Либия най-накрая излезе от международната изолация, но в страната се засилват нови заплахи, с които дори автократ като либийския лидер Муамар Кадафи не може да се справи лесно. Това се казва в аналитична статия за Либия в новия брой на седмичника "Нюзуик". Автор на анализа е Андрю Моравчик, който ръководи програмата за Европейски съюз в Принстънския университет, САЩ.
Но тази промяна в международния имидж на Либия - от сериозна заплаха за сигурността до никаква заплаха - пропуска факта, че Либия остава сериозна заплаха за самата себе си, смята Моравчик. Днес Кадафи е изправен пред тревожни предизвикателства, идващи отвътре: изоставаща икономика /встрани от доходоносния петролен сектор/, растящо обществено недоволство, висока безработица и което е може би най-страшно, засилване на ислямисткия фундаментализъм, сочи експертът. Ал Кайда започна да напада Кадафи, а отношенията на Либия със Саудитска Арабия /за която се смята, че е родно място на радикалния ислям/, са лоши. Моравчик цитира наблюдателя за Либия Лиса Андерсън от Колумбийския университет, която казва: "За ислямистките фундаменталисти Кадафи загуби предните си позиции в арабската политическа активност. Трябва само да погледнем Египет и Алжир, за да видим до каква заплаха води това за неговия по-светски режим."
Предупредителните знаци вече са налице, твърди Моравчик. Правата на жените са големи по близкоизточните стандарти, жените в Либия са свободни да избират как да се обличат и какво да работят, но броят на забулените жени расте постоянно, сочат експерти. Преди година протестите срещу датските карикатури на пророка Мохамед излязоха от контрол и се превърнаха в демонстрации срещу Кадафи, при които полицейски участъци бяха атакувани, демонстранти бяха убити, а квартали бяха опожарени. Посланикът на Италия в Либия предупреди: "Радикалният ислям е обединил силите си с местната опозиция" - доста опасна комбинация, коментира авторът.
За да укрепи легитимността си, някогашният революционен лидер и неговият син със западно образование Сейф ал Ислам водят Либия към световните общоприети принципи - привличат местни и чуждестранни инвеститори, окуражават либийците да пътуват в чужбина и се опитват да подобрят правата на човека и да осъвременят управлението. Това обаче е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, пише Моравчик. Либия остава силно децентрализирана, слабо населена страна с дълбоки племенни различия и ширеща се бюрокрация, което прави изненадващо трудно за диктатора Кадафи да диктува промяната, добавя авторът. Прераждането на Кадафи, който някога обяви революция срещу Запада, Израел и глобалния капитализъм, в благ, умерено религиозен автократ само засили неприятностите му с фундаменталистите. Ако лидерът Кадафи не успее да вкара страната си в пътя към модернизация, Либия може да се поддаде на хаоса или на ислямистко управление, последиците от което биха били смразяващи за останалите умерени лидери в региона, подкрепящи реформите.
Най-големият проблем за Либия е икономиката, която продължава да е силно зависима от петрола. Докато някои държави от Персийския залив вече започнаха да се преориентират активно към разнообразни източници на доходи, освен петрола, Либия все още се уповава на суровия петрол за 95 на сто от износа си и 60 на сто от общия си БВП. По улиците Либия изглежда като някоя от бившите източноевропейски държави преди падането на комунизма, само че с пустинен климат и дружелюбно население, пише Моравчик.
Възможности за разнообразяване на икономиката си Либия има в секторите селско стопанство, строителство, образование и медицина, най-малкото защото днес те са силно изостанали. Чуждестранните инвеститори обаче са пропъдени от тези области заради запазените интереси на бюрокрацията, личните инвестиции на семейство Кадафи, сложните и обременяващи правила и нескритата корупция. Чуждестранните инвестиции се увеличават, но почти изцяло в сектора на петрола и газа и тази ситуация надали скоро ще се промени, смята Моравчик.
Работните места в първичния частен сектор се заемат от чужденци, тъй като както запазил анонимност либиец казал на Моравчик: "Никой либиец няма да работи на слънцето; наемаме египтяни и африканци." От либийците, които работят, половината са заети в административния апарат с общо 900 000 служители.
Въпреки репутацията си на всевластен лидер Кадафи не може просто с един указ да извърши икономическа реформа. Докато Кадафи запазва строг контрол върху приходите от петрола, върху пътуванията и тайната полиция, властта му е ограничена в други важни области и оттук произтича неспособността да се пребори с корупцията и раздутия административен апарат.
Въпреки всичките си усилия, в това число обществен натиск от Сейф ал Ислам,
семейство Кадафи не успя да потули случая, злепоставил Либия пред международната общност - процеса срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени от Триполи в заразяване на либийски деца със СПИН. Ако го бяха потулили, семейство Кадафи биха признали колко слаба е всъщност либийската здравна система, пише авторът.
Най-големият дар, който Кадафи би могъл да получи в проекта си за реформи, е помощ от Запада, смята Моравчик. Европейски и американски лидери признават, че подобни реформи са и в техен интерес, тъй като ако лошото управление в Либия продължи, това може да ускори възхода на ислямисткия фундаментализъм и да подкопае един местен съюзник. Засега обаче явно само британците напълно са осъзнали този факт, като наградиха Кадафи с държавни визити, дипломатическа подкрепа и негласна помощ, сочи Моравчик. Европейският съюз, който се безпокои от нелегалната имиграция от Либия, отказа да преговаря за пакети от хуманитарни помощи и търговски споразумения, каквито има с други северноафрикански страни. Либийците се оплакват също, че САЩ не са положили достатъчно усилия - нито един американски представител на ниво правителство не е посетил Либия, обменните образователни програми, които Либия силно желае, остават ограничени, а липсата на посолство на САЩ в Триполи принуждава либийците да пътуват най-малко два пъти извън страната, за да получат виза за САЩ.
Бившият британски посланик в Либия Оливър Майлс смята, че проблемът се крие в Конгреса на САЩ. Докато Белият дом и Държавният департамент изглежда предпазливо подкрепят по-тесни отношения с Либия, мощните неоконсерватори като Джон Болтън остават враждебно настроени към Кадафи и запазват влиянието си над републиканците в Конгреса.
Друга пречка са съдебните процеси, заведени от жертвите на няколко подкрепяни от Либия терористични атаки. Тези хора изтълкуваха великодушието на Триполи по случая Локърби /Триполи даде по 10 милиона щатски долара на всяко семейство на жертвите/ като покана да заведат дела в американски съдилища. Ищците оказаха натиск върху своите представители в Конгреса да блокират всякакви отстъпки на САЩ за Либия докато техните дела не бъдат решени.
Въпреки препятствията още е твърде рано да броим Кадафи за победен, пише Моравчик. Преди всичко той умее да оцелява - след близо четири десетилетия на власт днес Кадафи е най-дълго управлявалият лидер в Близкия изток. Страната му продължава да е с потиснически режим и да проявява капризи, но същевременно тя е богата, образована и егалитарна, антифундаменталистка, твърд привърженик на войната срещу тероризма и - вероятно изненадващо - доста проамерикански настроена. Кадафи може да няма желание да предаде властта, но той е осъзнал, че приемането на модернизацията и глобализацията е най-добрият начин да си осигури оцеляването. Това е и иронията на историята - след три десетилетия на изолация, Либия може да се окаже най-голямата надежда на Запада в размирния Близък изток, заключава Моравчик. (БТА)
семейство Кадафи не успя да потули случая, злепоставил Либия пред международната общност - процеса срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени от Триполи в заразяване на либийски деца със СПИН. Ако го бяха потулили, семейство Кадафи биха признали колко слаба е всъщност либийската здравна система, пише авторът.
Най-големият дар, който Кадафи би могъл да получи в проекта си за реформи, е помощ от Запада, смята Моравчик. Европейски и американски лидери признават, че подобни реформи са и в техен интерес, тъй като ако лошото управление в Либия продължи, това може да ускори възхода на ислямисткия фундаментализъм и да подкопае един местен съюзник. Засега обаче явно само британците напълно са осъзнали този факт, като наградиха Кадафи с държавни визити, дипломатическа подкрепа и негласна помощ, сочи Моравчик. Европейският съюз, който се безпокои от нелегалната имиграция от Либия, отказа да преговаря за пакети от хуманитарни помощи и търговски споразумения, каквито има с други северноафрикански страни. Либийците се оплакват също, че САЩ не са положили достатъчно усилия - нито един американски представител на ниво правителство не е посетил Либия, обменните образователни програми, които Либия силно желае, остават ограничени, а липсата на посолство на САЩ в Триполи принуждава либийците да пътуват най-малко два пъти извън страната, за да получат виза за САЩ.
Бившият британски посланик в Либия Оливър Майлс смята, че проблемът се крие в Конгреса на САЩ. Докато Белият дом и Държавният департамент изглежда предпазливо подкрепят по-тесни отношения с Либия, мощните неоконсерватори като Джон Болтън остават враждебно настроени към Кадафи и запазват влиянието си над републиканците в Конгреса.
Друга пречка са съдебните процеси, заведени от жертвите на няколко подкрепяни от Либия терористични атаки. Тези хора изтълкуваха великодушието на Триполи по случая Локърби /Триполи даде по 10 милиона щатски долара на всяко семейство на жертвите/ като покана да заведат дела в американски съдилища. Ищците оказаха натиск върху своите представители в Конгреса да блокират всякакви отстъпки на САЩ за Либия докато техните дела не бъдат решени.
Въпреки препятствията още е твърде рано да броим Кадафи за победен, пише Моравчик. Преди всичко той умее да оцелява - след близо четири десетилетия на власт днес Кадафи е най-дълго управлявалият лидер в Близкия изток. Страната му продължава да е с потиснически режим и да проявява капризи, но същевременно тя е богата, образована и егалитарна, антифундаменталистка, твърд привърженик на войната срещу тероризма и - вероятно изненадващо - доста проамерикански настроена. Кадафи може да няма желание да предаде властта, но той е осъзнал, че приемането на модернизацията и глобализацията е най-добрият начин да си осигури оцеляването. Това е и иронията на историята - след три десетилетия на изолация, Либия може да се окаже най-голямата надежда на Запада в размирния Близък изток, заключава Моравчик. (БТА)
