1658 г. провежда се битката при дюните - последното значимо сражение в хода на Френско-испанската война. Предходната година Англия и Франция сключват съюз против Испания, като си поставят за главна цел да превземат пристанището Дюнкерк.
Обсадата на Дюнкерк започва през май 1658 г. по суша и море. Обсадните войски включват 26 000 души. От Ипр тръгва 15-хилядна спасителна армия, която се надява да изненада обсадителите. Вместо това обаче тя е забелязана от френските разузнавачи. С около половината от силите си командирът на френската армия маршал дьо Тюрен открива испанците на североизток от града сред огромни дюни и решава да се възползва от благоприятните обстоятелства.
На 14 юни сутринта Тюрен вече е построил линиите си. По време на отлива той се приближава бавно до изненаданите испанци. Испанската армия е готова за битка.
Сражението започва с испанска атака по десния фланг, посрещната яростно от англичаните на сър Уилям Локхарт, които издържат благодарение на помощта от френската конница и намесата на корабните оръдия. Натискът на французите в центъра води до известно разкъсване на испанските редици и Тюрен вижда възможност да обгради центъра и лявото испанско крило.
В този момент френския херцог Дьо Конде, начело на испанската кавалерия, вихрено атакува френския десен фланг, но не успява да го пробие. Едва тогава испанците се принуждават да отстъпят, оставяйки 2000 ранени и убити и 4000 пленници.
Малко след това Дюнкерк капитулира, а Тюрен с освободени сили навлиза в Испанска Нидерландия, превземайки Ипр и заплашвайки пряко сърцето на областта - Брюксел и Гент. Дюнкерк остава в английски ръце, но през 1662 г. е продаден на Франция. Испания се принуждава да се признае за победена, приемайки Пиренейския мирен договор на 7 ноември 1659 г.
1777 г. континенталният конгрес във Филаделфия утвърждава Националното знаме на САЩ - 13 червени и бели хоризонтални ленти, и 13 звезди на син фон. Синият правоъгълник в дясната част на знамето символизира Съюза.
Броят на звездите в него, съответства на броя на щатите, 13-те червени карета - 13 колонии, които образуват независимата държава. Синият цвят олицетворява верността, предаността, дружбата, справедливостта, правдата; червеният - храброст, усърдие, равенство; белият - чистотата и моралните устои.
Любопитен факт е, че до 1912 г. няма строг определен дизайн за знамето на Съединените щати. И по тази причина скрити в стари варианти на флага остават разнородни послания, превърнали се в символ на търсенето на идентичност. Основният символизъм на първия флаг например е появата на ново съзвездие, състоящо се от 13 звезди и 13 широки райета. Те отразяват броя на първите колонии на американска земя.
Многото звезди, формиращи заедно едно съзвездие, е явна демонстрация на единството в създаването на нова нация. След това към тях се добавят нови звезди - всяка, символизираща нов щат, станал член на съюза.
1834 г. американецът Айзък Фишер-младши патентова шкурката. В действителност обаче не той я изобретява пръв.
Шкурката се е появява още в Древен Китай. Тогава била правена от счукани раковини, семена и пясък, а след това с натурални лепила сместа била залепвана към пергамент за шлифоване на дървени или метални повърхности.
През 1833 г. англичанинът Джон Оукей измисля прототипа на „стъргалката”, нанасяйки на пергамент счукано стъкло и ситен пясък. През 1833 г. той основава компанията „Джон Оукей и синове” в Лондон, след това премества бизнеса си в Уестминстър Бридж Роуд, където на мястото на бивш приют построява сграда, наречена Уелингтън Милс.
Оукей обаче не патентова веднага изобретението си. Това прави в САЩ Айзък Фишер-младши от Спрингфилд. Нововъведението използва като абразив кремниев карбид или алуминиев оксид - дребни камъчета, които служат за обработване на различни повърхности. През 1855 г. шведският химик Йохан Лундстрем пръв нанася червен фосфор на повърхността на шкурката.
През 1902 г. петима приятели американци решават да добиват корунд (двуалуминиев триоксид - проста разновидност на рубина и сапфира) - особено твърд кристал, използван в промишлеността. Но това, което те са счели за корунд, всъщност се оказва минерал с далеч по-ниско качество. Решавайки какво да правят с него, партньорите създават влагоустойчива хартия и полагат началото на голямата компания 3М.
През 1916 г. нейните специалисти изобретяват усъвършенстван тип водонепропусклива хартия, известна като Woterdry. С нейна помощ започват да полират повърхността на автомобилите.
1919 г. британските пилоти Джон Уилям Елкок и Артър Браун извършват първият полет над Атлантическия океан без междинно кацане. Двамата прелитат от Нюфаундленд, Канада, до Ирландия за 16 часа и 27 минути. Скоро след това Алкок загива при самолетна катастрофа.
1934 г. в Царство България с наредба-закон са забранени политическите партии. Имуществото и архивите им са конфискувани.
Действията са резултат от Деветнадесетомайският преврат, извършен от Политическия кръг „Звено” и Военния съюз с участието на армията. Новото правителство е начело с Кимон Георгиев и отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.
1940 г. след като Париж е окупиран от Германия съюзниците стартират „Операция Ариел”. Немските офанзивни действия започват осем месеца след като Франция обявява война на Германия.
В резултат на германската стратегическа доктрина „Блицкриг” Белгия и Нидерландия са превзети за броени дни, което е от ключово значение за изхода на кампанията. Немски офицери напредват по улиците на Париж, след превземането на града.
Германците възстановяват своята офанзива на 5 юни при река Сома. Атаката разкрива недостатъците на резервите между столицата и немските военни части и на 10 юни френското правителство се оттегля в Бордо, обявявайки Париж за свободен град. Чърчил се завръща във Франция на 11 юни и се среща с френския военен съвет в Бриар. Французите искат от него предоставянето на всички военно-въздушни ескадрили за помощ в конфликта. Английският премиер обаче отказва да изпрати останалите 25 ескадрили, смятайки, че решителната битка ще бъде тази за Британия.
При срещата на Чърчил с французите адмирал Франсоа Дарлан дава гаранции, че флотата няма да попадне в ръцете на Германия. На 14 юни Париж попада под властта на Вермахта. Обстановката във въздуха става критична. Луфтвафе постига въздушно господство в полза на Германия за сметка на агонизиращата френска военна авиация. Френските ВВС започват бомбардирането на различни точки от немската окупационна зона.
Повечето от останалите британски групи пристигат в Санкт Валери за евакуация, но германците се настаняват около пристанището, правейки целта на британците невъзможна. И така на 12 юни останалите британски сили се предават на Ромел. Втората евакуация се осъществява по време на „Операция Ариел” между 15 и 25 юни.
В същото време министър-председателят на Франция Пол Рейно е принуден да напусне поста си поради несъгласието му да прекрати войната. На освободения пост е назначен маршал Филип Петен, който обявява, че ще потърси примирие с Германия. Когато Адолф Хитлер научава за исканията на Франция за примирие с Третия райх, той избира за срещата гора в близост до Компиен за преговорите.
За националсоциалистическия лидер това е момент на възмездие за унизителния договор, подписан при поражението на Германия през Първата световна война. Примирието е подписано на 22 юни във вагон като този през 1918 г.
След предисловието, към което Хитлер проявява уважението да го изслуша, френските делегати напускат вагона, напускайки и преговорите. Втора френска армия, под командването на генерал Андре Претелат, се предава същия ден и примирието влиза в сила от 25 юни 1940 г. Договорът е спазен от режима на Виши, но не и от участниците в мащабното съпротивително движение, което се разгръща във и извън Франция до освобождаването на страната от германската окупация през 1944 г.
1951 г. във Вашингтон е представен първият компютър, предназначен за масова употреба - UNIVAC I. През 1946 г. Джон Екерт, Джон Мокли и техни колеги от техникума по електроинженерство „Мур” към Университета на Пенсилвания построяват първия широкомащабен електронен компютър за военните. Тази машина става известна като ENIAC (Electrical Numerical Integrator and Calculator).
Тя работи с 10-цифрени числа и може да умножава две такива числа със скорост 300 произведения в секунда, намирайки резултата от всяко произведение в таблица за умножение, съхранена в нейната памет. ENIAC е около 1000 пъти по-бърз от предишното поколение електромеханични компютри с релета.
Първото поколение програмируеми електронни компютри се появяват през 1947 г. Тези групи машини включват EDVAC и UNIVAC - първите серийно произвеждани компютри. За първи път тези компютри включват употребата на истинска памет с произволен достъп за съхранение на части от програмата и данни, които са били необходими бързо. Обикновено те са се програмирали на машинен език. Все пак в тази ера се откроява една машина - UNIVAC (Universal Automatic Computer), която е първият истински компютър с общо предназначение, проектиран да се използва за боравене и с букви, и с числа.
Любопитен факт е, че през 1941 г., две години преди началото на проекта ENIAC, Мокли посещава лабораторията на Джон Атанасов в университета в Айова. Атанасов вече е бил създал специализиран компютър за решаване на системи линейни уравнения, изграден също чрез електронни лампи, макар и не толкова мощен като ENIAC.
Когато Мокли и Екърт решават да патентоват, Атанасов ги дава под съд и чак през 1974 г. Федералният съд на САЩ решава, че той е откривателят на електронния компютър.
1966 г. Ватикана отменя официално Индекса на забранените книги, въведен през 1557 г. „Индексът” е списък с публикации, които Римокатолическата църква смята за опасни за себе си и за вярата на своите членове. Различните издания съдържат правила за четенето, продажбата и цензурата на книги. Целта на списъка е да предотврати четенето на неморални или съдържащи теологични грешки книги.
Първият подобен списък е публикуван в Нидерландия през 1529 г., по-късно това става и във Венеция (1543 г.) и Париж (1551 г.). Първият римски „Индекс” е създаден при папа Павел IV (1557 г., 1559 г.). Но този списък е приет като твърде строг и след Трентския събор папа Пий IV публикува „Тридентинския индекс” (1564 г.), който става основа за следващите списъци до 1897 г., когато папа Лъв XIII издава Index Leonianus.
Първите списъци са изготвяни от Върховната свещена конгрегация на Римската и Вселенска инквизиция. През 1571 г. е създадена специална Свещена конгрегация на Индекса, която има задачата да попълва и поддържа „Индекса на забранените книги”. Тази конгрегация е премахната през 1917 г., когато правилата за четене на книги са уредени с новия Codex Iuris Canonici и поддръжката на списъка отново е възложена на днешната Конгрегация за доктрината на вярата.
Индексът е редовно актуализиран до 1948 г. 32-рото издание съдържа 4000 заглавия, цензурирани по различни причини - ерес, неморалност, сексуални теми, политическа некоректност и други. Много явно атеистични книги не са включени в „Индекса”, тъй като, според решенията на Трентския събор, работи, критикуващи или осъждащи някоя част от католическата вяра, са считат за забранени без специално решение.
„Индексът на забранените книги” е отменен като официален задължителен документ на Римокатолическата църква след края на Втория ватикански събор през 1966 г.
1967 г. изстрелян е космическият апарат „Маринър 5”. Сондата носи комплект от научни инструменти и е изпратена да изследва планетата Венера. „Маринър 5” трябва да измери колебанията в магнитното поле около планетата, както и слънчевите частици и ултравиолетовите лъчения.
„Маринър 5” е построен като дубльор на „Маринър 4”, но след успеха на мисията апаратът е модифициран за нова мисия до Венера. Основни цели били измерване на междупланетното и венерианското магнитно поле, изследване на заредените частици в космоса, плазмата в космоса и пречупване то на радиосигналите и ултравиолетовите емисии във Венерианската атмосфера.
Изстрелян е от стартова площадка 12 на ВВС база Кейп Каневерал и прелита около планетата на 19 октомври с.г. на височина 3990 км. След тази мисия се разбира, че Венера има много топла повърхност и атмосфера по-плътна от очакваното.
Активността на апарата спира през ноември 1967 г. и в момента е нефункциониращ и обикалящ по хелиоцентрична орбита.
1975 г. от СССР е изстрелян автоматичният космически апарат „Венера 10”. Спускаемият модул навлиза в атмосферата на планетата на 25 октомври 1975 г. Осъществено е меко кацане в осветената част на планетата, като Слънцето се намира близо до зенит.
Във вътрешността на спускаемия модул се намира охладителна течност, чиято циркулация поддържа работна температура в продължение на около 65 минути след кацането преди да настъпи на повреда. Намаление на скоростта и меко кацане е осъществено с помощта на защитни покрития, три парашута, въздушна спирачка, подобна на диск, и сферичен пръстен, поглъщащ енергията на удара с повърхността.
„Венера 10” предава черно-бели телевизионни изображения от повърхността. Заснети са ерозирали скали. Вместо планираната 360-градусова панорамна снимка е заснета само 180-градусова, тъй като защитният капак на една от камерите не се отваря.
1985 г. Германия, Франция, Белгия, Холандия и Люксембург подписват Шенгенското споразумение. Подписано е на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид” в Шенген, Люксембург, (град край границата с Франция и Германия) между 5 от тогавашните 10 страни членки на Европейската общност - Белгия, Западна Германия, Люксембург, Нидерландия, Франция.
Пълното прилагане на Шенгенското споразумение започва от юли 1995 г. с премахване на контрола по границите между шест от подписалите споразумението страни. Целта на споразумението е да премахне граничните контролно-пропускателни пунктове в шенгенското пространство и да съгласува контрола по външните граници.
В Шенгенското споразумение се включват по-късно и други европейски страни, включително и нечленуващи в Европейския съюз. Днес в споразумението участват общо 25 държави: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция, като образуват т.нар. Шенгенско пространство или Шенгенска зона. Измежду страните членки на Шенгенското пространство три държави - Исландия, Норвегия и Швейцария, не са членове на ЕС.
Още три страни членки на ЕС - България, Кипър и Румъния, са подписали Шенгенското споразумение, но не са изпълнили процедурите за пълното му прилагане. Датите за готовност за прилагането му са различни за всяка от тези държави
