Източна Европа очаква новия американски президент с нервност, но и с надежда. Погледнато в ретроспекция, задържането на бъдещия президент на САЩ три часа в една, както я нарече очевидец, "смрадлива" стаичка на летище в провинциалния руски град Перм изглежда доста лоша идея. Нищо че Кремъл измърмори някакво извинение за забавянето на Барак Обама през август 2005 г., когато той беше в Русия заедно със своя наставник от комисията по външни отношения към Сената Ричард Лугар. Като причина за задържането бяха посочени неуредици при проверката на документите, но руски наблюдатели съзряха в това умишлена проява на пренебрежително отношение на Кремъл към републиканеца Лугар.
Обама сега омаловажава тази случка, но прекият му досег с руската бюрократична система, която в най-добрия случай изглежда своенравно некомпетентна, а в най-лошия - отмъстителна, може да се окаже от голямо значение. Неговият екип от стотици външнополитически експерти включва хора с различни възгледи - от такива, които смятат политиката на правителството на Буш за опасно конфронтационна, до такива, за които тя е твърде мека. Майкъл Макфол, преподавател в Станфорд и яростен критик на Кремъл, е един от влиятелните съветници на Обама. Остава обаче да видим колко хора от своя екип ще избере Обама и колко от лагера на Хилари Клинтън, в който има познавачи на Русия.
Демократическата партия като цяло е доста "по-мека" от мнозина висши съветници на Обама. Все пак истината е, че който и да заеме главните постове в новото правителство, американската политика към Източна Европа най-вероятно ще се формира главно от събитията и от насоките, давани от бюрократите, а не от личностите. Източна Европа едва ли ще получи такова внимание, каквото икономиката - освен ако възникне нова криза (като например още една война в Грузия). Дори още по-удобно ще бъде, ако най-важните решения биват избягвани или отлагани. В тази обстановка продължават опитите на правителството на Буш да разчисти пътя пред бъдещо членство на Украйна в НАТО. То повтори неведнъж това настояване на състоялата се неотдавна в Естония среща на Съвета НАТО-Украйна. Но ако Обама иска да извлече полза от своята популярност в Европа, той най-вероятно ще поиска европейските страни да изпратят още войници в Афганистан, а не да се въздържат от възражения срещу приемането в НАТО на две все по-неубедителни кандидатки: разкъсваната от хаос Украйна и нестабилната и незащитима Грузия. 
Бъдещото правителство на Обама може да се съсредоточи върху суровата реалност на военната реформа в Украйна, вместо да дава големи обещания за членство в НАТО. Това ще бъде посрещнато добре в Русия, както и по-мекия курс на Обама по въпроса за ядрените оръжия. Но наболял въпрос в отношенията с Кремъл са американските планове за противоракетна отбрана, особено за разполагане на десет ракети прехващачи в Полша и на радар в Чехия. Ако заработи, система може да възпер или да отблъсне евентуални ирански ракетни нападения срещу Америка или Европа. Но общественото мнение в Полша и Чехия не е много въодушевено. А Русия сега заплашва, че ще предприеме редица ответни мерки, включително разполагане на ракети, способни да носят ядрен заряд, в Калининградския анклав и насочване на собствения й ядрен арсенал към съоръженията за противоракетна отбрана. Подобно на мнозина демократи, Обама е скептичен към противоракетната отбрана. Ако Конгресът не отпусне пари за програмата, плановете лесно ще бъдат запазени на хартия, но няма да бъде направено почти нищо за привеждането им в действие. А ако преговорите с Русия за ядрените оръжия наистина потръгнат, евентуално споразумение за противоракетна отбрана може да отпадне. На поляците и чехите няма да им бъде приятно, че тези въпроси се обсъждат без тях, но реално те не могат да направят почти нищо.
Правителството на Обама едва ли ще се бори усилено за по-голяма независимост на Европа от монопола на Русия върху газопроводите изток-запад. Правителството на Буш подкрепи тръбопровода Набуко, който ще пренася газ от Каспийския басейн и Средна Азия към Европа през Турция. Но хаотичната и невнимателна политика, водена от Европа през последните години по отношение на тръбопроводите и енергийната зависимост, кара политиците във Вашингтон да смятат, че си губят времето. Ако европейците не могат да се грижат за собствените си интереси, защо да го прави Америка? /БТА/
Бъдещото правителство на Обама може да се съсредоточи върху суровата реалност на военната реформа в Украйна, вместо да дава големи обещания за членство в НАТО. Това ще бъде посрещнато добре в Русия, както и по-мекия курс на Обама по въпроса за ядрените оръжия. Но наболял въпрос в отношенията с Кремъл са американските планове за противоракетна отбрана, особено за разполагане на десет ракети прехващачи в Полша и на радар в Чехия. Ако заработи, система може да възпер или да отблъсне евентуални ирански ракетни нападения срещу Америка или Европа. Но общественото мнение в Полша и Чехия не е много въодушевено. А Русия сега заплашва, че ще предприеме редица ответни мерки, включително разполагане на ракети, способни да носят ядрен заряд, в Калининградския анклав и насочване на собствения й ядрен арсенал към съоръженията за противоракетна отбрана. Подобно на мнозина демократи, Обама е скептичен към противоракетната отбрана. Ако Конгресът не отпусне пари за програмата, плановете лесно ще бъдат запазени на хартия, но няма да бъде направено почти нищо за привеждането им в действие. А ако преговорите с Русия за ядрените оръжия наистина потръгнат, евентуално споразумение за противоракетна отбрана може да отпадне. На поляците и чехите няма да им бъде приятно, че тези въпроси се обсъждат без тях, но реално те не могат да направят почти нищо.
Правителството на Обама едва ли ще се бори усилено за по-голяма независимост на Европа от монопола на Русия върху газопроводите изток-запад. Правителството на Буш подкрепи тръбопровода Набуко, който ще пренася газ от Каспийския басейн и Средна Азия към Европа през Турция. Но хаотичната и невнимателна политика, водена от Европа през последните години по отношение на тръбопроводите и енергийната зависимост, кара политиците във Вашингтон да смятат, че си губят времето. Ако европейците не могат да се грижат за собствените си интереси, защо да го прави Америка? /БТА/
