Кучетата от порода дакел са сред една от най-предпочитаната порода куче за домашен любимец. Те се привързват много силно към своето семейство и най-вече към един член от семейството.
Интелигентни кучета, които лесно могат да бъдат обучени, ако стопанина има желание. Активни и игриви са, имат нужда от по-продължителни разходки и определено от вниманието на стопанина си вкъщи, разказват от канала "Zoo Box" във vbox7.
Положителни качества
Дакелите са изключително любвеобилни и са подходящи за отглеждане у дома. Те са много игриви, а породата се отличава с предаността си към стопанина. Не са агресивни, обичат децата и затова са сред предпочитаната порода кучета за домашен любимец на семейства с деца.
iStock/Getty Images
Характеристика
Дакел или Дакс (на немски: Dackel) e домашно куче с изключително къси крака на фона на издълженото тяло, сравнително къса козина, най-често черна или кестенява, и клепнали уши.
От десетилетия дакелът е познат в 3 големини – дакел, миниатюра и заешки, и в три типа на косъма: късокосмест, грубокосмест и дългокосмест.
Характеризира се с нисък ръст, издължено тяло и къси крайници. Муцуната е сравнително дълга, с тъмна на цвят носна гъба. Очите са тъмни, средно големи. Ушите са доста дълги, висящи, меки и тънки. Опашката достига на дължина до лапите на задните крайници; обикновено се носи отпусната надолу. При дългокосместите косъмът е дълъг, прав, мек, лъскав, плътно покриващ ушите, шията, гърдите, задната страна на предните и задните крайници, като главата е покрита с къси косми.
Окраската на космената покривка обикновено е червеникаво-кафеникавожълтеникава в различни оттенъци, но се среща и черна с кафяви петна над очите и по краката, петниста и тигрова (съчетание от сиво, черно и кафяво). Дакел и ротвайлер са единствените породи кучета, които имат под кожата си мъхеста кожа. Тази кожа пада през 10-ия месец и продължава почти 1 месец.
iStock/Getty Images
Размери
Малка порода куче
Тегло
Стандартен – 7 – 14.5 кг
Малък – до 5 кг
Заешки – около 3.6 кг
Хигиена и здраве
Кучето от тази порода трябва всеки ден да се сресва с гребен. Дакелът не трябва да яде повече от 5 пъти дневно, защото започва да повръща. Коремът му се подува и не трябва да се движи 1 час.
Дакелът е предразположен към тазобедрена дисплазия и стомашна дилатация и синдром на волвулус (превъртане на стомаха).
Породата е създадена в Германия през Средновековието за борба с милионна напаст от язовци. Цел на селекцията е била създаването на куче, способно да влезе в дупката на язовеца и да се бие с него там. След решаването на проблема с продължилата твърде дълго свръхпопулация от язовци, дакелите са се използвали за лов на лисици, язовци и зайци. В края на първата промишлена революция съществуването им като специализирана порода губи смисъл и те се превръщат в домашни кучета.
Те са изключително любвеобилни и са подходящи за отглеждане у дома.
