Сидеров: През 2006 г. се научих да понасям удари
Сидеров: През 2006 г. се научих да понасям удари / netinfo

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров в "Годината" на Дарик радио.

Годината, в която останахте втори. Защо стана така? Втори сте и в нашата класация и тя всъщност честно отразява това, което се случи и на изборите. Сега, като се обръщате назад, защо не станахте президент?

Чувствам съжаление, нотки на съжаление във въпроса ви.

Не, съжаление не, добронамерено се опитвам да ви попитам.

Защо не станах президент, защото срещу мен работеше цялата държавна машина, това е безспорно. Няма да изброявам тук неща, които сме ги казали вече много пъти. И гласуването в Турция, и цялата тази изкуствена мобилизация на турски, цигански гласове, тази сатанизация срещу мен, която беше реализирана през основните медии, националните медии, и тя беше дирижирана, тя беше под диригентска палка. Спомняте си какви скъпи клипове се въртяха, как заплашваха, че ще започне трета световна война, ако аз стана президент и т. н. Всичко това не може да не...

...да изключите от основните медии и Дарик радио или да се съгласите, че това не е медията, в която ви посрещат недобронамерено?

Понеже не изброявам подред, да, може да се изключи Дарик, макар че, ето, този портрет, който чухме сега с една, така, похвална, в творчески план похвална ирония...

Е, закачат се... Всички портрети ще са такива, уверявам ви.

Не, искам да кажа, че бих желал да чуя такава ирония, да, по отношение на Сергей Станишев. Тогава ще се радвам, че има... расте ново поколение журналисти, които може да правят по този начин портрети. Без съмнение се отрази цялата тази сатанизация. Отрази се цялото това внушение и плашене на хората. Аз знам за случаи, които са потресаващи - как са ги плашили по места, че едва ли не ще им режа главите и ще ги правя на сапун. Сега, това за интелигентния, мислещия човек звучи смешно и абсурдно, но има хора, които се хващат на тази уловка.

Забъркаха ви в големи скандали, които като че ли не стана ясно как завършиха. Какво стана с "Тракия"? Разследват ли там, в магистрала "Тракия", разследват ли, обвиняем ли сте?

Не знам, питайте, ето сега беше главният прокурор преди малко, пропуснахте да го питате.

Как забравих!

Снеха ми имунитета на 20 юни, ако не се лъжа, мисля, че тогава беше датата.

Оттогава досега какво стана?

Оттогава досега нито веднъж не съм повикан. Виждате ли колко време е минало - половин година. С такава истерия го снеха този имунитет, с такъв хъс и злоба приеха разни декларации. Интересно защо злодеят на 21-ви век Сидеров не го викат да го разследват? Това е и моят въпрос. Просто, ако може да направите нещо по този въпрос като юрист, ще ви бъда благодарен.

Друг голям скандал, в който ви забъркаха, по-скоро чрез Димитър Стоянов, представителя ви в Страсбург беше с тази депутатка от ромски произход. Сега, от разстоянието на времето, като минаха страстите и около изборите, виждате ли грешка в тогавашното си поведение?

Много точно казвате забъркаха. Да, да, забъркаха, защото този есемес, неформален есемес, който Димитър Стоянов...

Това не беше есемес, ами имейл.

Имейл, да, неформален имейл, който той изпраща до свои колеги, беше изнесен и поднесен на медиите от български евронаблюдател, забележете. Той не възмути тамошните евронаблюдатели, а българин, колега на Димитър Стоянов, го изнесе на да каже - вижте лошото момче. И какво се оказа в този имейл, че той казва, че в български градове се продават цигански момичета, непълнолетни, за 5 хиляди евро. Това е факт, това е истина. Той по никакъв начин не обижда расистки тази депутатка Ярока. Само че пак в една истерия доста медии и коментатори просто не разтълкуваха, те не прочетоха какво е станало, а избързаха и скочиха с етикетите.

Аз преди 2-3 дни имах среща с десетина журналисти от най-авторитетни френски издания от... като се започне от "Фигаро" - десен, до "Либерасион" - ляв, белгийски също така, които са в България тези дни и се интересуват от политически партии и лидери. И там си изяснихме много добре и те видяха, и в личен разговор видяха, че етикетите, които се лепят върху нас като политическа партия, не отговарят на реалните ни виждания. Но затова беше нужен 1-часов жив, откровен разговор между нас. Така че много пъти коментатори и тук, и в чужбина, слагат етикета, преди да са видели какво стои зад него.

Всъщност как ви приемат в чужбина? Една от новините на изминалите дни е, че европейските националисти не припознавали "Атака", а излезлия от "Атака" Павел Чернев.

Не, това въобще не отговаря на истината. Европейските националисти също са нещо, първо, не еднородно. Там има, в Европейския парламент има вече една група, която е съставена, която обаче е с по-компромисни виждания относно цялата пирамидална структура на ЕС, евроконституцията, която е спорна, в която няма позоваване на християнските ценности, а ние държим на това. Предстои да се оформи нова група в европарламента, където очакват наши представители, на Румъния също, тъй като тепърва и там ще излъчат евродепутати, и тогава да се оформи една група.

Вие ще бъдете ли кандидат за евродепутат? Ще водите ли листата лично?

Аз лично смятам, че не е редно аз да я водя и по този начин да внеса измама, т.е. да я водя и след това да се оттегля, както чувам и чета, че се пише, че това щяло да бъде ходът на "Атака", на ГЕРБ и на други партии евентуално. Четох такива анализи на Михаил Костантинов, известен, така, коментатор напоследък. Не смятам, че е редно да се води фиктивно една такава листа. Смятам, че трябва да се води от хората, които реално ще отидат в европарламента, които ще работят. И мисля, че там ще бъде сблъсък на интереси, в който националните интереси ще се защитават истински. Така че това са важни избори.

От друга страна обаче мисля, че погледът прекалено е вторачен в европарламента и по-малко погледът на всички тук политици. Гледам напоследък, и Народното събрание се занимава със закона за избиране на евродепутати и има доста страсти около това, а и в същото време по-малко се говори за това какво ще стане в България след 1 януари. За мен това е много по-важно, защото това засяга съдбата на милиони българи.

Нека само да уточним гледната точка на "Атака". Вие радвате ли се, че България става член на ЕС? Радвате ли се, че онзи ден премиерът, както и да се казва той, на България слага българската част от онзи пъзел на сладкиша в Брюксел?

Трябва да се гледа реалистично. Не може да се каже - хайде да се радваме, някак си директивно, хайде всички да се радваме, че ставаме член на ЕС. Какво носи това на България е първият въпрос, който аз задавам, и съм го задал от години, не сега, даже преди да съм на политическата сцена съм извеждал много аргументи за това, че преговорите бяха водени лошо. Това, че ЕС в този си вид не е добър съюз и това го казват редица западни анализатори. Някои от тях се питат доколко ще съществува, просъществува този евросъюз? Доколко той ще cъумее да стане... той на практика е една квазидържава. Това е една държава, която е на федеративен принцип вече. Отделните национални държави губят своя суверенитет. Няма обаче държавополагаща нация. Коя е тя? Ако правим аналогии с Америка, там е доста по-различно. А ЕС обаче е нещо много по-хаотично, доста по-неизбистрено. И дори и най-простия въпрос да задам, не знам колко хора са се замислили. Добре, кой е основният език в ЕС? Английският? Получава се парадокс - българин и хърватин да си говорят на английски помежду си. Английският става лингва франка, той става езика на империята, без да има основополагаща, държавополагаща нация англоговоряща.

Добре де, тогава...

И тук аз виждам едно... една, така, проекция на амбиции на Щатите, които продължават да контролират Европейския съюз, продължават да му налагат например да приеме Турция, въпреки че тя категорично не е за приемане в този съюз, продължава там да се спускат директиви, не знам дали знаете, но няколко хиляди директиви са приети само през последните години. Те не могат да бъдат изчетени, дори и от специалисти, какво остава да бъдат прилагани. Това е една система, която много трудно ще работи занапред. Там ще има огромни и финансови, и икономически проблеми. И вече има огромно недоволство от страна на Германия например, която носи главната тежест - над 40 милиарда, не знам точната сума, внася всяка година. Ние ще започнем да внасяме от догодина, 630 милиона е първата ни вноска. Тя ще отвори голяма дупка в бюджета. Започваме да си даваме приходите от ДДС там, в общата каса. Митата от европейските държави изчезват, т.е. намаляват приходите. Всички тези проблеми аз не чувам досега да се дискутират и да се поднасят аналитично и трезво. Чувам една еуфория, какви тържества ще се проведат. Да, ще има фойерверки, ще се похарчат милиони за тържества в центъра на София, ще има патетични речи. И на следващия ден, отрезвяването, махмурлукът ще донесе много по-неприятни чувства.

Това беше годината, в която имаше и доста упреци, впрочем те прозвучаха и от някои от гостите преди малко в студиото, че "Атака" прокарва руските интереси.

По кой начин ги прокарва?

Включително се говореше, разбира се, аз нямам доказателства, но се говореше, че и руски пари са ви помагали в изборите. Това е една теза, която съществува, и вие трябва да й отговорите.

По никакъв начин пари от друга държава не са подпомагали "Атака". Това го казвам категорично, декларативно. То се говореше например, че си боядисвам косата бяла нарочно, за да съм по-интересен. И това съм го прочел в един вестник. Така че тези приказки могат да бъдат контрирани с един прост, логичен въпрос - по кой начин аз прокарвам руски интереси? Мога ли да подпиша договор...

Какво мислите за газовия договор, който ще се подпише в понеделник?

Мога ли да подпиша аз договор с "Газпром"? Не мога, защото съм опозиция. Подписва го Румен Овчаров, той е министър, той може да прокара тези или онези интереси.

Правилно ли е България да се съгласи да подпише нов договор с "Газпром", преди да е изтекъл старият?

Мисля, че бяха лошо водени преговорите. Мисля, че не бяха защитени българските интереси. Мисля, че въобще в отношенията ни с Русия ние не водим истинска държавническа, суверенна политика, както и в отношението с други държави. Ако "Атака" е във властта, хората ще могат да видят, ще бъдат демонстрирани и други начини на водене на преговори, независимо с коя държава става това. Да се подхвърлят така обвинения във филство в една една или друга посока е стара практика у нас. Обаче тя, първо, трябва да стои на много ясни доказателства. Второ, лобизмът го има навсякъде. Аз бих казал, че днешните управляващи се чудят на кого на услужат по-напред, само че смятам, че първо трябва да се услужва... услугата да се прави спрямо българската нация, не да се чудиш дали да те хареса руският или американският посланик.

Аз съм казвал много пъти - ние не искаме чужди военни бази тук, у нас, нито американски, нито руски. Не искаме да бъдат удряни българските национални интереси нито от посока на Щатите, нито на Русия. Така че преговорите с "Газпром" трябва да бъдат водени като суверенна държава и да се осъзнава каква важност имаме ние като геополитическо място, като място, откъдето се дистрибутира газ и стига до други държави. Това продължава да не е използвано добре от нашите държавници. Тази зависимост, за която се говори, между другото, там има известна спекулация, защото енергийна зависимост, в нея са големи европейски държави. Германия, Франция се снабдяват с газ от Русия. Тук въпрос на преговори е и въпрос на отстояване на интереси, на цени. Ние просто тази линия на търгуване и на отстояване на интереси я отрязахме и българската външна политика се сведе само до това да се изпълнява или да се, още по-лошо, да се договаря нещо в нечие посолство. Смятам, че това е много порочна практика, която започна още преди години, още в началото на прехода, и сега продължава. Едно посещение на американския посланик например или среща с някой политически лидер се представя като едва ли не трамплин за неговата кариера. Това не трябва да бъде така. Трябва да сме достатъчно твърди и категорични, любезни, но твърди, както се казва, с американците и с руснаците, французите, с турците, във всички посоки. Защото няма такова нещо като ей така, просто съществуваща във въздуха доброжелателност спрямо нас. Всяка държава, всяка нация си отстоява интересите, бори се. И, ако може да те прецака, казано грубо, го прави.

Има някаква ирония в това, че тази седмица името ви е до това на Ахмед Доган по всички вестници с отсъствията в парламента. Като... самият вие, съм ви чувал доста пъти да критикувате парламента заради начина, по който работи, и ниския му рейтинг, защо стана така тази година - 131 отсъствия? Доган води - 190. Обаче всички други са под сто.

Да, това с отсъствията, много лесно може да бъде решено, ако аз правя, както другите политически сили - ако си оставям картата и с нея се чука регистрация, аз ще трябва да съм най-редовният посетител. Аз предпочитам, ето, да бъда разобличаван, в кавички, че отсъствам. Ами, да, отсъствам, защото имах страшно много обиколки и на самите срещи с хората в България съм казвал, че те са ми по-важни, отколкото понякога присъствието в парламента, където ние сме в ъгъла, не можем да прокараме наши проектозакони, колкото и да са те разумни, и понякога човек си казва - по-добре е да се видиш с тези хора, които очакват нещо, които искат да споделят нещо и които наистина пълнеха, препълваха залите там, където сме ходили. Страшно много градове и села обиколихме.

Накрая, вашият урок от 2006 г., научихте ли нещо да правите ново, което не можехте? Петър Стоянов каза, че се е научил да праща бързо есемеси.

Не, не съм усъвършенствал тази практика, тинейджърска. Урокът от 2006 година за мен е, че се научих да понасям удари, те бяха страшно много. Те бяха много мръсни, кални. Закалих се в това отношение и това ме прави способен да продължавам през 2007 г., която ще бъде според мен по-тежка от 2006 г. за българските граждани, за българите като цяло.