В лоби бара на “Кeбир”, един от големите и сравнително луксозни хотели в центъра на Триполи , този следобед e доста оживено. Върху масивните меки мебели, покрити с облицовани възглавнички, млади, късо подстригани либийци , с вид на западни юпита , обясняват на безупречен английски възможностите за инвестиции в променящата се Джамахирия.
От другата страна долита весел кикот от екипажа на авиокомпания “Ал Италия”, чиято дестинация до либийската столица е една от най-печелившите. Сред цялата тази глъчка, един мъж допива може би последната си чаша сок от лимон в Триполи. Това е Гиом Деноа Сен Марк. Неговата последна среща със сина на полковник Кадафи Сейф ал-Ислям, в превод “Мечът на исляма”, е приключила само преди час. Въпреки, че всички детайли около компенсациите, които Либия се съгласява да изплати на семействата на загиналите в полет ДС-10 на авиокомпания „ЮТА” бяха договорени преди повече от 20 месеца, днес Сен Марк е тук със специална мисия.
Той връща седем милиона долара на либийската държава.
Откакто преди две години Либия предложи и изплати компенсациите в размер на 1 милион долара на семейство, ние трябваше да издирим всички хора, засегнати от атентата над Нигер, обяснява Сен Марк. Търсихме из целия свят - в малки села в Африка, големи европейски градове и Съединените щати. Ние открихме всички семейства, но седем американски семейства отказаха да приемат милионите, защото в САЩ се провежда съдебен процес срещу Либия и те не желаят тези пари.
Атентатът над Нигер от 1989-та година е най-кървавият терористичен акт в историята на Франция. Предполага се, че той идва в отговор на Либия срещу френската въоръжена намеса в Чад няколко години по-рано. Богатата на природни богатства област Аузу между Либия и Чад е окупирана от войските на Кадафи с идеята, че тя принадлежи на Джамахирията. Полковникът оправдава агресията си с договор между Италия и Франция от 30-те години на 20-ти век за урегулиране на колониалните взаимоотношения между двете държави. Договорът обаче никога не е ратифициран от националните им парламенти. Факт, който не спира Либия, която смята себе си за наследник на италианското наследство в Африка да наруши суверенитета на своя съсед. Дълго време режимът в Триполи не признава вина за атентата над Нигер. Франция обаче заплашва да наложи вето върху решението на ООН за вдигане на санкциите над Либия.
Тук можем да направим една интересна асоциация – френски съд започва задочен процес срещу шестима либийски граждани, които са обвинени в организацията на кървавия взрив над нигерската пустиня. Месец преди шестимата да бъдат признати за виновни, либийските власти задържат шестимата българи.
През 2002-ра година синът на Кадафи – Сейф ал-Ислам прави посещение в Париж.
Аз не можех да повярвам, че той идва в качеството си на официално лице във Франция, спомня си Сен Марк. Организирахме протест и го следвахме навсякъде. След срещата, посветена на случая “Нигер”, аз отидох при него и му казах: “Вижте, баща ми беше в полет ДС-10…”. Той ме погледна и започнахме кратка дискусия по темата. След 2 дни стартираха преговорите…”
Същинските преговори започват след като става ясно, че Либия ще обезщети семействата на загиналите при атентата над шотландското село Локърби, който е извършен 10 месеца преди зверството над Нигер. Това става през юли 2003-та година, като 14-те кръга разговори между двете страни се следят изкъсо от френското правителство.
За Сен Марк Сейф ал-Ислам е изключително интелигентен човек, който искрено желае да промени имиджа на Либия. В същото време обаче “Мечът на исляма” е част от системата, така че мнението за него е нееднозначно. При всички случаи, според французина е много полезно да се преговаря със сина на Кадафи. По думите на Сен Марк преговорите са били “честни и открити". Разбира се медиите, в някои случаи са били държани настрана, “за да не създават проблеми”. Разговорите обаче в никакъв случаи не са били секретни и забулени в тайнственост.
Те обаче продължиха дълго, защото както знаете в Либия властта е концентрирана в прекалено много места. И ти губиш представа в кой момент, от коя институция зависят нещата – от една страна имаш официалната власт, армията, тайните служби, семейството на Кадафи. Не можеш да бъдеш сигурен, че всички ще реагират по един и същи начин на дадено твое послание. Затова понякога проблемите не идват от неразбирателството между преговарящите, а вътре от либийската държава, разсъждава французинът.
Факт е обаче, че Либия ви плати за атентата над Нигер. Мислите ли сега, че България ще трябва да плати на роднините на пострадалите от СПИН-епидемията деца?
Според мен сега Либия има сериозен вътрешен проблем. Защото дълги години в обществото българските медици бяха определяни като убийци, който трябва да си платят затова. Сега обаче трябва задържаните българи и палестинеца да приемат друг образ- на хора, които не са убийци при положение, че за семействата на заразените деца те все още са убийци. Така че това поражда сериозен вътрешно политически проблем, който трябва да бъде решен. Либийците по някакъв начин трябва да дадат сигнал до семействата, но също и да освободят българите. А това за арабска страна е много трудно…
