Тачева: ЕК иска да види в България надеждна правосъдна система

Днес се навършват 17 години от приемането на действащата сега конституция. Вчера след среща с евродепутати, български евродепутати, отворихте отново конституционния дебат с повтарянето на идеята си прокуратурата и следствието да са в изпълнителната власт. Впрочем този дебат се отваря всеки път, когато има и по-напрегнати ситуации в България, като тази с поредното отвличане, което е новина на деня. Тези ваши идеи, за включително сериозни конституционни промени, сигнал от Европейския съюз ли са, каквито разговори имахте интензивни през миналата седмица, или българска идея?

Нека да направя следното уточнение. Не сме отворили вчера дебат за мястото на прокуратурата и следствието, а всъщност на срещата с евродепутатите почти всички стигнахме до съгласие, че е необходимо на базата на поетите ангажименти на България през 2003 г. при затваряне на глава "Правосъдие и вътрешни работи", през призмата на тези 550 опитни следователи, които стоят без работа, да се намери необходимият баланс, затова защото това за мен е нерешен проблем, не само през механизма за сътрудничество, по който ние пишем отчетите, но това е проблем, който реално съществува и който българската държава трябва да реши, така че да отстои онази позиция, която е имала през 2003 г., и да направи възможното да натовари с правомощия следователите, така както сме поели ангажимент при структурни промени. Нека да напомня на всички колеги, че това не е дебат, който Тачева ту отваря, ту затваря, а това е ангажимент, който е поет за редуциране на следствието, което през всички тези години беше направено и от хиляда петстотин и няколко души следователи в момента те на щат са 550 души, но също така и през призмата на структурна промяна и изваждане на следствието от съдебната власт. Това са ангажименти, които са поети през 2003 г. И за мен нерешен проблем остава с натоварването на следователите с работа, от една страна, от друга страна, да отстоим европейските ангажименти, от трета страна, структурната промяна да бъде направена в рамките на този конституционен модел, защото аз знам и решение номер 3, и решение номер 8, и всички решения през годините, които Конституционният съд е произнасял по Закона за съдебната власт, да го направим така заедно със следователите. Затова и преди десетина дни имахме среща с главния прокурор, със заместник-министъра на вътрешните работи, с Националната следствена служба, с ръководителите на окръжните следствени служби, за да чуем тяхното мнение. Отнесохме проблема и във Висшия съдебен съвет, има и декларация на Висшия съдебен съвет в тая посока, но всички ние, които сме отговорните нституции, трябва да седнем и да намерим решение на този проблем, защото той е свързан и със създаване на механизми за извършване на качествено разследване. Това, което и към този момент ни куца. Такава е констатацията на Европейската комисия, а тази е констатацията и на гражданите ни.

Тоест вие казвате, че още през 2003 България е поела ангажимент и това сега се очаква да бъде изпълнено, и очевидно ще бъде записано, че не е изпълнено, в поредния мониторингов доклад от Европейската комисия, България е поела ангажимент следствието да премине към изпълнителната власт, а това означава да стане с конституционна промяна.

Буквално е записано така: че в следващите няколко години ще се направят конституционни промени и промяна на Закона за съдебната власт. И всички ние сме свидетели, че от миналата година имаме нов Закон за съдебната власт.

Така е.

Но там няма промяна в разследващите органи. Ако вземем всички онези изречения, които много добре познават и колегите от 2000 г. до 2008 г., през всички онези доклади, които Европейската комисия е готвила за напредъка на България, много ясно се вижда в каква посока трябва да се направят промените. И затова идеята е да направим тази промяна, да натоварим следствието с правомощието, но тя може да бъде одобрена, така, най-образно ще го кажа, от Европейската комисия само през структурна промяна.

Конституционна. Но вие вчера вкарвате и прокуратурата. . .

Не, не казвам конституционна, защото би могло следствието да получи правомощия в рамките на тази конституция по начин, без да бъде нарушена конституционната рамка, да бъдат направени необходимите промени, със структурни, така както в 4-5 принципни варианта разработиха експертите, които започнахме да дебатираме с колегите от Националната следствена служба.

Но фактът. . .

Не казвам за конституционна промяна, но е факт също, че в реформата, в стратегията за продължаваща реформа 2008 - 2013 г., това е също въпрос, който трябва да намери своето решение. Ако приемем, че това е работещият модел 17 години след приемане на конституцията, нищо лошо, остава така моделът. Ако приемем, че този модел вече е изчерпал своята същност, и ако от тоталитарна държава трябваше независимост на следствието и на прокуратурата, днес аз смятам, това е мое лично мнение, което беше споделено вчера и от някои от евродепутатите, аз смятам, че трябва да намерим друг конституционен модел на съдебната власт, включително за това, че съдебната власт трябва да се представлява само от съда, това е мое лично мнение, което аз отстоявам от много години. Това не е от вчера за днес.

Значи, едната точка, ще гледат следователите. Какво друго България не е изпълнила в областта на правосъдието и което, за което очаквате да бъде критикувана в предстоящия доклад? Какво ще бъде отчетено и като изпълнено?

Аз не очаквам точката да бъде следователите. Нека да напомня на всички слушатели, че българската страна следва структуриран и целенасочен подход, който се основава на изготвения съвместно с Европейската комисия и приет от Министерския съвет план за действие по показателите за напредък, който се ситуира в шест бенчмарки, от 1 до 3 отговорно е Министерството на правосъдието, по 4-6 е МВР и съдебната власт, и в известна степен министърът, като председателстващ Висшия съдебен съвет, има отговорност и по 4-6, защото борбата с организираната престъпност и корупцията не може да бъде приоритет на работа само на едно министерство, пък било то и Министерството на вътрешните работи. Нито пък на който и да е министър само. По 1-3, това са показателите, свързани с конституционни промени, които да премахнат всякакво двусмислие относно независимостта и отчетността на съдебната власт, България счита тоя показател за изпълнен изцяло, защото ние проведохме и конституционната реформа, и промяна на законодателството, и бяха приети и подзаконовите нормативни актове. Всичко това стана в един много добър синхрон на работата на правителството и на парламента. По втория показател, който касае работата на Министерството на правосъдието, е да осигури по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов закон съдебна власт и нов ГПК, и създаване на групи за наблюдение. Това също е изпълнено, в смисъл такъв, че са приети законите, подзаконовите нормативни актове, по ЗСВ бяха 13, по Гражданския процесуален кодекс са 10 подзаконови нормативни акта, създадени са работните групи. Сега нашата идея е да направим така, че да създадем електронен механизъм за наблюдение, защото по наблюдението на всички закони ние създадохме работни групи, те изработиха критерии, които са от порядъка между 60 и 100 страници. Не искам да натоварваме съдебната власт с повече статистика и това да пишат бумаги, а да разпишем такива критерии и да ги унифицираме със софтуер стандартизиран, който да дава възможност да виждаме дали едно ново производство, което сме въвели с ГПК или с Административно-процесуалния кодекс, или с Наказателния процесуален кодекс, дава възможност делата да приключват в онези разумни срокове, които визира и практиката на Европейския съд за правата на човека. Третият показател е свързан с това да продължи реформата на съдебната система с оглед повишаване на професионализма и отчетността и да се оцени влиянието на тази реформа. Точно затова ние очакваме независимия анализ по изпълнение на досега действащата стратегия и плана за действие на съдебната реформа и на базата на този анализ ще се създадат работни групи и ще се продължи да се пише продължаващата стратегия с опция 2008 - 2013. Показател 4 е свързан с това да се провеждат и докладват професионални и безпристрастни разследвания на твърдения за корупция. Показател 5 е свързан с това да се предприемат по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в органите на местното самоуправление. От февруари към този показател е добавено и здравеопазването, и училищата, и образованието. Показател 6 е свързан с прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност с акцент върху тежките престъпления, да се докладва за нови и текущи разследвания, обвинения и присъди в тези области.

И по тази точка. . .

По тези показатели България е оценявана от Европейската комисия. По тези показатели ние сме разработили конкретни мерки по план за действие, които изпълняваме всички отговорни институции, това не е само Министерство на правосъдието, а Министерство на вътрешните работи, Националният институт на правосъдието, Висшият съдебен съвет, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет.

Конкретните дела по 6-ти показател ли са и донякъде по 4-ти?

Конкретните дела, които са изготвени по списък, които следи Европейската комисия, по искане и на Европейската комисия са по този показател.

По 6-ти. . .

И това, което вчера аз казах и което беше извадено, е, че България е постигнала напредък, защото ние имаме ясна оценка и на Световната банка от доклада от юни месец 2008 година, който казва, че България е показала упорити усилия в модернизирането на съдебната система и че междинните постижения на българската съдебна власт показват, че като цяло тя е сравнима с другите европейски страни по отношение на критериите за индикаторите на ресурсите, които са важни за функционирането й. Но ще бъде недобро за цялото ни общество и за нас самите като управляващи да кажем - да, ние постигнахме велики успехи, и да не признаем, че все още в борбата с организираната престъпност и противодействие на корупцията имаме проблем. Проблемът не е само в липсата на осъдителни присъди, проблемът е в мисленето на всички ни. След като преценяваш, че за да можеш да получиш по-бързо развод, е добре да отидеш и да дадеш пари в един съд, вместо да изчакаш, когато ти е насрочено делото там, където по принцип живееш, значи виждате за какво става дума. И говорим за граждански дела, в случая даже не говорим за наказателни дела, говорим за ежедневието на всеки един от нас, от българските граждани.

Добре, по тези конкретни дела, вие не отговаряте пряко за тях, макар че обирате негативите след това, ще даде ли България ясен напредък. . . какво. . . присъди, ясни присъди?

Ние сме изпратили необходимата статистика на Европейската комисия. Сега, сами разбирате, че в събота в 12.00 часа аз не стоя с тези данни в ръка. Но бяха разработени специални статистически таблици, които да показват работата на досъдебното производство, включително и на прокуратурата, внесени обвинителни актове, продължителност на процесите. Това минава и през всички онези анализи и проверки, които направи инспекторатът. И въпреки че това е една от най-новите институции, които беше конституирана с новия закон за съдебната власт, аз лично съм обнадеждена от работата на инспекторите, които направиха четири или пет анализа във връзка с плана за действие, във връзка с изречения от предишен доклад на Европейската комисия за върнатите за доразследване дела, за мудното решаване на дела. Ние сме предприели необходимите мерки, но резултатите ще дойдат малко по-късно.

Тоест ние няма да можем да отчетем никакъв реален резултат? България е подложена на безпрецедентен мониторинг, те не искат от нас статистики, нали, те не искат обобщение. . .

Не само България е подложена на безпрецедентен мониторинг. Искам да ви кажа, че се роди една идея по време на срещата ми с холандския министър на правосъдието Ернст Хирш Балин, която обсъждахме и миналата седмица на съвет "Правосъдие и вътрешни работи". Той консултира с мен как аз оценявам механизма, който прилага Европейската комисия. И според него такъв механизъм би могъл да се прилага за всяка една държава, всички 27 държави. . . буквално той каза - взаимно да се поддържаме във форма и нащрек. Това е идеята на механизма. Не можем. . . Европейската комисия не иска от нас на всяка цена да покажем двама депутати в затвора или пет министри, Европейската комисия иска да види в България една създадена надеждна, стабилна съдебна система, която работи, която действа ефективно, и когато има извършено престъпление, да сме създали достатъчно механизми то да бъде разследвано и разкрито в кратки срокове и след това съдебният процес да приключи в онези разумни срокове, за които говори и Европейската конвенция за защита правата на човека.

Като говорите за разумни срокове, не мога да си спомня в този списък беше ли делото на Маргините. Но през седмицата. . .

Да, там е.

. . . шефът на Софийската градска прокуратура казва в "Политика", това е Николай Кокинов, че според него трябва да бъде изменен законът заради обвиняването на Маргините за тежки престъпления, за които се изисква тяхното присъствие на делото, после те се оказват тежко болни и всъщност това дело никога няма да завърши.

Нали прокуратурата е тази, която е внесла обвинителния акт. Това първо. Второ, нали Наказателно-процесуалният кодекс през 2006 г., когато го приехме, ние казахме, че с приемането на новия наказателен процес ние ще ускорим досъдебната фаза, съдебните срокове. Нали в този Наказателен процесуален кодекс има само две формални основания, на които може да се върнат за доразследване делата, и това са само когато има съществено процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено, т.е. което може да бъде отстранено, а така или иначе в момента от влизане в сила на Наказателно-процесуалния кодекс има група, която наблюдава приложението на Наказателно-процесуалния кодекс. От октомври тази група работи и ние готвим промени, които на следващото заседание на Министерски съвет ще бъдат внесени и ще бъдат отчетени онези разумни предложения на всички институции, които участват в тази работна група.

И примерно с болните как се решава въпросът, като болните някои ги слагат и в кавички за това конкретно дело, което говорим?

Сега, болните в кавички, аз не познавам в детайли делото, но мисля, че или Съюзът на съдиите, или някоя друга институция беше правила преглед, или инспекторатът, точно на това дело, на наблюдението . . . да наблюдава движението на това дело и се оказа, че делото се отлага от една дата за друга в рамките на разумни срокове, в рамките на месец. Говорихме с министър Миков за това, водихме разговори във Висшия съдебен съвет, когато се възлагат на определен съдия такива големи обществено значими дела, те да бъдат освободени от други дела, за да имат свободните графици, за да насрочват делото. Има неща, които се правят. Говорихме по повод на отлагането на делата, правихме кръгла маса със среща с всички председатели на апелативни съдилища, на окръжните съдилища, които. . . наказателните председатели или заместник-председателите, които гледат такива дела, и се постигна съгласие всеки месец да се прави анализ на отложените дела, на върнатите за доразследване дела, самите съдии, самите председатели да правят на място това, а да не очакват това да бъде постоянната практика на инспектората, за да може да се види. Няколко са причините, по които могат да се отлагат делата. Едното е свързано със законово изискване, друго е свързано с недобрата работа на съда по подготовка на делото, трето е свързано с, да кажа, шикалкавене от страна на подсъдимите и на адвоката, който защитава техните интереси. Всяко едно от тези действия има противодействие и това не са неща, които не са се случвали досега в съдебната система. Въпросът е всички да узреем за това, че трябва да почнем да прилагаме онези добри стари практики, които винаги са се прилагали в съдебната власт.

Друг проблем е кой се занимава с разследванията, после с постановяването на присъдите. Вчерашният ден роди още един скандал, провокиран отново от опозицията, за младшия прокурор, който се е произнасял по евентуални престъпления в пътния фонд, командирован друг прокурор, който също се е занимавал с това. Независимо дали става дума за действително извършени престъпления и дали е правилно това, което се постановили тези прокурори, факт е, че буди съмнение и то не защитава включително тези, които са били обект на въпросните разследвания, когато младши, неопитни хора или пък пратени отнякъде другаде хора почват да се занимават с делата. Това впрочем беше друг упрек от европейците, нали, липсата на реална случайност.

Не, принципите на случайно разпределение на делата и в прокуратурата вече са факт. До края на годината това беше извършено. Прокуратурата работи усилено по внедряване и на информационната система. В три от апелативните райони тя е внедрена и работи. Сега, не ме карайте да коментирам работата на прокуратурата. Това може да бъде направено от главния прокурор.

Има ли връзка според. . .

Още повече, че не познавам в детайли този казус, освен това, което беше вчера коментирано по радиата.

Има ли връзка между спрените пари според вас и българската правосъдна система? Вярно ли е, че Европейската комисия чака конкретни присъди за конкретни случаи, за да пусне парите?

Аз мисля, че се вторачваме и търсим проблема, където не съществува, защото Европейската комисия не спря парите на други 4 държави, но ги задължи да върнат N-броя милиона, за държави, които са по-стари членки от нас. Въпросът е ние да създадем, това може би е един процес, който към този момент не е така добър за всички ни, но процес, който не даде възможност да видим още на по-ранен етап, че имаме проблеми с усвояването и най-вече с контрола на тези фондове, когато още усвояваме предсъединителните фондове. Това е добре, защото вече се създават механизми или се усъвършенстват създадените механизми. Не искам да се връщам назад да говоря за назначаването на новия вицепремиер, за всички усилия, които се полагат, но така или иначе имаме вече спрени пари и от самия координатор, а нека да напомня на всички, че първият сигнал по проблеми, с който е сигнализирана ОЛАФ, е дошъл от българската страна. Ние имаме ясен механизъм за това кога трябва да бъдат спрени парите, въпросът е да се контролира разходването и там, където не се разходват правилно, действително да не бъдат отчитани проекти, които на никого не вършат работа.

Ще има ли предпазна клауза в правосъдието през този. . .

Не, мисля, че не се поставя въобще този въпрос. Аз смятам, че имаме изключително добра комуникация и с новия еврокомисар Жак Баро, и с експертите от Европейската комисия. Идеята не е да бъде наказана България. Идеята е всъщност в дух на партньорство да направим необходимото, за да довършим реформите, които сме започнали, и да направим България действително една зона за свобода, сигурност и правосъдие, така както е и европейското пространство.

През седмицата беше отворена още една тема, която има връзка с всичко, което говорихме, за готвена от вас амнистия - 3360 осъдени от 12 хиляди затворници. И веднага се дава пример с конкретен случай, с Димитър Желязков, Митьо Очите. При нега сметката така излизала заради излежаните преди окончателната присъда години, плюс това, че два дни се броят за три, защото работи, и амнистията щяла да го хване, понеже ще има остатък от една година. Всъщност на правителството, вашият предшественик не можа да прокара идеята за амнистия, което е нормална практика впрочем в другите европейски страни, заради веднага създаденото обществено мнение. Винаги ще се изваждат един - два случая, които при общия принцип ще се закачат за такава амнистия. Вие ще държите ли на амнистия?

Но проблемът с това, че се признават предишни задържания, не е проблем на закона за амнистията. Аз смятам, че този законопроект, който беше изготвен от работна група, от опитни професионалисти, от години работещи в областта на пенитенциарната система, е добър законопроект. Той ще бъде обсъждан. Той все още върви на съгласуване по линия на съгласувателната процедура през Министерски съвет, ще бъде коментиран и с Българския хелзинкски комитет. Очакваме становище и от други колеги от правните неправителствени организации. Така или иначе не би могло само заради това, че Митьо Очите ще излезе след една година, останалите 3679 или там, колкото са затворниците, да не могат да не бъдат амнистирани, затова защото през годините имаше недобра практика и различно приложение на различни правни норми по извършване на едно и също деяние. А затова, че действително от 1990 година България не е провеждала амнистия, че това е все пак един хуманен акт, който се прави от всички държави. И в крайна сметка, ако искаме не само да постигнем онези европейски стандарти в затворите, това е една от малкото стъпки, които бихме могли да направим и през закона за амнистията. Но това е тема, която ще дебатираме тепърва. Вероятно ще има колеги за, колеги против. Но ние трябва да намерим разумното решение и по закона за амнистията. . .

Накрая. . .

. . . в което не се съмнявам.

Накрая се изкушавам да ви питам за чисто човешкия ви коментар на тази дребна тема от Благоевград - жената с откраднатото кебапче, която... се задейства цялата машина на държавата за нея. Иззема се кебапчето с разписка, води се. Четиридесет и девет стотинки струвало. Не знам. . .

Ами това още един път, още един показва, че е необходимо, ние вече го правим в Министерството на правосъдието, до края на годината ще бъде изготвена концепцията за нов Наказателен кодекс, казвам концепцията, а не нов Наказателен кодекс, в който всички тези видове извършени нарушения, престъпления, простъпки да бъдат систематизирани, за да не може прокуратурата да върти напразно точно за едно такова дело. Защото сега така или иначе, то е кражба, по силата на сега действащия Наказателен кодекс.

Да, и се лежи до една година в затвора. Може и пробация или глоба до 300 лева.

Тази е идеята и на закона за амнистията. Не може прокуратурата да върти дела през общ характер и в крайна сметка наказанието да бъде глоба и то по административен ред, защото такава е разпоредбата и на 78 а. Ние трябва да направим това разграничение, степента на извършеното нарушение, което да съответства на степента на наказанието, през призмата на органите, които трябва да извършват съответните разследвания по различните видове нарушения. Очевидно е, че само когато става дума за престъпление, тогава ще се задейства тази много тежка и много скъпоструваща на държавата машина на разследване на конкретно престъпление. Затова коментираме тези неща, работим в Министерство на правосъдието, получаваме необходимата подкрепа и от Висшия съдебен съвет, и от всички други отговорни институции. И мисля, че нещата вървят в правилна посока за България.

Има ли проблем в законите в България с хващането и осъждането на хора, които се занимават с отвличане, или проблемът е чисто практически?

Не познавам в детайли правната уредба, но нека да ви върна към една статистика, която беше цитирана буквално преди няколко дни, че България е на първо място по хармонизация на законодателството си с добрите европейски практики. Остава от всеки един от нас да си свърши работата и всъщност да приложим тези добри закони, за да имаме и видими резултати.