турнира. Уругвай спечелва още три титли през 1920, 1923 и 1924 г.

На 18 май 1929 г. Уругвай е избран да домакинства на първото Световно първенство през 1930 г. - от една страна заради двете поредни олимпийски титли, а от друга - по случай стогодишнината от независимостта на страната. След три победи в три мача домакините стигат до финала, където срещат отбора на Аржентина. Въпреки че на полувремето аржентинците водят с 2:1, Уругвай, подкрепян от 93 000 зрители на Естадио Сентенарио, успява да обърне резултата до 4:2 и става първият световен шампион в историята на футбола.

Любопитен факт е, че Уругвай не взима участие в следващите две световни първенства. През 1934 г. бойкотира първенството в Италия, защото четири години по-рано няколко европейски отбора са отказали участие заради дългото пътувате до Южна Америка. През 1938 г. във Франция причината е, че не е спазена уговорката, първенствата да се провеждат в Южна Америка и Европа на ротационен принцип.

1920 г. Жана д’Арк е канонизирана от Католическата църква в Базилика Свети Петър в Рим от папа Бенедикт XV. Орлеанската дева е национална героиня на Франция и светица на римокатолическата църква.

Тя е селско момиче, родено в Източна Франция, което уверява всички, че е напътствана от Бог и повежда френската армия в няколко важни битки по време на Стогодишната война, която проправя пътя на Шарл VII към короната. Пленена е от бургундите, продадена на англичаните, обвинена в неподчинение и хетеродоксалност, съдена от църковния съд и изгорена на кладата на 19-годишна възраст.

След края на войната в Нормандия през 1452 г., Шарл VII нарежда да се съберат всички документи, свързани с процеса на Жана, и да се предприеме разследване на неговата законосъобразност. Разследването разглежда документите на процеса, разпитва оцелели свидетели и единодушно решава, че по време на процеса са допуснати груби нарушения на закона. През 1455 г. папа Каликст III нарежда да се започне нов процес и назначава трима представители да следят за неговото съблюдаване.

Съдът в Париж, Руан и Орлеан провежда разследвания в родните земи на Жана. Легати на папата и съдията разпитват 115 свидетели, включително майката на Жана, нейни другари по оръжие и обикновени жители на Орлеан.

На 7 юли 1456 г. съдията прочита присъдата, която е, че всяко обвинение срещу Орлеанската дева се опровергава от разпита на свидетелите. Първият процес е обявен за невалиден, а копие от протоколите и обвинителния акт символично са скъсани пред събралата се тълпа. Доброто име на Жана д'Арк е възстановено.

През 1909 г. папа Пий X я обявява за блажена, а на 16 май 1920 г. папа Бенедикт XV я канонизира. Заедно със Св. Денис, Св. Мартин, Свети Луи IX и Св. Тереза Лисио, тя е една от светците-покровители на Франция.

1929 г. в Холивуд е проведена първата церемония по връчване на “Наградите на Академията”. „Оскари”-те са най-значимите филмови награди в САЩ.

Те се раздават всяка година от Академията на филмовите изкуства и науки - професионална почетна организация, в която към 2003 г. има 5816 гласуващи лица. Актьорите-членове, които са общо 1311, имат най-голям дял в гласуването.

Наградите са известни като “Оскари” от името на наградната статуетка. Тя представлява фигура на изправен рицар, подпрян на меч. Не е съвсем ясно как наградата получава това име. Най-популярната история гласи, че библиотекарката на Академията Маргарет Херик, виждайки статуетката на една маса, възкликва: “Досущ прилича на моя чичо Оскар!”. За първи път това име се употребява от Уолт Дисни през 1934 г. в негова реч. Въпреки че в пресата това наименование набира популярност в края на 1930 г., Академията приема официално неговата употреба едва през 1939 г.

1946 г. Северен Лас Вегас получава статут на град. Градът в окръг Кларк, щата Невада, е основан на 1 декември 1941 г. Намира се на 4,51 км на североизток от град Лас Вегас.

1960 г. в Малибу, Калифорния, Теодор Майман демонстрира първия лазер. Изобретението е създадено в лабораторията на компанията Hughes Aircraft в САЩ, и e рубинов кристал с оптично напомпване.

След появата си през 60-те години лазерите се развиват много бурно. Смятало се е, че от тях ще станат чудесни оръжия и военните са инвестирали много средства по време на Студената война.

1966 г. Китайската комунистическа партия стартира Културната революция в страната. Великата пролетарска културна революция е термин, с който се обозначава масова кампания в Китайската народна република, организирана от комунистическия партиен лидер Мао Дзъдун от 1966 до октомври 1976 г., насочена срещу партийни служители и интелектуалци, които Мао и неговите последователи обвиняват в предателство на революционните идеали и по неговите думи стават поддръжници и проводници на капитализма.

Този период се характеризира с крайна политизация във всички области на живота в градовете, съпроводена с безпорядък в действията на студенти и работници от по-ниските слоеве на обществото, хаос в партийното ръководство, засилен терор на всички нива в страната и и политически катаклизъм, придружен от многобройни епизоди на насилие. През този период култът към личността на Мао достига огромни размери.

Основните цели на Културната революция са утвърждаване на възгледите на Мао в ръководството на Китайската комунистическа партия, в качеството им на държавна идеология и в рамките на борбата с възгледите на политическата опозиция, както и очистване на държавата от прокрадналите се в партията и обществото т.нар. “стари елементи” - либералисти, които според Мао застрашават да се превърнат в нова буржоазия и да възстановят капиталистическия строй.

Този процес обикаля страната, оказва въздействие и върху селските райони, разпространява се върху работническата класа и накрая сред войниците от армията като води до образуването на народните комитети на работници, войници и партийни кадри, които функционират като органи с двойна власт в различните задачи на администрацията и правителството. Мао ги поставя под ръководството на партията. Това положение продължава до 1976 г., когато с помощта на военен преврат начело с Дън Сяопин, и с тежки репресии, се възстановява властта на фракцията, водена от него, за да се пристъпи към арестуването на Бандата на четиримата и връщане към статуквото, предприемане на промени в икономиката, под формата на социализъм с пазарни характеристики и наченки на капиталистическа пазарна икономика.

Според обичайното тълкуване, което обикновено се разпространява в западните медии, в основата на Културната революция е борбата за власт, стремежът на Мао Цзедун да си възвърне ръководството, подкрепен от амбициите на други членове на партията, като съпругата му Дзян Цин и Лин Бяо, главнокомандващ в армията. Целта е отнемане на политическата власт от Лиу Лиу Шаоци - държавен глава, и Дън Сяопин - генерален секретар на партията. Въпреки че Културната революция завършва с IX конгрес на Комунистическата партия на Китай през април 1969 г., когато Мао обявява официалния ѝ край. Макар че през последвалите години положението е до известна степен спокойно, по-значителен политически обрат е постигнат едва през 1976 г., след смъртта на Мао, когато във вътрешните борби в Китайската комунистическа партия надделява групата около Дън Сяопин и е арестувана бандата на четиримата, фракция, водена от Дзян Цин.

Въпреки катастрофалните резултати от Културната революция в икономически, културен и хуманен план, както и всеобщото критично мнение към кампанията в пост-маоистки Китай и в света, някои критици и поддръжници на управлението на Мао анализират периода като съществена стъпка към “пречистването” на китайската култура и установяването на комунистическо общество.

Големият скок е икономически провал. Необразовани фермери се опитват да произвеждат стомана в огромен мащаб, частично разчитайки на обикновени пещи за постигане на производствените цели, определени от местните кадри. Произведената стомана е с ниско качество и до голяма степен неизползваема. Големият скок намалява реколтата и води до спад в производството на повечето стоки, с изключение на чугун и стомана. В същото време хаосът в колективите, лошото време и износът на храни, необходим за да се осигури твърда валута, води до Великия китайски глад.

На 9 септември 1976 г. умира Мао Цзедун. За привържениците му, неговата смърт символизира загуба на революционните основи на комунистически Китай. Когато смъртта му е обявена в следобеда на 9 септември, в прессъобщение, озаглавено “Известие на Централния комитет на НДК и Държавният съвет към цялата партия, цялата армия и на хората от всички националности в цялата страна”, нацията е обзета от скръб и траур, с хора, плачещи по улиците и обществените институции затворени в продължение на една седмица.

1969 г. съветската космическа сонда “Венера 5” каца на Венера. Тя е изстреляна през януари, за да изследва атмосферата на планетата.

При наближаването на Венера сондата отделя капсула с тегло 405 кг, в която се намира научната апаратура. При полета си към повърхността на планетата тя събира данни и ги изпраща на Земята, като същевременно спуска на Венера герба на СССР и барелеф с лика на Ленин.

“Венера 5” е поредният апарат от цяла серия, създадена за проучване на едноименната планета. Първият е изстрелян през февруари 1961 г., но не успява да изпълни мисията си поради грешка в сензора за ориентация. Пръв край Венера прелита американският апарат “Маринър 2” през 1962 г. През март 1966 г. пък “Венера 3” се разбива на повърхността на Венера, но все пак става първият земен апарат, достигнал друга планета. Малко преди него “Венера 2” успява да прелети край планетата. Първите данни от Венера изпраща “Венера 4” през 1967 г. Тя измерва температурата и налягането в атмосферата, както и 11 химически експеримента, с които е установено, че 95 процента от атмосферата на Венера е въглероден двуокис. Резултатите са потвърдени и от “Венера 5” и “Венера 6”.

1975 г. Японката Джунко Табей става първата жена изкачила връх Еверест. Табей освен това е и първата жена в света, стъпила на всичките континентални първенци (1992 г.).

Статутът на най-висок връх в света привлича катерачи от всички категории, от най-опитните до новаци, готови да заплатят солидни суми на професионални планински водачи, за да направят успешно изкачване. Планината не изпъква с изключителни алпинистки трудности при изкачването по стандартния маршрут, за разлика от други осемхилядници като К2 или Нанга Парбат. Въпреки това съществуват множество специфични опасности, като височинна болест, лошото време и силният вятър.

Връх Джомолунгма (в превод “Богинята - майка на света”) е най-високият от 14-те планински върхове осемхилядници, в Азия и на Земята (8848,2 м.).Откриването и измерването на Еверест през 1852 г. е свързано с големи трудности, тъй като властите на Тибет, Китай и Непал забраняват достъпа на Индийската топографска служба до Хималаите.

Първият покорител на върха е Едмънд Хилари. На 29 май 1953 г. заедно с шерпът Тенсинг Норгей той покорява върха и забива четири флага - индийски, непалски, на ООН и английски. 22 години след това (1975 г.) върхът е покорен и от първата жена Джунко Табей (Япония). Най-възрастната жена, изкачила върха, е също японка - 64-годишната Тамае Уатанабе.

1996 г. французойката Шантал Модюи става първата жена, изкачила четвъртият по големина връх в света Лхотце.

Първото успешно изкачване на Лхотце е направено от швейцарска експедиция на 18 май 1956 г. Лхотце е първият осемхилядник, изкачен от българин - на 30 април 1981 г. от Христо Проданов.

2007 г. Общото събрание на ООН, след като приема, че многоезичността развива единство в многообразието и международно разбирателство, обявява 2008 г. за Международна година на езиците.

Европейската година на междукултурния диалог 2008 възприема голямото културно многообразие в Европа като уникално преимущество. Инициативата цели да запознае всички жители на Европа с предимствата, които носи нашето богато културно наследство, давайки им възможност да узнаят повече за различните културни традиции.