1632 г. астрономът Галилео Галилей е заточен от Инквизицията. В Доминиканския манастир Света Минерва на колене се отрича от своите схващания за света. Ден преди това - на 21 юни, астрономът е осъден от Светата Инквизицията и е задържан под стажа.
Процесът срещу Галилей пред Инквизицията се превръща в един от най-честваните световни примери за битката между науката и религията. Италианският астроном наблюдава небесата през телескопи и през 1632 г. публикува своя „Диалог относно двете главни системи на света, Птоломеевата и Коперниковата”.
Галилей знае, че „Диалогът” ще разтревожи водачите на католическата църква, които по-рано са предупреждавали да не се преподава учението на Коперник. Той обаче не се оставя да бъде разубеден и решава да публикува "Диалога" не на латински, а на италиански, така че идеите му да стигнат до по-широка публика.
Диалогът в прочутата книга на Галилей се води между поддръжник на Птоломей, последовател на Коперник и страничен наблюдател. Галилей знае, че Птоломеевата система е започнала да губи позиции и да отстъпва пред идеята на датския астроном Тихо Брахе, че Земята е неподвижна, Слънцето се върти около Земята, а планетите се въртят около Слънцето. Самият Галилей напълно пренебрегва теорията на Тихо, тъй като я смята за неадекватна.
Според Галилей науката е нещо отделно от религията, но църквата не смята така. Дори и прочутото му красноречие обаче не успява да го спаси и той е призован в Рим, за да отговаря пред Инквизицията. Заплашен с мъчения, Галилей се отказва от Коперниковата система.
Присъдата му включва три основни части: Галилей трябва да се отрече от хелиоцентричните си идеи. Идеята, че Слънцето е неподвижно, е осъдена като „формално еретична”. Той е осъден на затвор, като по-късно присъдата е заменена с домашен арест. „Диалогът” е забранен. Според тайно решение на съда, което не е приложено в пълна сила, е забранено публикуването на негови дотогавашни и бъдещи произведения.
Със съдействието на негови приятели, Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.
Галилео Галилей е определян за един от създателите на естествознанието. Сред значимите му открития се нареждат термометъра, хидростатичното равновесие, закона за земното притегляне; полага принципите на модерната динамика и построява пръв астрономическата тръба през 1609 г. Венеция.
1774 г. сключен е Кючуккайнарджийския мирен договор между Русия и Османската империя. Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от руската императрица Екатерина II срещу султан Мустафа III.
Споразумението е подписано в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра.
Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.
В отделен договор (1775 г.) Турция отстъпва Буковина на Австрия. Договорът от Кючук Кайнарджа улеснява анексията на Крим от Русия (1783 г.) и лежи в основата на по-късните претенции на Русия като защитник на християните и християнството в Османската империя. Договорът е признак за надмощието на Русия над Турция и също така изостря силно Източния въпрос.
1834 г. американецът Сайръс Маккормик патентова първата жътварка. По онова време това е най-революционното нововъведение в селското стопанство на САЩ през първата половина 19 в.
Механизацията на земеделието ускорява цялостния процес на индустриализация на САЩ и превръща националното стопанство в най-продуктивната световна сила. Това нововъведение освобождава работна ръка, която се насочва към индустриалните предприятия в градовете.
На практика Сайръс доразвива делото на баща си Робърт, който цели 28 години разработва своята теглена от кон машина за жътва. Маккормик-старши е потомък на шотландско-ирландски имигранти калвинисти, заселили се в колониите преди 100 г. Става преуспяващ фермер с почти 1000 декара земя в обширен имот, включващ дъскорезница и мелница, в Уолнът Гроув, Вирджиния.
Бащата не притежава училищно образование, но е с обширни познания и изключително надарен механик. Сам изработва плуг за ниви на склон, машина за нищене на коноп и накрая жътварката.
Като най-голям син (от осемте деца) Сайръс наследява по-голямата част от имота на баща си. През 1830 г., когато навършва 21 години, неговия баща му прехвърля правата върху жътварката, инструментите и технологията за направата. Година след това баща и син изработват усъвършенствана механизирана жътварка, теглена от коне, която окосява житните класове и ги събира на платформа.
Предизвикателството е в това да бъде открит начин този продукт да намери своя пазар в епоха. Затова Маккормик младши решава да демонстрира. Същото лято на 1831 г. публика от няколко десетки заможни фермери, наемни работници и роби се струпва на една пшенична нива във фермата на Джон Стийл в Рокбридж Каунти, Вирджиния, за да наблюдава как едно теглено от кон приспособление, направено от дърво и желязо, окосява на вълни златните класове.
На следващата година младият Маккормик изнася ново представление в близкия град Лексингтън. Двама души с жътварката на Маккормик за един ден се справят с 10 акра (над 40 декара), за същата работа са нужни 30 души със сърпове.
В действителност никой не може да претендира, че е изобретил първата жътварка. Например един изобретател от Охайо, Обед Хъси, демонстрира и патентова своя собствена жътварка през 1833 г. Вероятно след като научава за машината на Хъси, Сайръс Маккормик кандидатства за патент на построената през 1831 г. така срещу такса от 30 долара 25-годишният младеж получава през 1834 г. 14-годишен патент, подписан лично от президента Андрю Джаксън.
През 1840 г. Сайръс Маккормик продава първите две домашно изработени машини за около 110 долара всяка, но те се счупват. След като отстранява дефектите в работилницата в Уолнът Гроув, семейството продава седем жътварки през 1841 г.
Пътувайки из фермерските провинции през 40-те години на 19 в. и организирайки „театрални” демонстрации, Маккормик налага жътварката като перспективен търговски продукт. Той въвежда пръв бизнес-практики, които бизнесмените използват оттогава насам: безплатен изпитателен период, гаранции за връщане на парите при отказ, покупки на изплащане и фиксирани цени.
1919 г. Германия потапя морския си флот, разположен край шотландския архипелаг Оркни, за да не бъде предаден по силата на Версайския договор на Великобритания. Първите успешни опити за създаване на подводници са от края на 19 в., като в началото на 20 век започва въвеждането им за нуждите на военноморските сили. В Русия началото е сложено в 1878 г., във Франция - в 1884 г., в Испания и Великобритания - в 1887 г., в САЩ - в 1892 г.
Идеята за създаване на подводен флот намира реализация в Германската империя, в която до началото на Първата световна война са въведени на въоръжение 48 подводници с още 29 в строителство. В стремежа си да противодейства на военноморските амбиции на Райха, Британската империя е въвела към 1914 г. на въоръжение 77 подводници с още 15 в строителство, които обаче са технологично по-изостанали от немските. Франция към онзи момент е имала 62 подводници, а Русия - 58.
По силата на Версийския договор, целия военноморски флот на Германската империя е унищожен, като особено стриктно това е следено от съюзническата контролна комисия по отношение на германските подводници с които се е водела неограничената подводна война в Атлантика.
Германската империя е първата държава използвала подводниците си ефективно за военни цели. Още през Първата световна война немските подводници потапят 11 млн. тона бруто товари на Антантата, което обстоятелство поставя Британската империя пред зависимост от ефектива от действията на немския подводен флот, защото на Албиона започнали да изпитват недостиг от доставки на храни, руди и суровини за военната индустрия. Въпреки неголемия си брой, използваните германски подводници показали невероятен потенциал през Първата световна война, което било успешен тест за стратегията при изграждането на Кригсмарине.
Въпреки версайското споразумение, германските военни инженери продължили да работят по развитието на немския подводен флот. Те изнесли разработките си в други държави и още през 1922 г. възложили на проектантско корабостроително бюро намиращо се в Хага разработката на три подводници, а след още три години същата фирма поела задачата да конструира и построи две подводници за турския флот.
Германски специалисти се заели и с изграждането на подводния флот на Испания. Така още в първите години след Версайската система от договори, Германия продължила в тайна разработката на подводници. Организирани били и курсове за подводна техника и водене на морски бой с подводници от бивши германски морски офицери от войната. От 1919 до 1932 г.
Германия изживява най-трудните години в развитието на подводното си дело, но въпреки клаузите на Версайския договор, успява не само да запази в голяма степен военния си и научен потенциал в тази област, но и да го развие в сравнителен план доста успешно. В периода между двете световни войни, продължава разработването на нови подводници в други държави базирани на германския опит от Първата световна война.
2000 г. учени от НАСА съобщават за откриването на вода на повърхността на Марс. Според учените това увеличава шансовете на Червената планета да съществува живот.
Първите данни са, че водата е под формата на лед и се намира предимно по полюсите на планетата. В следващите години след подробен анализ на снимки, направени от орбиталния апарат Reconnaissance Orbiter, обаче отвеждат специалистите до заключение, че тъмните следи, които виждат по някои склонове между късната пролет и ранната есен, всъщност са оставени от течаща вода. Тези дири изчезват през студените зимни месеци.
Специалистите смятат, че ако наистина на тази планета има течаща вода, то тя би трябвало да е леко солена. Това е едно от възможните обяснения защо тя не замръзва при температури, които дори през марсианското лято остават много ниски.
2004 г. ракетопланът „СпейсШипУан” извършва първия частно финансиран космически полет с човек на борда. „СпейсШипУан” (SpaceShipOne) е експериментален суборбитален ракетоплан, изстрелван от самолет. Създаден е от Scaled Composites, компания базирана в град Мохаве, щата Калифорния, САЩ.
На 20 май 2003 г. е извършен първият пробен полет, без човек на борда. „СпейсШипУан” става известен с това, че на 21 юни 2004 г. прави първият частно финансиран космически полет с човек на борда, а на 4 октомври с.г. печели наградата Ansary X Prize, достигайки два пъти височина от 100 км в рамките на период от две седмици.
Постиженията на „СпейсШипУан” са сравними повече с тези на ракетоплана X-15, а не толкова с орбитални космически кораби като космическите совалки. Основната разлика е в това, че „СпейсШипУан” не влиза в околоземна орбита като совалките, въпреки че преминава височината от 100 км, считана за граница между Земята и Космоса, което го прави по определение космически кораб.
Любопитен факт е, че разработката на „СпейсШипУан” струва 25 млн. долара спонсорирана предимно от Пол Алън, един от съоснователите на Майкрософт.
