Двуглавият орел в руския герб е олицетворение на най-високия пост в държавната власт.
"Две глави, една власт", е лозунгът на Кремъл за насрочените за неделя президентските избори, който отразява намерението на оттеглящия се президент Владимир Путин да продължи да командва при управлението на неговия лично избран наследник - 42-годишния Дмитрий Медведев.
През епохата на руските царе съуправлението водело до хаос. Путин увери гражданите, че няма да се стигне до това, но става очевидно, че докато Путин се готви официално да предаде короната на Медведев след очакваната му победа в неделя, той ще задържи скиптъра.
Докато в САЩ кандидатите за президентското място приковават общественото внимание месеци наред преди изборите, в Русия избирателите едва сега започват да осъзнават, че датата наближава. Путин не вижда нищо нередно в това. Предизборна надпревара без този дебат не означава автоматично липса на демокрация, казва Путин с убедителен тон на гласа. Има много неща, които доказват, че мнозинството от нашите граждани подкрепят курса през последните години. 
Медведев разполага с огромната подкрепа на служителите в държавната администрация и телевизионните канали. Като шеф на борда на директорите на "Газпром" той се облагодетелства от медийната империя, която газовият монополист придоби.
През по-голямата част от 20-ти век генералните секретари на бившия Съветски съюз бяха старци, които по правило отхвърляха презрително идеята да предадат властта. Промяната към един по-млад ръководител дойде с енергичния Путин и ако стане негов наследник, Медведев би бил най-младият руски ръководител от времето на руските царе. Но кой е мъжът, който за кратко време ще придобие контрол върху една страна със 17 млн. кв. км територия, хиляди ядрени бойни глави и значителен дял от световните доставки на петрол и газ?
Медведев се появи като малкия брат на Путин в предизборната надпревара. Той е с 13 години по-млад, сравнително дребен и с наченки на левичарство, подобни на онези, които неопитният Путин имаше, когато превзе най-високия пост в Русия през 2000 г. В речите си Медведев се представя като космополит, либерален ръководител на политбюро, който иска да се залови с темата за климатичните промени, тема, която досега руснаците смятат за подозрителна. Критиците обаче предупреждават, че образът на модерен политик е измамен. Бившият ръководител на президенската администрация е частично отговорен за авторитарния обрат през последните години.
В интервю за руско радио, излъчено през януари, бившият заместник-министър на енергетиката Владимир Милов казва, че няма основания Медведев да бъде определян като либерал. Той се учудва от това колко голяма степен тайните служби са подкопали авторитета на руските политици, след като някой без агентурно минало бива автоматично определян като либерал.
Остава въпросът: Защо от всички санктпетербургски другари в обкръжението си Путин избра Медведев? Защото му имам доверие, казва Путин, оправдавайки своя избор, който повечето избиратели ще последват сляпо.
Ще бъде вълнуващо да видим как Медведев се налага в опозиция на ястребите в Кремъл. Човекът без шпионски препоръки би могъл да бъде трън в очите на агентите от тайните служби. Изявленията на Медведев за борбата против корупцията и отричането на правата не звучат като изрази за война, особено срещу потайностите, властващи върху голяма част от икономиката. 
Медведев трябва повече да се бои от завистливи хора в Кремъл, отколкото от противниците си в неделя. Председателят на Комунистическата партия Генадий Зюганов и водачът на националистическата Либерално-демократическа партия Владимир Жириновски са смятани за опитомена опозиция. Похвалите на Путин по адрес на тези двама политици не превърнаха автоматично в по-конкурентни техните образи като претенденти за Кремъл. Андрей Богданов, председател на отцепническа партия, е четвъртият кандидат. Кандидатите, които биха били неудобни в надпреварата, претърпяха провал в опитите си да регистрират в държавните избирателни органи своите кандидатури.
Нормалното предаване на властта след изтичане на целия мандат или поради здравословни проблеми на управляващия водач не са традиционни за Кремъл. Първият руски президент Борис Елцин доброволно предаде властта на Путин, въпреки че това стана преди края на 1999 г. , така че изборите през пролетта на 2000 г. потвърдиха лично избрания от Елцин негов наследник.
Когато Путин дойде на власт, Русия беше затънала в дългове и сериозно дестабилизирана. Той ще предаде властта с държавна централизация и изплатен външен дълг, създавайки междудържавни отношения, които накараха руснаците да се чувстват много по-самоуверени.
Путин си тръгва, но всъщност ще остане. Обещаната плавна подялба на властта с Медведев предизвика съмнения. Политологът Лилия Шевцова от московския Карнеги център смята, че кремълските зъбни колела ще започнат да стържат веднага след като двамата политици определят своите екипи. Тогава ще започне битка за финансите, държавната администрация и влиянието, предсказва тя. Медведев вече е обявил, че в бъдеще ще има само един център на властта - президенството.
Въпреки че в знак на протест срещу наложените от руските власти ограничения Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа не изпрати наблюдатели на изборите, западните правителства могат да се примирят с тандема. Някои от тях приемат спокойно избора на Медведев.
След края на своя мандат на 7 май Путин ще продължи да определя правилата. Например той, а не Медведев вече е обявил стратегията на Русия до 2020 г. /БТА/
Медведев разполага с огромната подкрепа на служителите в държавната администрация и телевизионните канали. Като шеф на борда на директорите на "Газпром" той се облагодетелства от медийната империя, която газовият монополист придоби.
През по-голямата част от 20-ти век генералните секретари на бившия Съветски съюз бяха старци, които по правило отхвърляха презрително идеята да предадат властта. Промяната към един по-млад ръководител дойде с енергичния Путин и ако стане негов наследник, Медведев би бил най-младият руски ръководител от времето на руските царе. Но кой е мъжът, който за кратко време ще придобие контрол върху една страна със 17 млн. кв. км територия, хиляди ядрени бойни глави и значителен дял от световните доставки на петрол и газ?
Медведев се появи като малкия брат на Путин в предизборната надпревара. Той е с 13 години по-млад, сравнително дребен и с наченки на левичарство, подобни на онези, които неопитният Путин имаше, когато превзе най-високия пост в Русия през 2000 г. В речите си Медведев се представя като космополит, либерален ръководител на политбюро, който иска да се залови с темата за климатичните промени, тема, която досега руснаците смятат за подозрителна. Критиците обаче предупреждават, че образът на модерен политик е измамен. Бившият ръководител на президенската администрация е частично отговорен за авторитарния обрат през последните години.
В интервю за руско радио, излъчено през януари, бившият заместник-министър на енергетиката Владимир Милов казва, че няма основания Медведев да бъде определян като либерал. Той се учудва от това колко голяма степен тайните служби са подкопали авторитета на руските политици, след като някой без агентурно минало бива автоматично определян като либерал.
Остава въпросът: Защо от всички санктпетербургски другари в обкръжението си Путин избра Медведев? Защото му имам доверие, казва Путин, оправдавайки своя избор, който повечето избиратели ще последват сляпо.
Ще бъде вълнуващо да видим как Медведев се налага в опозиция на ястребите в Кремъл. Човекът без шпионски препоръки би могъл да бъде трън в очите на агентите от тайните служби. Изявленията на Медведев за борбата против корупцията и отричането на правата не звучат като изрази за война, особено срещу потайностите, властващи върху голяма част от икономиката.
Медведев трябва повече да се бои от завистливи хора в Кремъл, отколкото от противниците си в неделя. Председателят на Комунистическата партия Генадий Зюганов и водачът на националистическата Либерално-демократическа партия Владимир Жириновски са смятани за опитомена опозиция. Похвалите на Путин по адрес на тези двама политици не превърнаха автоматично в по-конкурентни техните образи като претенденти за Кремъл. Андрей Богданов, председател на отцепническа партия, е четвъртият кандидат. Кандидатите, които биха били неудобни в надпреварата, претърпяха провал в опитите си да регистрират в държавните избирателни органи своите кандидатури.
Нормалното предаване на властта след изтичане на целия мандат или поради здравословни проблеми на управляващия водач не са традиционни за Кремъл. Първият руски президент Борис Елцин доброволно предаде властта на Путин, въпреки че това стана преди края на 1999 г. , така че изборите през пролетта на 2000 г. потвърдиха лично избрания от Елцин негов наследник.
Когато Путин дойде на власт, Русия беше затънала в дългове и сериозно дестабилизирана. Той ще предаде властта с държавна централизация и изплатен външен дълг, създавайки междудържавни отношения, които накараха руснаците да се чувстват много по-самоуверени.
Путин си тръгва, но всъщност ще остане. Обещаната плавна подялба на властта с Медведев предизвика съмнения. Политологът Лилия Шевцова от московския Карнеги център смята, че кремълските зъбни колела ще започнат да стържат веднага след като двамата политици определят своите екипи. Тогава ще започне битка за финансите, държавната администрация и влиянието, предсказва тя. Медведев вече е обявил, че в бъдеще ще има само един център на властта - президенството.
Въпреки че в знак на протест срещу наложените от руските власти ограничения Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа не изпрати наблюдатели на изборите, западните правителства могат да се примирят с тандема. Някои от тях приемат спокойно избора на Медведев.
След края на своя мандат на 7 май Путин ще продължи да определя правилата. Например той, а не Медведев вече е обявил стратегията на Русия до 2020 г. /БТА/
