Събитията в Мианма ще се отразят върху Китай и Индия
Събитията в Мианма ще се отразят върху Китай и Индия / netinfo

Онова, което се случва сега в Мианма на смелите протестиращи хора, било то будистки монаси или обикновени граждани, е от огромно значение преди всичко за самите бирманци и за съдбата на тяхната родина, превърната от военната хунта в трагичен заложник на бедността и репресиите. Чужденците, като американския президент Буш, могат да си говорят каквото си искат. Но техните коментари едва ли ще променят значително нещата в азиатската страна, въпреки че този път, като се обяви в защита на правата на човека в Мианма, Буш тръгна в правилната посока.

Събитията в Мианма ще имат важно отражение върху два азиатски гиганта, съседи на тази държава, които сега открито се изправиха един срещу друг на международната сцена, въпреки че в действителност от доста време тихичко мерят сили, за да установят влиянието си на азиатския континент. Става дума за Китай и Индия.

Залогът е особено голям за Китай. В бившата Бирма Пекин има четири жизненоважни за него интереси, които ще бъдат изложени на сериозен риск, ако режимът на хунтата падне.

Лесно можем да се досетим за първия. Това е търговията на Китай с Мианма, която носи на азиатския гигант приходи от над един милиард долага годишно.

Вторият интерес е стратегически. Задълбочените отношения, установени между Китай и военния режим в Мианма, осигуряват на Пекин излаз чак до Индийския океан. Това позволява на Пекин да заобиколи, при спешен случай, наподобяващия на огромно гърло на бутилка Малакски проток, както и да постави основите на своя система за наблюдение както в самата Мианма, така и на съседните острови.

Третият интерес съчетава политиката с религията. Ако будистките монаси в Мианма успеят да катурнат режима там, това ще вдъхнови и техните събратя в Тибет. Наистина контролът на Китай над Тибет е доста по-строг от този, който упражнява военното правителство в Мианма върху бирманските монаси.

Но притесненията на Пекин в тази насока са други - едно събитие, което предстои да се случи, а именно кой ще наследи духовния тибетски лидер Далай Лама, в случай че той почине.

Настоящият Далай Лама е на 72 години и се радва на доста крепко здраве. Ако обаче почине, това неизбежно ще породи спор кой да бъде провъзгласен за негово превъплъщение и за негов наследник. И ако междувременно в Мианма се стигне до прецедента будистките монаси да съборят режима на хунтата, то това би превърнало спора за унаследяването на Далай Лама в доста по-яростен и безмилостен сблъсък.

Четвъртият интерес на Пекин в Мианма касае неговата репутация. Ако се окаже, че Пекин е бил съюзник на една диктатура, чието сваляне обаче е било съпътствано с кървава репресия, то тогава доброто име на Китай ще пострада. Възходът на азиатския гигант на световната сцена, който се дължи както на неговите богатства, така и на на американския престиж, рязко ще спре.

Другият азиатски гигант Индия споделя част от интересите на Китай в Мианма. Делхи също може да се похвали подобно на Пекин със стабилните си икономически връзки с Мианма и с големите си инвестиции в разработването на метановите залежи на тази страна. Това накара Делхи да поддържа през последните няколко години непоклатимо политическата линия да не коментира поведението на военните в Мианма и да се оправдава, че това е вътрешнополитически проблем на Мианма, който изобщо не засяга Индия.

Освен това Индия също иска да затвърди своята роля на важен стратегически партньор на Мианма, като в тази насока тя храни надежди, че ще я изтръгне от сферата на китайското влияние.

Подобно на Китай Индия също даде подкрепата си за военната хунта в Мианма, като пренебрегна въпроса за спазването на правата на човека. Делхи направи това именно с цел да попречи на възможно най-лошия епилог за него, който би бил китайска инвазия в Мианма.

Но Индия може да спечели много, ако будистките монаси постигнат целите си. Мианма има естествени връзки - било исторически, или културни - с Индия, а не с Китай. Това се отнася и за Тибет. Ако китайското влияние в Мианма бъде разклатено, това ще бъде доста изгодно за Делхи и ще подхрани борбата му за хегемония над Индийския океан.

Този сблъсък между интересите на Китай и Индия относно Мианма е все още умерен и дискретен. И докато събитията в Мианма представляват преди всичко борба на един народ за свобода и за демокрация, то техният отзвук върху бъдещето на планетата придобива едно по-особено значение. Изправени сме пред първия сблъсък за установяване на контрол и влияние върху региона от двата нови азиатски гиганта - Китай и Индия. Можем само да си пожелаем Индия да спечели тази битка. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар