Трийсет години след смъртта на Мао Цзедун хиляди китайци все още посещават мавзолея му в Пекин, за да се поклонят пред паметта на основателя на Китайската народна република. Режимът възстанови почитанието към неговия образ; той се превърна в икона и за недоволните от икономическите реформи в страната.
"Побързайте, другарю!" - приканва служителка в мавзолея един възрастен мъж, излязъл от тълпата, струпана в масивната сграда в центъра на площад Тянанмън. Изпълнен с почтителност, той ще влезе в съседната зала и ще се включи в редицата преминаващи край останките на бившия лидер, починал на 9 септември 1976 г.. Приютило неговата мумия с восъчнобледо лице, това помещение със сигурност е най-тихото място в Китай - там са под забрана и говоренето на висок глас, и мобилните телефони.
Строен от ноември 1976 до май 1977 г., мавзолеят днес е основен инструмент на режима, чрез който се поддържа пламъкът на маоизма и се легитимира комунистическата власт. Всъщност тя отдавна е изоставила идеалите на водача, проповядвал лишения в името на икономическа независимост и поставял "червената идея" пред опита и експертните мнения.
По този начин управляващите правят промоция на "червения туризъм" и рекламират местата, свързани с комунистическата революция - примерно някогашната столица Янан. Все още обаче са забранени всякакви дискусии за ролята на Мао в културната революция, една тема табу.
Революционната риторика и образът на Мао се използват както от държавните ръководители, така и от онези, които оспорват тяхната политика, изтъква Елизабет Пери от Харвардския университет наред с други експерти. Управляващите "все още прилагат метода на Мао - класовата борба, в действията си срещу правозащитниците и адвокатите". Това твърди Гао Юй - бивш журналист, прекарал седем години в затвора, след като се осмелил да засегне деликатни политически теми.
"Сянката му все още е тук", констатира той. Петдесет и осемгодишният чиновник Цзян Бин е дошъл на посещение в мавзолея с организирана екскурзия от провинция Шанси
/Северозападен Китай/. Силно одобрявам президента Мао, живял съм по негово време - той беше един велик ръководител, казва Цзян Бин. Тогава отношенията между хората бяха чисти, всички работеха здраво за революцията. Днес, с реформите и отварянето на страната, икономиката се развива, но бих искал отново да се сплотим около някои ценности от епохата на Мао като равенството и честността, добавя той.
С приближаването на 30-ата годишнина от смъртта на "Великия кормчия" носталгичен полъх се носи и от дискусионните сайтове на основните китайски портали в Интернет. Това е повод отново /завоалирано/ да се постави под въпрос политиката на реформи, безспорно донесла икономическо процъфтяване, но причинила и днешните неравенства.
"Той единствен е достоен за името син на народа, герой на масите. Ще го пазим в мислите си, защото е спасил народа в наводнения и пожари", пише посетител на сайта sina.com. Друг, представил се като "младеж от 21-и век", повдига в дълго послание една от любимите теми на алтермондиалистите - твърди, че ще чества 30-ата годишнина от смъртта на Мао, защото "той ни доказа, че е възможен и друг един свят".
Хората на труда изпитват носталгия по лозунгите на културната революция, които звучаха добре. Превърнали са Мао в идеал, за да протестират срещу реалността, констатира Сюй Ююй, професор по философия в Китайската академия за обществени науки в Пекин.
