Повечето от семействата във Вемел - заможна община в покрайнините на Брюксел - са френскоговорещи. Но законът в този регион на Белгия гласи, че при всички служебни дела в града трябва да се използва фламандски език. Това означава, че полицейските доклади трябва да бъдат написани на фламандски. Материалите за изборите трябва да бъдат публикувани на фламандски. 75% от книгите и DVD-та, закупувани за библиотеката трябва да бъдат, то се знае, на фламандски.
Когато кметът на Вемел Кристиан Андрис председателства заседание на градския съвет, той няма право да произнесе едничка френска дума, дори да превежда - в противен случай въпросът, който се разглежда, отпада от дневния ред. „Естествено, това е абсурдно", казва с въздишка той.
Белгия е без правителство - отново. А това живописно селце с калдаръмен площад дава достатъчно ясна картина защо е така. Европа като цяло може да е заета да изглажда различията си, да погребва културните си несъответствия и многовековни вражди. Но не и Белгия. Тя се е запътила в обратната посока. Всъщност, именно спорът за избирателните права на френскоезичните жители на Вемел и групичката подобни села свали последното правителство на Белгия. Неспособен да разреши проблема след повече от тригодишни усилия, премиерът Ив Льотерм си хвърли оставката (за трети път) и кралят най-накрая я прие през април.
След изборите миналия месец започнаха преговори с надеждата за сформиране на коалиция, която да ръководи Белгия. Но дори оптимистите не очакват в близките месеци да бъде излъчено правителство. На белгийците им бяха нужни около девет месеца да сформират правителство след изборите през 2007 г. Някои наблюдатели смятат, че този път главните партии са още по-дълбоко разделени, а някои се питат дали не стават свидетели на началото на края на Белгия.
„Трудно е да се каже до какво ще доведе всичко това", заяви Ливен де Винтер, професор по политология в Католическия университет в Лувен. Като мнозина други обаче той е убеден, че разделянето на страната ще бъде толкова сложно, за да стане практически възможно, най-вече защото никоя от двете страни няма да се откаже от столицата Брюксел. За Андрис това състояние на нещата не е изненадващо. Дружелюбен мъж с фламандско потекло, вече над десет години той жонглира с напрегнатите отношения между двете половини на Белгия, управлявайки град, който технически се намира във фламандскоговорящата част на страната, но който стана дом на много франкофони, търсещи прохладата на дърветата и дворовете недалеч от Брюксел.
Къщата на Андрис веднъж била облепена с протестни плакати, понеже го обвинили, че е принудил библиотекаря си да пише писма на френски до театри във Франция с молба за материали, които биха могли да изпратят на библиотеката. А това не се разрешава. Той е трябвало да изпрати писмата на фламандски език, който всъщност е просто белгийски вариант на холандския. Когато поканил конгоанска певица, чиито майчин език е френския, да пее във Вемел, кметството получило толкова много жалби и заплахи, че Адриес трябвало да потърси закрила от полицията.
Миналата година той бил критикуван остро в местната фламандска преса за това, че поставил нови прозорци на франкофонското училище преди да смени тези във фламандското. „Във френското училище има 600 деца, а във фламандското - само 400", каза той. „Логично бе да започнем от първото".
Но проблемите на Андриес бледнеят в сравнение с главоболията на трима други кметове в този фламандски регион, наречен Брюксел-Хале-Вилворде или БХВ. Тя бяха избрани преди повече от четири години, но официално не са встъпили в длъжност. Какъв е проблемът? Изпращали са информация как да се гласува, написана на френски, до френскоезичните избиратели в техните населени места. Около 80% от 4700-те жители на един от тези градове - Линкебеек - са фрескоговорящи. „Не е за вярване", казва Дамиен Тиери, който е спечелил
местния вот. „Белгия е удивително място точно в този момент".
Етническо-лингвистичния разлом, който минава през страната, едва ли би могъл да бъде по-отчетлив другаде. Белгия е всъщност федерация от три провинции: Фландрия на север, френскоезичната Валония на юг и Брюксел, който е официално двуезичен. Французите и фламандците си имат свои политически партии, свои вестници и телевизионни канали, които според мнозина експерти са виновни за сегашното състояние на нещата. „Политическите партии не печелят нищо, когато се изказват ласкаво една за друга", изтъква Ив Десме - политически редактор
на фламандския вестник „Де морген", който пропагандира въвеждането на общонационална избирателна система. Като мнозина други, той вярва, че сглобяването на коалиция този път ще бъде изключително трудно. Големите победители в изборите едва ли биха могли да бъдат по-драматично разделени.
Във фламандския север Барт де Вевер, който подкрепя създаването на независима фламандска държава, триумфира с 28% от гласовете. Във Валония на юг социалистите спечелиха 26% от гласовете. Бъркотията обаче става в особено неподходящ момент. Белгия, като редица други европейски страни, е изправена пред огромен дефицит. Някои наблюдатели предупреждават, че тя трябва да оправи икономиката си час по скоро. Онова, което подклажда напрежението, е промяната в икономическото благосъстояние и отколешната завист между фламандците и французите. Белгия, която е сравнително млада държава, обявява независимостта си през 1830 г. Първоначално нейната аристокрация говори на френски, а френскоезичните райони на страната - забогатели от добива на стомана и въглища - се отнасят презрително към предимно селскостопанския север. По време на Първата световна война повечето белгийски офицери са френскоговорящи и много-много не се стараят да превеждат командите си на фламандските войници.
Сега обаче френската част на Белгия с население около 4 милиона души е по-бедната, докато Фландрия ( с население около 6 милиона души) забогатя благодарение на по-разнообразната си икономика. Много от фламандските избиратели не са доволни от това, че данъците им изтичат на юг. В някои части на Валония безработицата клони към 20%. Въпреки това валонците могат да отказват работа, ако е отдалечена на повече от 22 мили от техните домове и да получават обезщетения за безработица, обяснява Десме. „На север има свободни работни места", подчертава той. „Това (поведение на франкофоните) нервира много фламандци".
Спорът за избирателните права във Вимел и други населени места в БХВ е толкова сложен, че на практика никой не вниква в него. По същество френскоезичните избиратели в БХВ имат право да гласуват за франкофонски партии при вота в Брюксел. Подобно споразумение не съществува за фламандците, живеещи във френскоезичните райони. Повечето политолози твърдят, че това залага на карта само две-три места в парламента. Проблемът обаче тормози фламандците. „Френскоговорящите тук се ползват с право, което фламанскоговорящите нямат", отбелязва 37-годишната Аник Болсенс, която се е преместила във Вимел преди три години. „Конституционният съд реши, че това е несправедливо и наистина е така". (БТА)
