Манифест до следващия президент
Манифест до следващия президент / netinfo

Дейвид Игнейшъс, в. "Вашингтон пост"

Збигнев Бжежински написа нова книга, която може да е външнополитически манифест към Барак Обама. Посланието й е, че е възможно Америка да се възстанови от това, което Бжежински нарича "катастрофалните" грешки на администрацията на Буш, но само ако следващият президент скъса ясно със сегашните политики и впише страната в един променящ се свят.

Бившият съветник по въпросите на националната сигурност заявява, че все още не е видял кандидата, който да отговаря на заглавието на неговата книга "Втори шанс" за Америка, за да спре залеза й като свръхсила. Но като подчертава необходимостта от преобразяване на външната политика, Бжежински изглежда дава рецептите си точно като за един млад сенатор от Илинойс.

С всеки свой жест и дума младият Обама, син на представители на различни раси, сякаш казва на един гневен свят: Погледнете на Съединените щати по нов начин. Аз представлявам страна, която е различна от онази, която си мислите, че познавате.

Като президент Обама ще има строги ограничения във външната политика, да оставим настрана почти пълната липса на опит. Това е обратната страна да си свежо, необременено от миналото лице. Трудно е да отгатнем какви ще са възгледите на Обама по големите въпроси, като изключим Ирак. Така че нека се съсредоточим върху Бжежински, гуруто на външната политика, а не върху бъдещия му ученик.

Нека първо отдадем заслуженото на Бжежински: Ако днес има външнополитически анализатор, който си е извоювал правото да бъде взиман на сериозно, това е този 78-годишен ветеран от администрацията на президента Картър. Бжежински бе прав за Ирак, като предупреждаваше от самото начало и на висок глас за опасностите от една американска инвазия в момент, когато каквото и да си говорим, повечето външнополитически "капацитети" /включително моя милост/ подкрепяха решението на Буш да тръгне на война.

Бжежински плати цена за своята прямота - той бе изключен от някои от най-влиятелните вътрешни кръгове, в които се движат бивши съветници по въпросите на националната сигурност, които не клатят лодката. В това отношение ексцентричният аутсайдерски статут на Бжежински му свърши добра работа /докато статутът на "наш човек" на неговия съперник на живот и смърт Хенри Кисинджър се оказа до известна степен проблем за бившия държавен секретар/. Така че трябва да слушаме с особено внимание какво има да каже по външнополитическите въпроси Бжежински.

"Втори шанс" е структурирана като анализ на това как последните трима президенти са пропуснали шанса да превърнат Америка в истинска свръхсила след края на Студената война. Той има да каже някои интересни и хапливи неща за Джордж Буш-старши и Бил Клинтън.

Буш-старши бе "изключителен при решаването на кризи, но му липсваше стратегическа визия", пише Бжежински. Той бе президент, който постигна блестящ успех при акуширането на разпадането на съветската империя, но не успя да се възползва от възможностите, които създаде собствената му политика. Клинтън "символизираше по съвършен начин една блага, но всемогъща Америка, но бе хипнотизиран от визията си за една глобализация с предопределен ход."

Това обаче е само за загрявка. Истинският център на вниманието за Бжежински е катастрофалното лидерство на сегашния президент. Хората, които гледат редовно ток-шоута, знаят каквиса възгледите на Бжежински, но тук той ги излага с язвителен език: Войната в Ирак"причинява пагубни вреди на репутацията на Америка в глобален мащаб", тя е "геополитическа катастрофа" и "увеличава терористичната заплаха за Съединените щати."

По сметката на Бжежински това, на което сложи край до момента президентското управление на Буш, е комбинацията между веселия оптимизъм в стил "край на историята" за способността на Америка да наложи своите ценности и унинието а ла "Сблъсъкът на цивилизациите" заплахата, която представляват мюсюлманските врагове.

Най-интригуващата част от книгата на Бжежински е за това, което аз ще опиша като манифеста на Обама /самият той не го нарича по този начин, но не мисля, че това определение ще стане и причина за кавга/. Бжежински поддържа тезата, че светът е в процес на "глобално политическо пробуждане", което се забелязва в коренно различни форми от Ирак до Индонезия, от Боливия до Тибет. Докато Америка е забила носа си в своята теория за това, какво искат хората /демокрация и благосъстояние, създадено от свободната търговия и отворените пазари/, Бжежински сочи в различна посока: Иде реч за достойнството.

"Изпитваната в световен мащаб жажда за човешко достойнство е централното предизвикателство, присъщо на феномена глобално политическо пробуждане", твърди той. Това, което го безпокои, е, че отслабена от "материална задоволеност, издръжливи социални дефекти и обществено невежество за света", Америка може да не го проумее.

Следващият президент, пише Бжежински, ще има нужда от "инстинктивно долавяне на духа на времето в един свят, който се движи, взаимодейства си и е мотивиран от едно неопределено, но просмукващо се усещане за несправедливост в условията за живот на хората." Такъв човек ли е Барак Обама? Невъзможно е да знаем. Човекът все още до голяма степен е едно неизвестно. Бжежински обаче описа предизвикателството, което стои пред бъдещия американски лидер, по необикновено ясен начин. Ако не изберем лидер с такива качества, предупреждава той, ще пропуснем нашия втори и може би последен шанс.

Как ще отговорят Обама и останалите кандидати и от двете партии на теста, който поставя тук старият професор от Колумбийския университет? Надявам се да станем свидетели на дебати.

Коментар