Здравей, Газа!
Здравей, Газа! / netinfo

Някои смятаха, че разцеплението на Палестинските автономни територии, изобщо всички вътрешни свади между палестинците, са добре дошли за Израел. Днес обаче те се въздържат от категорични изказвания. Някои приветстваха "шанса" на Израел да се отдели от "Хамастан" с плътна граница и непробиваема стена, но постепенно схващат, че са приемали желаното за действителност. Затова пък десните идеолози все по-често си припомнят лозунг отпреди десетина години: "Ако Тел Авив си тръгне от Газа, Газа ще дойде в Тел Авив".

Критиците на тогавашния план за Газа и Ерихон впрочем имаха предвид атентати в израелски градове, каквито наистина не закъсняха, включително в Тел Авив. По-късно се заговори, че екстремистите скоро ще се сдобият с ракети, способни да

поразяват цели не само на юг, но и в центъра на страната. А днес сме изправени пред призрака на истинска, пълномащабна война, може би дори по-тежка от войната в Ливан.

Неизменно остава едно - Ивицата Газа все още е проклятие за Израел. Газа, където отдавна вече няма нито един евреин, нито един израелски войник, Газа, контролирана от Хамас, обявена извън закона от световната общност и от официалното палестинско ръководство, отново се превърна в най-неотложния проблем за Израел. И еврейската държава, честно казано, разполага с много малко начини да го реши.

Най-горчивият и най-очевидният от тях е нова военна операция, каквато вече обяви новоназначеният военен министър Ехуд Барак. Всъщност Израел може би няма да има избор - "Хамастан" пръв ще подеме война. Според израелските спецслужби Хамас в най-скоро време ще започне да прехвърля през границата с Египет ирански оръжия, включително ракети с голям обсег и системи за противовъздушна отбрана.

Въпросът не е дали ще има операция, а кога ще започне тя, казват в обкръжението на Барак. И отново не става дума за връщане в Газа, а за "прочистване" или "пълно унищожаване на инфраструктурата на терора".

Последното, уви, е малко вероятно. След разгрома на Фатах всяка сграда в Газа може да се използва като щаб на бойните сили, склад за оръжие, наблюдателен пункт за насочване на ракети и т. н. За да унищожат изцяло терористичната инфраструктура,

израелските войски ще трябва или методично да претърсват целия сектор, като се излагат на атаки от засада и дават жертви, или пък да изтрият от лицето на земята големите градове в Газа с масирани бомбардировки. В този случай гражданското население надали ще оцелее, понеже няма къде да бяга, а в Газа почти липсват бомбоубежища.

И макар мнозина да казват, че в Газа няма мирни жители, израелското командване надали ще има куража да се реши на толкова кървава акция.

Най-вероятният военен сценарий предвижда ограничена операция, която частично ще парализира силите на Хамас и ще го принуди да сключи временно примирие. След известно време екстремистите ще съберат нови сили, ще възобновят обстрелите на Израел и всичко ще започне отначало.

Според някои международни експерти Израел има шанс навреме да се споразумее с Хамас, без да прибягва до оръжие. Новата власт в Газа вече има нужда да си поеме дъх, освен това не би оцеляла при сегашния политически и икономически бойкот. Ако

Хамас избере днес гъвкавия подход, а Израел се опира на рационално мислещите сили в ръководството му, всичко ще може да бъде решено по мирен път, смятат те.

Концепцията би била реалистична, ако Хамас представляваше организирана сила с централизирано управление и що-годе работещи механизми за субординация. Всъщност обаче политическото крило на движението днес на практика е изгубило влияние, а военизираните групировки са разединени и се подчиняват на полевите си командири.

В Хамас няма с кого да се разговаря - не само защото лидерите му не желаят мир, а тъй като движението няма лидер, готов да поеме отговорността от името на всички негови членове. За тази роля не са подходящи нито палестинският премиер Исмаил

Хания, нито живеещият в изгнание ръководител на Хамас Халед Мешаал. Неслучайно генералният секретар на Организацията Ислямска конференция Екмеледин Ихсаноглу носталгично споменава за "силната ръка", необходима в Газа.

При това опитът показва, че всяка договореност с Хамас ще е временна и само ще отсрочи неизбежния сблъсък. Силна подкрепа за Израел би станало изпращането на

миротворчески сили в Газа и Филаделфийския коридор, независимо дали това ще са сини каски или египетски и йордански военни под егидата на ООН. Но Хамас вече предупреди, че ще смята миротворците за окупатори, и надали много страни ще се съгласят техни войски да участват в бойните действия.

Съзрял появата на ислямистко формирование на две крачки от страната му, египетският президент е разтревожен повече от всички останали. Той обаче също не иска да губи рейтинга си в кръвопролитна война срещу едноверци. Израел вероятно ще изчака решение на ООН по въпроса за миротворците; нищо чудно, ако се опита дори да не отвръща на екстремистките провокации.

Разцеплението на Палестина има и друг, политически аспект. Официален Израел вече заяви, че ще разглежда хамасовска Газа и териториите, подчинени на Махмуд Абас, като отделни единици. В навечерието на посещението си в САЩ израелският президент Ехуд Олмерт с ентусиазъм заяви, че "правителство, в което не присъства Хамас, е партньор". Подкрепа за Абас бе изразена и от Запада.

От Израел се очаква да направи поредната стъпка и да преговаря с новото правителство на автономните територии. Мнозина политици в САЩ и Европа смятат, че изборната победа на Хамас и събитията в Газа е можело да бъдат избегнати, ако Израел бе склонил на явни отстъпки, които да засилят авторитета на Махмуд Абас. Сега спонсорите на мирния процес ще настояват пред Ерусалим за съдбоносни компромиси в най-кратки срокове. Същевременно обаче никой не може да гарантира, че успоредно с мирните преговори сценарият от Газа няма тихомълком да се развива в Юдея и Самария и че "Фатахленд" ще е по-безобиден съсед от "Хамастан".

Близките дни ще внесат повече яснота по тези въпроси, но безспорно остава едно - има още доста време, докато Израел успее да се раздели с Газа.(БТА)

Последвайте ни

Коментар