1812 г. Наполеон бяга от Москва. След напразен едномесечен престой той дава заповед за изоставяне на опожарения град и обратен поход към Франция. Скоро организираното изтегляне от все още димящата и в руини стара руска столица се превръща в почти безредно бягство.
Само 34 дни по-рано картината изглежда съвсем различно. На 14 септември Наполеон приближава на 3 км Москва. Там по разпореждане на Неаполитанския крал Мюра е построен в боен ред авангардът на френските войски. В продължение на половин час Наполеон чака, а след това, като не вижда никакви действия на противника, с оръдеен изстрел дава сигнал за по-нататъшно придвижване. Конницата и артилерията се понасят напред, пехотата ги догонва бягайки.
След четвърт час Наполеон слиза от коня и започва да се разхожда, очаквайки делегация от Москва или поднасяне на ключовете на града. След като и това не се случва пехотата и артилерията с музика навлизат в града.
Долагат на Наполеон, че руската армия и жителите са напуснали града. Тази вест предизвиква сред французите недоумение, което прераства в униние и огорчение. Наполеон също излиза от равновесие. Когато Наполеон идва на себе си, яхва коня си и влиза в Москва, последван от кавалерията. Достигайки до река Москва, той се спира. В това време авангардът преплува реката, артилерията преминава по изграден мост и цялата армия се разделя на малки отряди, които поемат караулната служба по брега на реката, по пустите главни улици и по кръстовищата на града.
Още същата нощ избухват първите пожари, продължили четири дни и опустошили Москва. Първи пламват редовете бояджийници и железарски складове, магазини, бараки с държавно имущество. После огънят се прехвърля и през р.Москва. Следващата нощ излиза силен вятър, който разпалва огъня.
През нощта срещу 16 септември пожарът дотолкова се усилва, че рано сутринта Наполеон е принуден да напусне Кремъл. Наполеон преминава със свитата си по горящия Арбат до река Москва и оттам се придвижва сравнително безопасно покрай брега. В нощта на 18 срещу 19 септември пожарът набира най-голяма сила. От 9158 къщи пожарът унищожава 6532, от 8521 магазинчета изгарят 7153, от 329 черкви огънят поглъща 122.
На 18 септември Наполеон се връща в Кремъл. Той продължава да ръководи империята от Москва чрез куриери до Париж - подписва декрети, укази, назначения, премествания, награди, уволнения на чиновници и сановници. Отначало Наполеон обявява решението си да останат на зимни квартири в Москва, която и в това си състояние дава повече възможности, отколкото всяко друго място.
Наполеон обаче не може да реши главния въпрос как да приключи кампанията в Русия. Той изпраща на 18 септември съобщение до императрица Мария: „Аз ви моля да пишете на император Александър, когото уважавам като преди, че искам мир”. Общо Наполеон изпраща до Александър три послания с искане на мир. Последното е на 4 октомври. Не получава никакъв отговор и е на ръба на отчаянието.
На Наполеон постепенно му става ясна липсата на перспектива да сключи мирен договор с руснаците и невъзможността да осигури продоволствие на разквартируваните в Москва френски войски, следствие на активното противодействие на опитите да уреди снабдяване на френската армия както от страна на руската армия, така и от страна на гражданското население. Към вземане на решение за изоставяне на града го подтиква и рязкото застудяване с ранни замръзвания.
Започва великото отстъпление. Наполеон отначало потегля по Стария Калужски път, но после завива надясно, за да заобиколи руската армия, да премине през незасегнати от войната места в Калужска губерния на югозапад в посока към Смоленск. Възнамерява да презимува в Смоленск или във Вилнюс и впоследствие да продължи войната с Русия. Французите вече не търсят победа, а само спасение.
Така до Смоленск достигат едва 50 000 души. Тук са изоставени и последните оръдия, както и обозите. Наполеон нарежда да се изгорят знамената, за да не попаднат в ръцете на руснаците. Самият той толкова се страхувал от пленяване, че винаги носи със себе си отрова.
В началото на ноември стягат жестоки студове, които довършват френската армия. Пътищата да покрити с трупове ва замръзнали. Гладът и отчаянието довеждат войниците до канибализъм. На 16 ноември при преминаването на река Березина половината от френската армия е изтребена или се предава. Отстъплението преминава в бягство. През декември само остатъци от великата армия преминават най-сетне руската граница.
1867 г. с тържествена церемония САЩ влиза във владение на Аляска, след като я купува от Русия за 7,2 млн. долара. В столицата на руската колония Новоархангелск (Ситка) руският гарнизон отстъпва мястото си на американския, а над селището е издигнат флага на САЩ.
Сделката за покупко-продажбата на Аляска и на Алеутските острови е сключена между правителствата на Руската империя и САЩ на 30 март 1867 г. Общата площ на Руска Америка по това време възлиза на 1 518 800 кв.км.
Аляска е открита през 1732 г. от руска експедиция под ръководството на М. Гвоздев и И. Фьодоров и е единственото владение на Русия в Северна Америка. Усвояването на тази територия отначало е дело на частни лица, а от 1799 г. е поето от специално учредено предприятие - Руско-американска компания (РАК). В началото на 19 в. Аляска носи доходи за сметка на търговията с дивечови кожи, обаче към средата на века за руското императорско семейство става очевидно, че разходите по издръжка и защита на отдалечената и уязвимата от геополитическа гледна точка територия ще надвишават очакваните приходи.
През 1853 г. руският генерал-губернатор на Източен Сибир граф Николай Муравиев-Амурски докладва, че според него раздялата с територията е неизбежна. Същевременно със стойността на продажбата й би се спомогнало да се укрепят позициите на Русия в Азия по тихоокеанското крайбрежие срещу разрастващото се проникване и влияние на Британската империя в Северния Пасифик. Със загубата в Кримската война окончателно се затвърждава убеждението, че поради силния британски флот е безсмислено прякото владение на ледените планински територии в Америка и през 1867 г. „куфарът с лед” е продаден на САЩ.
От страна на американския Конгрес сделката изглежда изключително неизгодна, защото е свързана със значителни разходи по поддръжката на това огромно и отдалечено от източното крайбрежие владение, а освен това гражданската война (1861-1865) е разорила хазната.
Любопитен факт е, че придобиването на Аляска се оказва второто по значимост териториално разширение на САЩ след покупката на Луизиана. В края на 19 в. треската за злато обхваща и част от Аляска. А находищата на нефт и газ в региона се оценяват прогнозно на 100-180 млрд. долара.
1922 г. създадена е британската радиостанция Би Би Си (BBC). Британската съобщителна корпорация е първата частна радиостанция в света.
През 1927 г. същата придобива специален статут, като се финансира самостоятелно от събираните лицензни такси. След 1938 г. станцията открива първите си чуждоезикови редакции за чужбина.
1941 г. в Токио е арестуван съветският разузнавач по време на Втората световна война Рихард Зорге. С агентурен псевдоним Рамзи той е журналист в Германия и Япония.
През 1914 г. Зорге се записва като доброволец в немската армия и участва в Първата световна война на западния фронт в състава на полевата артилерия. Ранен тежко е освободен от армията.
Докато се лекува в болницата, се запознава и сближава с леви социалисти. През 1917 г. става член на Независимата социал-демократическа партия, а през 1919 г. член на Германската комунистическа партия. През 1922 г. се премества във Франкфурт, където събира информация за финансовите и бизнес среди. В периода 1920-1921 г. е редактор на комунистически вестници в Солинген.
През 1924 г. пристига в СССР, става съветски гражданин и член на РКП(б). Завършва разузнавателната школа при Ян Берзин и Семьон Урицки. Постъпва във Военното разузнаване на Червената армия и заминава за Англия (1929). През ноември с.г. се завръща в Германия и по инструкции на Москва става член на нацистката партия, което служи за прикритие на дейността му.
Заминава официално за Шанхай като журналист на в. „Франкфуртер Цайтунг” и продължава с разузнавателната си дейност (1930).
През 1933 г. се завръща за кратко в Берлин, за да може след това да мине за немски журналист в Япония. Същата година посещава и САЩ като немски кореспондент. Получава разрешение да работи за немците и става двоен агент. Немското посолство в Токио го счита за нацист. Неговата задача е да организира шпионска мрежа в Япония (1935).
Началникът на IV-то управление на военното разузнаване Ян Берзин, който го вербува е арестуван и ликвидиран (1938). Зорге е поканен да се завърне в СССР, но успява на няколко пъти да отклони поканата. През цялото време продължава да дава важни данни, включително за нападението на Германия над СССР. През 1941 г. е арестуван от японската полиция, две годинислед това е осъден на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена в 10.20 ч. на 7 ноември 1944 г. в токийския затвор „Сугамо”.
1945 г. СССР получава планове на американската атомна бомба. Немският физик Емил Юлиус Клаус Фукс е обвинен в доставянето на информацията на Съветския съюз.
Фукс е член на Комунистическата партия на Германия и при идването на нацистите на власт през 1933 г. успява да избяга в Англия. През 1937 г. защитава докторат по физика в Бристолския университет и е поканен да продължи с научните си занимания в Единбург.
Когато избухва Втората световна война, като немски гражданин, Фукс е интерниран в лагер в Квебек, Канада. Професор Макс Борн от Единбургския университет се застъпва за него и в началото на 1941 г. Клаус Фукс се завръща в Единбург, където е привлечен от Рудолф Пайерлс към британската програма за създаване на ядрено оръжие. През 1942 г. получава британско поданство.
В края на 1943 г. Фукс е прехвърлен в Колумбийския университет в Ню Йорк, където започва работа по Проекта Манхатън. През 1945 г. с посредничеството на Хари Голд предава подробна информация за проекта на руснаците. През 1947 г. дава сведения за разработката на водородната бомба.
Едва през 1948 г. след като съветските кодове са дешифрирани е установено изтичането на информация по проектите и през 1949 г. Фукс е задържан от служители на разузнаването в Англия. Разпитан е и е обвинен в шпионаж. През януари 1950 г. той прави самопризнания, съден е на 1 март 1950 г. и на следващия ден получава присъда 14 години затвор.
На 7 март 1950 г. СССР прави официално изявление, в което отрича, че Клаус Фукс е бил съветски шпионин. Показанията на Фукс пред британските и американските служби довеждат до процесите срещу Дейвид Грийнглас и Юлиус и Етел Розенберг в САЩ. На 23 юни 1959 г. Клаус Фукс е освободен от затвора и му е разрешено да емигрира в Дрезден, Източна Германия, където възобновява научната си дейност.
1967 г. Съветският космически апарат „Венера 4” каца на Венера и става първият апарат, който измерва атмосферата на друга планета. Апаратът е изстрелян от СССР на 12 юни в 2.40 ч. (по Гринуич) с помощта на ракетата носител „Мълния-М”.
В апарата са разположени системи за радиовръзка, ориентация и терморегулация, прибори за регистриране на водород и кислород, магнитометър, детектор на космични лъчи, йонен анализатор, акумулатори.
На 18 октомври спускаемият модул навлиза в атмосферата на Венера откъм нощната й страна в района на Екватора. Претоварването при спускането му достига 300 g. Провеждат се първите преки измервания на нейната температура, налягане, химически състав и плътност, като по този начин се осъществява първото предаване на информация от друга планета.
Температурата е измервана в продължение на 93 минути до височина 28 км над повърхността, при което тя се изменя от 33 до 262 градуса Целзий. Химическият анализ показва съдържание от 90% на въглероден двуокис в атмосферата и незначително количество кислород и водна пара.
Научните прибори показват, че Венера няма радиационни пояси, а магнитното й поле е 3000 пъти по-слабо от земното. Апаратът престава да функционира на височина 24,96 км.
1981 г. открит е Античният театър в Пловдив. Той е изграден в началото на 2 в. от н.е. по времето на император Марк Улпий Траян (98-117 г. пр.Хр.).
Преди това на мястото съществувал храм на тракийската богиня Бендида. Изграждането на новата сграда започва по нареждане на императора, който има за цел да създаде централна обществена постройка в Тримонциум, която да се отличава със забележителна архитектура, внушителни дизайн, размери и представителност. Нейното предназначение било да играе важна роля в обществено-политическия живот на града, както и да служи за културно средище.
Културният паметник е разкрит при археологически разкопки, проведени през 1968-1979 г. Тогава една от най-старите културни институции в България - Археологическият музей в Пловдив, започва разкопки в седловината между двата хълма Джамбаз и Таксим тепе. Това, което откриват, променя облика на града.
Античният театър на Филипопол е един от най-добре запазените антични театри в света. Зрителните места на театъра са ориентирани на юг, към античния град в низината и планината Родопа. В план театърът е полукръг с външен диаметър 82 м.
