„Биг брадър” срещу „Сървайвър” – как звучи само, като нещо голямо, което винаги е присъствало в живота на българина. „Левски” срещу ЦСКА, БСП срещу СДС навремето, какво друго – ВИС срещу СИК в годините, когато бухалката беше най-висша форма на застраховка „Гражданска отговорност”. Да са живи и здрави и Любов, и Нели, ама категорично отказвам да приема някой непрекъснато да ми навира пред очите техните съдби, животи и успехи, защото тяхното риалити не е моето.
Напълно наясно съм, че ще изпадна в малцинство, но сигурно трябва да има и такива. Такива, които не са изгледали открай докрай нито един епизод от риалити-шоутата, такива, които не пускат трескави SMS-и в голямата нощ на финалите, пък и преди това. Нали и така трябва да бъде – шоутата винаги са за мнозинството, щото иначе щяха да бъдат финансови издънки.
Но като че ли леко в повече дойде агресивността и претенциите на нашенските шоута. 2 милиона и кусур гледали едното, 2 400 000 души били прещракали на другото – това приблизително означава, че почти цяла пълнолетна България е била пред телевизорите. Ако кажа, че това е лъжа, нека някой ме опровергае, защото смея да си мисля, че понякога българите могат да избират. Да избират да не са част от масата. Странно е също, когато централни новини в много гледани телевизии започват с поредното много, ама много важно нещо, което се е случило в някаква къща или на някакъв остров, а под номер три ни съобщават какво е състоянието на пострадалите при трагедията в Янтра.
Странно, защото истинското риалити се случи там, на моста, в онзи автобус, а не при съквартирантите или племенните съвети. Там беше истинското риалити, защото там беше истинският живот, защото там беше и истинската смърт.
Другото е напудрено, лустросано, блестящо, понякога кичозно подобие на истинския живот! Най-хубавото щеше да бъде, ако между двата живота – онзи, в мътните води на Янтра, и другия – пред камерите и феновете, имаше някаква връзка. Най-добре щеше да бъде, ако поне един от спечелилите пачките с пари, беше се сетил да отдели нещо от печалбата и за онези, които ще посрещнат празниците без близките си. Дори не конкретно за семействата на 18-те, може би за някаква друга благородна кауза. Сигурен съм, че те ще се сетят, след като отмине емоцията, само трябваше малко да им се помогне.
Всъщност хубаво е българинът да гледа шоута, но по-хубаво е да вземе да живее повече собствения си живот, вместо да коментира нечий друг...
