Администрацията на Буш и иракският премиер Нури ал Малики посрещнаха гласуваното в Сената по-миналата седмица предложение за бъдещето на Ирак, основано на план, изготвен от нас през 2006 г., представяйки го неправилно и невярно. 75 сенатори, включително 26 републиканци, гласуваха да се подкрепи политическо споразумение, основано на децентрализирано поделяне на властта. То беше спасителен сал за политиката за Ирак, която в момента се носи без контрол по течението.
Вместо това Малики и администрацията - чрез посолството в Багдад - изопачиха поправката Байдън-Браунбек до неузнаваемост, обвинявайки ни, че се опитваме "да разпокъсаме или разделим Ирак чрез сплашване, сила или други средства". Искаме да изясним фактите. Ако САЩ не могат да задействат тази идея за федерализъм, нямаме никакъв шанс да постигнем политическо споразумение в Ирак, а без него нямаме шанс да напуснем Ирак, без да оставим хаос след себе си.
Преди всичко нашият план не предвижда разпокъсване, макар че дори някои поддръжници и медиите погрешно твърдят това. Той ще запази целостта на Ирак, давайки живот на федерализма, заложен в конституцията му. Федерален Ирак е обединен Ирак, но такъв, където властта се прехвърля на регионалните правителства, а централната власт има ограничени правомощия и отговаря за общи неща като защитата на границите и разпределянето на приходите от петрола.
Иракчаните не са запознати с федерализма, който при липса на окупатор или диктатор исторически е единственият начин да се опази целостта на политически разединени държави. Можем да дадем като пример нашата федерална система и как тя беше създадена с най-много власт в ръцете на щатите. Можем да посочим сходни решения в Обединените арабски емирства, Испания и Босна. Повечето иракчани искат да съхранят целостта на страната си. Но ако иракските лидери продължат да чуват от лидерите на САЩ, че федерализмът представлява или води до разпокъсване, те ще започнат да вярват в това. Донкихотовската алтернатива пред администрацията на Буш е да подкрепи силно централно правителство в Багдад. То обаче не функционира, корумпирано е и масово е смятано за неудачно. То не донесе политическо помирение и няма изгледи, че ще донесе.
Второ, не се опитваме да наложим нашия план. Ако иракчаните не го искат, те няма и не би трябвало да го приемат, както сенатската поправка дава ясно да се разбере. Но иракчаните и Белият дом могат да разгледат фактите. В иракската конституция вече е залегнала възможността за федерализъм. Що се отнася до формиране на регионите по верски принцип, конституцията дава право на избор на народа в 18 провинции. Точно Белият дом едва ли може да се оплаче, че ще наложим нежелани решения на иракчаните. Президентът Буш не се поколеба да свали премиера Ибрахим ал Джафари от поста му, за да направи място за Малики, а може да направи това и с Малики. САЩ имат отговорности в Ирак, от които не могат да избягат. Иракчаните ще се нуждаят от нашата помощ при обясняването и привличането на подкрепа за федеративното решение. Имайки предвид 160 000 американци, изложени на риск в Ирак, стотици милиарди похарчени долари, повече от 3800 загинали и близо 28 000 ранени , ние също имаме право да бъдем чути.
Трето, нашият план няма да породи "страдание и кръвопролития", каквото мнение безотговорно се изразява в изявление на посолството на САЩ. А и е трудно човек да си представи повече страдания и кръвопролития от тези, на които ни направиха свидетели толерирани от правителството милиции, джихадисти, баасисти и некадърността на администрацията. Над 4 милиона иракчани са избягали от домовете си, повечето от страх от верско насилие. Администрацията на Буш би трябвало да помогне на иракчаните федерализмът да заработи - чрез споразумение за справедливо разпределение на приходите от петрола; безопасно завръщане на бежанците; интегриране на милициите в местните сили за сигурност; като насърчаваме споделения интерес на другите страни от стабилен Ирак; като пренасочим усилията за изграждане на административен капацитет и хуманитарната помощ към провинциите и регионите, а не ги плашим, като слагаме знак на равенство между федерализъм и разпокъсване, верско разделение и изнудване от чужбина. За да станат нещата още по-объркани, администрацията измисли стратегия "от долу на горе", която прилича на федерализъм и изглежда като федерализъм, но в действителност е рецепта за създаване на хаос. "От долу на горе", както изглежда, означава, че САЩ ще подкрепят всяка група, която се бори с Ал Каида или сунитските екстремисти. Е, има смисъл е да се търсят съюзници сред племенните лидери за борба с общите врагове. Но просто да се подкрепят всякакви групи, каквито и да са те, без връзка с цялостния политически контекст и без определена цел, означава просто да се отворят вратите и да се покани анархията да влезе. Нищо няма да доведе до по-голямо разпокъсване на Ирак от подхода "от горе надолу", който изправя една група срещу друга, без да успее да сплоти тези групи в управляеми общности. Федерализмът е единствената формула, която подхожда на привидно противоречащите си желания на повечето иракчани да останат заедно и на различните групи да се самоуправляват. Той отчита също така реалния избор, пред който сме изправени в Ирак: управляван преход към федерализъм или действително разделение чрез гражданска война. /БТА/
