"Какво се е случило в нашия апартамент преди 70 години?". Берлинчаните се захванаха с издирването на бившите еврейски наематели и обитатели на своите жилища, депортирани по време на Третия райх. Целта на това издирване е тези жертви на нацизма да не бъдат забравени.
В една от спокойните улици на Берлин погледът се спира върху възпоменателна плоча, поставена до входната врата на луксозна сграда. "В памет на 28-те съседи, жени, мъже и деца, които живяха в тази сграда и бяха преследвани, експулсирани или убити от национал-социалистическия режим", пише на плочата.
На входа друга плоча припомня имената на всички тези бивши наематели. Повечето от тях са починали в Аушвиц (Освиенцим), Треблинка или Терезиенщад (Терезин).
В Берлин имаше около 160 000 евреи преди идването на власт на Хитлер. От тях голяма част живееше в берлинския квартал Шьонеберг. Бяха необходими три години на старателни издирвания, за да се намерят следите на тези бивши наематели, жертви на Холокоста. Нужни бяха стотици часове за проучване на архивите, за изпращане на имейли до четирите краища на света, за вечерни събрания на съкооператорите, за да се съберат и припокрият информациите.
Този мравешки труд беше извършен от 7 от 8-те обитатели на кооперацията, които не са нито историци, нито архивари, а са искали да извършат нещо като политически акт, казва Габриел Пфаф, която живее тук близо 30 години.
"Целта на нацистите беше да унищожат хората. Това, което искаме да направи, е да попречим на пълното унищожение", казва друга обитателка на блока Ники Граса-Хейлмайер. "Никога няма да можем да съживим онези, които са живели тук, но можем да върнем техните имена в съзнанието на хората", допълва тя.
"Ако ние хората, които живеем тук, не направим нищо, никой няма да го направи", обяснява Петер Шулц, който е в основата на тази частна инициатива.
Преди три години, докато обикаля с приятелката си из коридорите на експозиция, посветена на евреите отпреди войната, Петер Шулц попада на снимката на две деца - Маргот и Вернер Вохс, снимани на балкон. На балкона на неговия собствен апартамент. "Това за мен беше истински шок", подчертава той. "Досега ние знаехме за депортирането само от историческите книги. Изведнъж си даваме сметка, че сме много по-тясно свързани с ужасите на Холокоста, отколкото сме си представяли досега", допълва Петер.
Малко след това той започва издирване, за да намери тези две деца, усмихващи се на обектива преди ужаса. Съседите му се впускат в търсенето на всички бивши обитатели. Те преглеждат обстойно общинските регистри и научават, че Вернер Вохс е починал на 17 години в Аушвиц. Сестра му Маргот, единствената оцеляла от Холокоста от тяхното семейство, днес живее в Перу.
Курт Ландсбергер, който бил на 18 години, когато е трябвало да напусне кооперацията, наскоро се е върнал за първи път на мястото, където е живял като дете. Днес той е на 90 години. Връща се тук благодарение на жителите на блока, които са го открили в Ню Джърси, в САЩ, където живее от края на Втората световна война и които са го поканили в стария му апартамент. "Когато стъпих отново в кооперацията за първи път, откакто я бях напуснал преди 72 години, не знаех какво да очаквам", казва Курт. "Изкачих се по стълбите до втория етаж и бях приет от настоящите обитатели. Обиколих апартамента, за който пазех само бегли спомени, защото това беше толкова отдавна", продължава той. "Беше много вълнуващо", накрая казва Курт.
"Роден съм през 1949 г. и често пъти питах родителите си какво са правили по време на нацисткия режим", казва Габриеле Пфаф, който е открил Ландсбергер. "Поколението на моите родители е онова, което си е затваряло очите. Аз искам да направя така, че подобно престъпление да не се повтаря отново", признава той.
Преди откриването на двете възпоменателни плочи внучката на семейство Линденберг, депортирано през 1941 г., написа на обитателите на кооперацията: "Сякаш Йохана и Херман са отново живи".
След като е свършил добре работата си, Петер Шулц се чувства днес по-спокоен. Но със сълзи на очите той разказва, че като е ремонтирал апартамента си, е намерил между дъските на паркета малки парчета от играчка. "Запитах се дали това са следи, оставени от хората, които са живели тук и които са били депортирани", казва Петер. (БТА)
