Директорът на Националната здравноосигурителна каса Румяна Тодорова в „Седмицата” на Дарик:
Цялото интервю може да чуете на Radio.DarikNews.bg
Защо Надзорният съвет вече три пъти не може да се събере да обсъди националния рамков договор за здравеопазването и съответно предложения на Българския лекарски съюз за промени спрямо тази година?
Значи, аз мога да кажа за някои защо. Това са представители на различни институции и всеки има своите отговорности на мястото, на което работи и сред тях...
Може ли да изброим кои са отишли вчера на това заседание. Кои бяха? Трябва да се съберат седем, разбрах, ако вярно...
Не, трябва да има кворум. Преди това имаше...
Кворумът е колко?
... Надзорен съвет и кворум имаше, и този надзорен съвет, който си беше редовен за нас, си взе своето решение, но след това, когато трябваше да се обсъждат цените и обемите с лекарския съюз, останаха трима.
А бяха иначе?
Бяха седем.
Седем. И кои четирима си тръгнаха? От кои институции?
Ами, нямаше ги представителите на синдикатите, на работодателите, това бяха.
Искате да кажете, че представителите на държавните институции са си били на заседанието...
Да, на държавата бяха.
... включително и държавата е готова да обсъди предложенията на лекарския съюз за по-скъпите...
И на пациентите.
... и на пациентите за по-скъпи пътеки, например.
За всичко, което предлага лекарският съюз, аз съм да има диалог, защото в диалога се чуват различни мнения, има и абсурдни мнения, обаче има и добри мнения. И в диалога винаги се ражда някакъв резултат.
Знаете ли, остава се с впечатление, че държавата не иска да се разбере с лекарския съюз. Така излезе, понеже не става ясно кой го няма и кой е там, че това са някакви хватки, чрез които да се отлага взимане на трудни решения, да приемеш или не определени предложения.
Да, решенията са трудни, безспорно, особено когато бюджетът е рестриктивен, когато нямаш буфер, с който да покриваш един или друг преразход, решенията наистина са трудни. В края на краищата всеки, който участва в надзорния съвет, носи своята отговорност.
Вие лично подкрепяте ли увеличение на клинични пътеки с между 5 и 10% - за педиатрични, за акушеро-гинекологични, за хирургични, за неврохирургични пакети? Това са предложения от лекарския съюз.
Аз по-скоро подкрепям да се увеличат обемите, за да може пациентите да имат по-голям достъп. И аз защитавам тезата, че пациентът трябва да има достъп, преди да стигне до болницата. Когато стигне в болницата, той струва вече много пари. Това е моята финансова гледна точка. И затова и в разговора си с д-р Райчинов аз му предложих, ако ще има увеличение, то нека да бъде в обемите в извънболничната помощ. Достатъчно болници има в България, едни и същи пациенти преминават няколко пъти, говоря най-вече за терапевтичните пътеки, защото в хирургията няма как да се излъже. Даже аз не бих го нарекла лъжа. Много интересна проверка направихме ние. Ако си спомняте, на една пресконференция обявихме, че пациентите неколкократно минават през различни клинични пътеки през различни болници, дори имаше случаи, в които за шест месеца една значителна част от пациентите са минали по 13 пъти. И решихме да видим какво представлява, защо се стига дотам. Какво се оказва - от 500 проверени лечебни заведения и около 600 лекари, най-честата причина пациентите да влизат в болниците, това са хрониците - хроничната сърдечна недостатъчност и хроничната белодробна недостатъчност. Другата група, която мен ме впечатли, това бяха децата от нула до две години. Те са в определени райони, това са Пазарджик, Сливен, Благоевград. И още по-интересният факт е, че една огромна част от тези деца имат майки на 18 години. Тоест това е онова социално слабо население, което или няма достъп до извънболничната помощ, или не може да си осигури лекарствата. И когато пациентът си спре лечението, той стига до болницата, и стига много лесно, защото там няма филтър.
Преведено най-грубо, вие предлагате увеличение на броя на направленията.
Аз предлагам това. Ако се стигне до такъв компромисен...
Вместо увеличение на цените в болниците...
По-скоро повече направления.
... повече направления за хората, за да не стигат до болници.
Да, това предлагам аз.
Това изглежда... Сигурно и двете страни имат... Този спор не може да се проведе обаче в момента, този дебат в надзорния съвет, защото...
Този дебат, да. Да, не можа да се проведе.
... синдикатите и работодателите станали и си тръгнали.
Ами, имаха своите извинения. Аз не мога да преценя сега колко, така, са основателни техните извинения. Сигурно имат причини, но така или иначе останаха малко хора, които не могат да вземат решения за всички.
В момента има ли недостиг на направления, за което се опасяваха още в края на миналия месец от сдружението на общопрактикуващите лекари?
В момента имаме доста...
Декември винаги ставало така.
Да, обикновено става така. Имаме заявка за допълнителни направления и ние ще дадем допълнителни направления, разбира се, не в този обем, в който са поискали колегите, но можем да отпуснем допълнителни направления.
Има пари?
За това, да.
А има ли пари касата да доплаща от догодина на личните лекари разликата от потребителските такси на пенсионерите, които ще паднат на един лев, в момента са 2,90 лв.?
И деветдесет. Има 8 млн. Нашите изчисления...
Толкова ли струва това?
Значи, това е много трудно да се каже, и аз ще ви обясня защо.
Ами, не, защо, тази година взимате колко пенсионери са ходили...
Има и един друг момент. Значи, първо, не всички пенсионери плащат потребителска такса. Вие знаете, че голяма част от заболяванията са освободени.
Освободени са заради инвалидност или заради определено заболяване.
Да, това е едната причина. Втората е - има общопрактикуващи лекари, които не взимат потребителска такса на възрастните хора.
От... като дарение извършват, про боно работят за тях.
Нека да го наречем така. Докато моите опасения са, че сега, когато касата ще дава по-голямата част, всъщност тя ще дава 2/3 от стойността, те ще започнат да си искат единия лев.
Даже да не вземе лева, ще иска другия 1,90 лв.?
Не, той няма как да не го вземе, защото трябва да има отчетен документ, на базата на който ние да допълним, това е фискалният бон.
А от чисто практическа гледна точка смятате ли това за добро решение - когато се въвеждаха тези такси и съответно увеличаваха, една от целите беше, казваха най-грубо, понеже възрастните хора са по-свободни, често пъти са склонни да отидат и без особена нужда на лекар, даже да не положат усилие да изпият някакво лекарство, без да ходят при лекар и така задръстват системата много хора?
Значи, аз винаги съм защитавала тезата, че трябва да има една такса, която до известна степен да стопира. Тези дни в София беше доктор Арафат, който разказваше за спешната помощ, която са направили в Румъния.
Той самият е от Израел май беше.
Мисля, че е палестинец, ако не се лъжа. Направили са една чудесна система, но това е друга тема, аз по друг повод го казвам. Изрично го попитахме има ли такава такса и той каза: да, за всички две евро, за всички.
Такса за личен лекар.
Ето такава потребителска такса, за която коментираме в момента. Така че във всички държави има такава такса, тя е поносима, тя не е непоносима.
2,90 за пенсионер, ако ходи всеки ден на лекар, ще му е непоносима.
Да, аз искам да се върна на нашата действителност. Като се има предвид, че възрастните хора са тези, за които говорихме преди малко, с хроничните заболявания, които по няколко, и то по няколко диагнози, по няколко хронични заболявания, това налага консултация с различни специалисти, изследвания, предписване на лекарства и когато започне да си плаща тази потребителска такса, тя вече не е 2,90, тя става доста повече. Така че това е един социален момент. Може би трябва да се регламентира по друг начин.
Да, понеже аз много не разбрах дали сте за или против. Изтъквате и едните, и другите аргументи. По какъв друг начин?
Ами, може би тя не трябва да се плаща при всяко влизане при лекаря. Както е в болницата. В болницата се плаща 5,90 на ден - за десет дни за цялата година. Защо и тук да не бъде така?
Как да бъде? А, да има една...
Да има някакъв лимит. Ще се плаща потребителската такса примерно...
До третата, до петата или максимум две на месец.
Да, нещо такова.
Но тогава това да не е само за пенсионерите, а въобще. Ами, то за другите си има. Да, за всички.
За другите си има. Говорим за тези, които касата ще доплаща сега.
Става дума и лимитите да се въведат за всички тогава, и за младите хора. Дали говорите за принцип, както доктор Арафат ви е казал, че е в Румъния?
Не, аз... Значи, за възрастните хора... Да, тогава всички са при еднакви условия, но при някои ще има до определен таван.
А само за възрастните да е таванът?
Да, да.
Колко сменят впрочем личния си лекар, понеже до края на декември тече поредната възможност за смяна?
Не мога да кажа към този момента, не е голям...
Не са масови...
Не, не, в никакъв случай.
В началото имаше повече движение.
В никакъв случай. Аз мисля, че пациентските листи вече са доста константни. Личните лекари си познават хората, което е чудесно и това е смисълът, разбира се.
Според бюджета на здравната каса или интерпретациите, за които четох, вие влизате в 2014 година с нулев резерв и 200 млн. лева по-малко за болниците. Това коректно ли е?
Защо да е нулев резервът? Резервът според закона е 279 млн. От тях според Закона за бюджета за 2014-а ще се изплати дефицитът, който се очертава около 75-76 милиона, това е за болниците. Останалото е резерв, от който до 5% всеки месец надзорният съвет може да взема решение да допълва недостига в болничната помощ. И отделно в един параграф стоят едни 94 млн., които са под условие, ако правителството предложи мерки за подобряване на системата. Там са разписани, така, доста обобщени в три направления - едното изключително касае касата, това е контролът; другото е начинът, по който ще се подписват договорите; и третото направление беше свързано със самата организация на работата. По отношение на контрола ние сме, дотолкова, доколкото ни позволява законът, разбира се, знаете, че беше създадена агенция „Медицински одит”, която се занимава с качеството, докато касата проверява общо взето това, за което заплаща, тоест алгоритмите на клиничните пътеки и дейностите, които са в извънболничната помощ.
Вие сега правите извънредни проверки, които разпореди надзорният ви съвет.
Да, да, да.
Имате ли вече... разпореди ви ги, когато се е събирал, нали, в рамките на шегата, предвид актуалната тема.
Той се събира. Значи, надзорният съвет, за да вземе решение, трябва да има кворум.
Да, ясно.
Значи кворум е имало.
Та Надзорният съвет разпореди такива проверки в края на миналия месец. Има ли вече някакви резултати?
Ние проверки непрекъснато правим. Сега са по-интензивни във връзка с този скок, който наблюдавахме в дейността за октомври месец в болничната помощ.
Вместо 140-150 млн. лева на базата на прогнозата от предишни години.
Даже по-малко.
20 млн. отгоре са заявени.
Ами, аз ще го сравня със септември месец. 135 млн. беше отчетът за септември, за октомври отиде 156. Това са 20 млн. отгоре. Нито имаше епидемична обстановка октомври, нито имаше някакви извънредни обстоятелства. Ние очаквахме, че, да, както и проф. Начев каза, септември месец още има в отпуск, едни са още на море, други си изпращат децата на училище, нашата прогноза беше, че около 140 млн. - 145 максимум ще бъде отчетът, той стигна 156. Аз очаквам в ноември да бъде същото. И на базата на тези изчисления, на тези цифри правим изчисленията и за дефицита.
Лекарствата е третото перо. Как изглежда бюджетът там за следващата година?
Лекарствата е първото перо. Лекарствата са една тема...
Да, третото в разговора...
Да.
... първото в разхода.
Лекарствата е една изключително сложна тема и изключително тежка за касата. Първо, тя е тежка като нормативна база. Вижте в каква ситуация е поставена касата. Има един позитивен списък и една комисия, която определя лекарствата за позитивния списък. Има един национален съвет, който определя цените и реимбурсния процент. Касата плаща. Този национален съвет е независима институция. Така, както и Европа изисква. Касата няма представител вътре. Те са си на отделно възнаграждение, те... въпреки че са представители на различни институции. Фактът е, че реимбурсният процент се определя от националния консултант. Какво може да направи касата според вас? Затова се стигна до твърде високи, твърде скъпи лекарства, затова се стигна дотам в Наредба 38 да влизат какви ли не диагнози.
Те сега и нови, и сигурно има нужда, надзорният съвет реши още от 1 декември да започне да се покрива напълно прицелната терапия на пациентки с рак на гърдата, защото досегашният препарат фигурирал само в позитивния лекарствен списък за диагноза рак на бъбреците.
Да... И на панкреаса.
И като се говори за такива тежки заболявания, за човешки съдби, изглежда ужасно да кажеш не.
Англия например не го покрива този препарат за рак на гърдата. Ако това трябва да бъде...
А това да не беше, което и предния път си говорихме с вас, онова заглавие в „Земя”, даже в левия вестник, че сте убийци в касата?
Да, да, че сме убийци. Някакси хаотично като че ли се преценяват нещата. Не се преценяват първо на ниво кое е най-важното. Да, има хиляди диагнози. С тези пари, които ние сме отделили за здраве, какво можем да покрием. И вторият момент е резултатът от това лечение. В България никой не следи резултата от каквото и да е лечение, не само медикаментозно.
Всъщност натискът в България е да се покриват оригинални и скъпи лекарства, докато сметките показват, нали, в България, че 73 на сто от лекарствата, отпускани от касата, са генерични, но струват 41% от бюджета, а останалите 27, които са оригинални, струват 60% от публичните средства, и се пита дали цялото общество е готово да приеме, че ще се лекува с неоригиналните, но по-евтини препарати, защото толкова пари има.
Да, толкова са парите в края на краищата и ние тръгваме оттук. Всеки иска...
Най-доброто.
... най-доброто, всеки иска да бъде в...
Най-скъпото.
... най-скъпата болница, да речем, но толкова са парите, които сме отделили за здраве. И може би тук неминуемо ще стигнем до въпроса за надграждащия модел - дали не е време да влезе вече и едно допълнително осигуряване, което да може да покрие пък ето тези искания.
Което да е задължително или доброволно?
Тук е въпрос вече на сметки дали да е задължително или доброволно. Ако го направим задължително, дали всички ще могат да участват в задължителното допълнително осигуряване или...
То и в момента има доброволно допълнително. Който иска може да отиде да си се осигури. Като вие не сте включили, не вие, но не е включен в позитивния списък някое лекарство, а той го иска, ще му го покрие частният застраховател.
Или ние го покриваме до определен процент, а до сто процента останалото.
Да, но и това не работи всъщност в България, защото хората не...
Ами, то не работи, защото...
... се осигуряват, защото е доброволно.
То освен че е доброволно, там са и корпоративни договорите. Обикновено работодателите осигуряват своите служители. Но, за да стане задължително, това означава, че един... или трябва да се качи вноската и този процент да се даде в задължителното допълнително осигуряване, или трябва от осемте процента някакъв процент да се отдели на допълнителното осигуряване, но тогава пък трябва да бъде свит пакетът на касата. В момента това, което правят доброволните... те не са вече доброволни фондове, а са застрахователи, те повтарят пакета на касата, в което няма никакъв смисъл. Защото един пакет, който касата заплаща на една цена, застрахователят заплаща на доста по-висока цена.
Така би се решил и този спор колко да се плаща в чужбина за лечение в рамките на EС. Понеже имаше, така, коментари иронични, че касата ще покрива лечение в чужбина, понеже така ви задължават европейските директиви, но само до цената, която би се платила в България, което обезсмисля лечението в чужбина.
Да, така е, ние можем да платим толкова, колкото е цената у нас.
А има ли проблем, вие отворихте темата за джипитата, като казвате, че искате повече направления да им бъдат дадени за следващата година вместо на болниците да бъдат дадени по-високи клинични пътеки, наистина ли 500 000 души могат да останат без джипита заради това, че през юни изтичал 15-годишният срок, в който семейните доктори трябва да защитят специалност обща медицина? Това е публикация на „Труд”.
Аз присъствах на конференцията на общопрактикуващите лекари. Те са безкомпромисни към своите колеги, които не искат, не са си взели специалност и няма да вземат специалност към тази дата. Аз смятам, че ако...
Те били 500, от колко общо лични лекари?
Около 5000. Те доста намаляват...
Значи всеки десети е без специалност и би трябвало да не е личен лекар от юни догодина.
Аз ги нямам тези сметки и не мога да твърдя така. Но смятам, че за пациентите не би имало проблем, защото те много бързо могат да бъдат прехвърлени.
Ще се прехвърлят. Има как да бъдат поети.
Да.
Системата може да поеме, ако 10% от лекарите излязат от нея.
Да, разбира се, но тези, които са без специалност, могат да работят като втори лекари, разбира се, както е и на запад.
Старият национален рамков договор ли ще действа, ако надзорният съвет все не може да се събере, за да обсъди нов договор с лекарите?
Ако не се подпише нов рамков договор, остава да действа старият, така е по правило.
Кога е следващото заседание на надзорния съвет?
То ще има няколко заседания. В понеделник имаме, но по друга тема, където ще се опитам отново да сближа надзорния съвет с лекарския съюз и дано да се проведе един диалог. Може би в сряда, ако приемат.
