Скачат цените на автобусните билети
Скачат цените на автобусните билети / cнимкa: Sofia Photo Agency, Камелия Атанасова

С колко ще скочат цените на билетите на междуградските автобуси и на международните линии и може ли държавата да удържи този скок. Разговор по темата с Володя Киров, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта и Миролюб Столарски, съпредседател на конфедерацията на съюзите в автомобилния транспорт, в предаването „Денят” на Дарик.

- Г-н Столарски, да уточним, абсолютно неизбежно ли е увеличаването на цената на билетите?

М.С.: Мога да кажа твърдо, че е неизбежно повишаването на цените на превозите.

- От новините разбрахме – 5-10 % ще е увеличението.

М.С.: Всяка фирма може да си направи разчет с колко процента ще вдигне цената. Както виждате горивото и вчера се вдигна пак.

- Вашият разчет какво показва?

М.С.: Моят разчет като фирма е – минимум 10 % ще се вдигне цената.

- Да поговорим в лева, това касае всички.

М.С.: Примерно, ако един билет е 20 лева до Бургас ще бъде 22 лева.

- А за международните, до Атина, например?

М.С.: За международните също. Ако е бил 50 лева билета, ще бъде 55 лева.

- Какво искате от държавата?

М.С.: Нашите искания като конфедерация ги бяхме поставили в понеделник. Срещнахме се с министъра на транспорта и с още двама министри, които ни обещаха да изпълнят част от тези искания, но днес, на работната среща, която направихме, ни беше казано, че нищо от тези искания няма да бъде изпълнено.

- Кажете какви са вашите искания?

М.С.: Първото е да се намали акциза до нивата, които са по европейските споразумения. Второто е, да ни се възстанови акциза, които ни е вземан над това, което се изисква от ЕС. Трето, едно от основните, да се обяви криза на пазара. Смятам, че тези три основни неща са достатъчни, за да …

- Имате разговори. Ясно.

М.С.: Имаше и едно обещание – от края на тази седмица да се направи всичко възможно да се въведе равнопоставеност между превозите в България и другите страни извън ЕС, относно вноса на гориво.

- Добре, четири неща станаха, на които Володя Киров, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, ще отговори. За акцизът вече стана ясно, кажете по другите.

В.К.: Аз не мога да се съглася с г-н Столарски, поне не напълно. Както той каза – никой нищо не прави, нищо не се предприема. Не е така. Бяха поети определени, конкретни ангажименти от Министерството на финансите, най-вече с разговорите по отношение въвеждане на бъдеща директива, касаеща размера и структурата на акцизите. В нея колегите от Министерството на финансите поеха ангажимент да търсят начин както за разсрочване на нарастване на акциза за България, така и за изменение структурата на акциза и акцизната ставка, ако тя е възможна, така че да има диференцирана ставка на акциза за дизелово гориво, която да се прилага спрямо фирмите, извършващи превози. Т.е те да получат съответните облекчения. Друг е въпроса, че за сегашния момент, тези държави, в които това вече се прилага като мярка, то е било договорено предварително и за България, поне така поясниха експертите от финансовото министерство …

- Момент, г-н Столарски, чувате ли? Удовлетворява ли ви този отговор?

В.К.: Аз не искам да влизам в спор с г-н Столарски за акцизите, доколкото този въпрос е извън компетенцията на агенцията, която оглавявам, но той не е извън проблематиката на работната група, в която влизам. И тъй като г-н Столарски не остана до края на заседанието на работната група, той вероятно не е чул и последните заключения на тази работна група.

- Г-н Столарски …

М.С.: Искам да припомня на г-н Киров, че още когато казаха за тази работна група, казах на министъра, че когато не иска да се свърши една работа се създава работна група. И всички тези обещания, които ни бяха дадени се стремят колкото се може във времето да се отложат, като в най-близко време го виждат до три- четири месеца. Но аз искам да кажа, че обвиненията не са към „Автомобилна администрация”. То тук няма обвинения, просто някой трябва да помогне на тези превозвачи, които няма да издържат три месеца. За да може някой да реши техните проблеми.

В.К.: Г-н Столарски, аз мисля, че Министерството на транспорта, лично министъра, институциите, които работят под министъра, са доказали своята съпричастност към проблемите на българските превозвачи и винаги са се стремели да търсят решение, включително на въпроси, които са извън техните преки компетенции. Министърът се нагърби с тая задача да събира различни институции, заедно с превозвачите, и да се търси решение на поставените въпроси.

- Г-н Столарски, настоявате да се обяви криза в бранша…

В.К.: Криза на пазара е точния термин.

- Криза на пазара, ме поправя г-н Киров. Защо настоявате за тази мярка?

М.С.: Първо като се ограничи влизането на хора в пазара, тогава ще може да се направи нормален анализ на този пазар. В момента, едва ли знаете, започват да се регистрират изключително много фирми, които нямат нищо общо с България.

- Колко много фирми?

М.С.: Само вчера две испански фирми са се регистрирали, които са с над 300 камиона.

- Г-н Киров, криза на пазара, може ли да бъде обявена, как се обявява и какво показва практиката на ЕС? Това също е любопитно.

В.К.: Понятието „криза на пазара” включва продължително и значително свръх предлагане на транспортни услуги, които значително надвишават търсенето и което може да доведе до застрашаване на финансовата стабилност на големи групи транспортни предприятия.

- Такава ли е ситуацията в България?

В.К.: Бих искал да мога да дам отговор на този въпрос, но не съм в състояние. Да кажем , че министър Мутафчиев пое ангажимент и беше разпоредено от него и започна събирането на информация на целите на анализи, чрез които да бъде доказано наличието на криза на пазара. Кризата на пазара, ако бъде доказана, може да доведе до две мерки. Първата мярка е ограничаване на дейността на съществуващите оператори на транспортния пазар, а втората е преустановяване на достъпа до пазара на нови превозвачи. И тя може да бъде наложена за период от шест месеца и удължена за още един период от шест месеца. Това обаче не е толкова просто и не е решение, което може да бъде взето от министъра. Това решение може да бъде взето само след съгласуване и решение от ЕК, пред която ние трябва да докажем, че действително съществува криза на пазара.

- Случвало ли се е това в някои от по-старите членки на ЕС?

В.К.: Независимо от тежките последствия, които доведе присъединяването на страните членки на ЕС, като Полша например, която влезе с един значителен флот, и един значителен брой работещи на този пазар, и което доведе до значително спадане, както на оборотите, реализирани от германските, най-близките до тях оператори, в една Германия, която беше най-засегната, криза на пазара не беше обявена. Въпреки, че там ситуацията беше драматично тежка. Не ми е известно да е обявявана криза на пазара, заради покачване на цените на горивата. Това обаче не означава, че на нашия пазар няма криза и аз не мога да дам еднозначен отговор дали има или няма криза.

- Ангажирайте се със срок – колко време ви е необходимо за да проучите това и да кажете дали има криза или не?

В.К.: Нормално от порядъка на два месеца е срока за набиране на статистическа информация, обработване на данни, предоставяне в комисията, а според регламент 3916, комисията, в момента, в които й бъде предоставен доклада, е длъжна да се произнесе в 30-дневен срок.

- Г-н Столаркси, имате ли търпение от три месеца, за да се проучи въпроса в България има ли криза или не?

М.С.: Искам да попитам – криза на пазара, те освен, че имат данни за колко превозни средства са в България, имат ли данни колко превоза са необходими за да се извозят с тях.

В.К.: Не разполагаме с такива данни, и за това се опитваме да формираме някакви наблюдения, защото такива данни ние бихме могли да получим от националната статистика. Знаете, тези параметри, не се следят от агенцията, която оглавявам и това е извън предмета на нейната дейност.

М.С.: Аз това казах – проблемите не са в агенцията, проблемите са в държавата.

- Агенцията не е извън пространството и времето, тя съществува.

М.С.: Такава статистика няма в България и как ще започне да се прави и ще се установи, че има криза, когато едната част, която трябва да се изравни и да се сметнат нещата, дали едното отговаря на другото, за да се обяви криза на пазара, го няма.

В.К.: Трудно е, г-н Столарски, не случайно дадох отговор , че не може да се даде отговор дали има или няма криза, защото нашия пазар е отворен пазар. Нашите оператори, всички тези, които оперират на международния пазар са с лиценз за международни превози, а за товари, това са към момента 4973 фирми, които имат 35264 броя заверени копия. Т.е. зад едно копие стои един подвижен състав автомобил, с ремарке или полуремарке. Всички тези оператори ние не можем в момента да кажем на кои пазар оперират. Това е трудно, защото ние сме отворени основно към ЕС. Дори и да получим данни от митницата те ще касаят само частично тези държави, с които ние имаме митнически режим, но не и държавите от ЕС. А още по-тежък е проблема с вътрешните превози. Затова ние трябва да се опрем на някакви данни на статистическия институт базирани на извадков принцип. Не виждам друг начин.

- Г-н Столарски, от утре над 300 автобусни превозвачи от цялата страна започват предупредителна стачка. Възможно ли е тази предупредителна стачка след седмица-две да прерасне в ефективен протест?

М.С.: Не мога да кажа за автобусната стачка, мога да кажа за протестите, които ние, конфедерацията, организира. Да се уточним, ние правим протести, не стачка – работодател не може да прави стачка. Протестите, в които ние участваме бяха в понеделник, предупредителните. А другата седмица ще направим съвсем други, защото виждаме, че това, което ни беше обещано, отива във времето, а на нашите членове, времето им е много ценно и нямат, както попитахте, да чакат три или четири месеца да кажат нещо, което предварително знаем, че ще бъде не.

- Разкажете, какъв ще е протестът следващата седмица.

М.С.: В момента се правят консултации с всички организации, които искат да участват и това мога да ви кажа утре или вдруги ден.

- Ще преминете ли границата на добрия тон?

М.С.: Не, ние сме били в границите на добрия тон и никой няма файда в България да се разваля този тон.

В.К.: И аз искам да отбележа, че протестите, организирани от българските превозвачи, като изключим някои места, за които имаме сигнали за нарушения на Закона за движение по пътищата, останалите имат предупредителен характер. Преди два часа дадох на г-н Столарски едно писмо от група автобусни превозвачи, не мога да не коментирам, че в това писмо се отправят неоснователни обвинения към дейността на агенцията, към министерството на транспорта. Има много моменти, които могат да бъдат взети предвид, но това, което не мога да приема е липсата на диалог. Ние сме доказали, че сме диалогични хора, и не се опитваме да решаваме проблема със силови методи. Такива обвинения за липса на диалог – аз съм имал среща в рамките на тройната подкомисия по автомобилен транспорт на 24 април и ми беше поискано срок от две седмици да ми бъдат предадени становища по наредба 2 и наредба 33, които касаят тия въпроси, най-вече автобусните превозвачи. А в рамките на един месещ от тогава не съм получил абсолютно нищо. И при това положение да бъдем обвинявани, аз или министерството, или институцията, която представлявам, в липса на диалогичност, абсолютно не го приемам.

- Г-н Столарски, склонни сте да продължите разговорите с представители на Министерството на транспорта, а не да викате под прозореца на министъра.

М.С.: Не, няма да викаме. Аз пак казах проблемите не са в Министерство на транспорта. За съжаление има само диалог – ние си говорим , те си говорят, ние си говорим, те си говорят. В момента искаме действия, но не от министъра на транспорта и „Автомобилна администрация”, а от другите министерства, от които зависят нещата, защото ние си говорим за ограничението за внос на гориво от близо четири години и на нас ни обясняват как не могат да ограничат чуждите, а нас ни ограничават за два дни, откъдето поискат. Диалог има, но само диалог – не става.

- Това увеличение ще отблъсне ли пътници, колко пътници ще загубите?

М.С.: Не сме правили изчисления, но по неволя хората няма къде да отидат, защото, ако хората тръгнат с леките си автомобили, ще им струва по-скъпо.