Новият министър на външните работи и досегашен министър на отбраната Николай Младенов - гост в "Седмицата" на Дарик.
Първо малко за отбраната, за да приключим темата Афганистан. Защо нарекохте абсурд заявлението на талибаните, че атаката срещу българската база в Кандахар е била насочена срещу вас?
Защото само за миналата година има 48 ракетни атаки срещу тази база.
Без да има министър в нея?
Без да има министър в нея, което прави средно по една ракета на месец, въпреки че те не са разпределени по този начин, разбира се, има периоди на по-голяма интензивност. В момента... вчера приключи конференцията за Афганистан в Лондон и преди нея, по време на конференцията и вероятно няколко дена след нея има завишена активност на талибаните, защото те виждат просто, че това е краят на. .. че вълната започва да се обръща срещу тях. И на второ място, защото изявлението, което беше направено, абсолютно не съответстваше на истината. Вямаше 6 ракети изстреляни, имаше един, нямаше 11 убити и т. н.
Все пак се появиха коментари като този например в "24 часа", че с визитата сте провокирал нападението, и по-важното е, че според тия коментари не са били спазени някои, те ги наричат елементарни правила за безопасност - обявяване на посещението ви предварително. Вестник "Класа" твърди, аз няма да може да го проверя, че съобщението за визитата е стояло с дни на сайта на Министерство на отбраната...
Не е вярно.
... че при нормални посещения от един ден, и то без нощувки, вие оставате 4-5 дни там, че е било предвидимо, че ще останете в самата база в Кандахар, където...
Първо, съобщението не е висяло на сайта. Второ, всички мерки за сигурност бяха взети. На трето място, аз не исках да отида до Афганистан само за да отида да се снимам с войските, да се кача на самолета и обратно да си тръгна, не това беше целта на посещението. Целта на посещението беше във връзка със сега променящата се стратегия на международните сили и в цялостната ситуация на нас ни предстои да взимаме много съществени решения от гледна точка как ще бъде структурирано нашето участие в Афганистан. И предвид лондонската конференция вчера, връщам се на нея, на която се обсъди въобще, така, цялата международна стратегия за Афганистан, ми се струва, че е малко абсурдно да се взимат такива важни решения, без да се познава добре обстановката на земята. Това изискваше срещи както с ген. Маккристъл, с когото се видяхме в Кабул, обсъждахме много подробно къде е българският контингент, защо е там, какви са задачите, които седят пред него, така и афганистанските власти. Ако някой смята, че по-добре е само да отидеш да си направиш две снимки, за да кажеш, че си бил там, аз смятам, че има работа, която трябва да се свърши. Мерките за сигурност бяха взети предварително. Няма никакъв начин някой да е знаел кой къде ще пътува по време на това посещение, така че в това отношение мисля, че това са едни доста повърхностни коментари.
Младши сержант Александър Александров остава в тежко състояние.
Все още е в критично състояние, да. Той вече е в Ландщул...
В Германия, американската болница.
... в Германия, американска болница, това е много... Вижте, не пожелавам на никого да види това, което аз видях през тази нощ на атаката. Аз съм бил в много по-, от лична гледна точка, в много по-тежки ситуации в Багдад неведнъж, но едно е да мислиш за собствената си сигурност, другото е да мислиш за сигурността на 270 човека около теб. И това, което видях, е нещо, което е дълбоко, дълбоко, не знам как да го нарека, дълбоко предизвикващо гордост във всеки един от нас, защото в най-тежкия момент през нощта, когато момчетата бяха в болницата, първият въпрос, който задаваха, беше как са другите, кой е ранен, аз съм добре, оставете не мен, вижте другите как са. Видях много високо ниво на професионализъм в Българската армия по отношение на цялата реакция на ситуацията. Видях какво означава да има лидери в армията. Видях хора, които наистина са лидери и в които трябва да се инвестира и да се развиват. И видях как тези момчета и момичета, които са там, си дават сметка за рисковете, но си дават сметка и за професионалната подготовка, която те имат. Оттук нататък всеки ден и аз, и всички колеги се информираме за състоянието и на Александров, и да другите двама, които са все още в болница.
Това са ефрейтор Йордан Петков и редник Явор Иванов.
Да, Явор Иванов, да. Явор, мисля, че вече му е приключила там операцията на крака и даже някой вчера ми каза, че вече може да ходи с патерици, но има още някакво време, което трябва да се възстанови, разбира се. Нека да се молим и да им даваме сила да се преборят с това, което се случи.
Ако нападение като това е по-скоро, както вие казвате, заради лондонската конференция, то тогава излиза, че има нещо вярно във версии в печата, включително западния, че талибаните се опитват преди тази конференция да си вдигнат цената. И явно са успели, ако решението е да бъде отделен фонд от 500 милиона долара за реинтеграция на умерени талибани.
Тези дали се опитват да си вдигнат цената, или това е като предсмъртното ухапване на змията, не съм сигурен, защото вижда се в последните дни ежедневно има атаки и по-висока степен на заплаха в различни части на Афганистан, при всички бази - в Кандахар, Багдад и т.н. Фондът, който вчера се взе решение да се създаде, е нещо, за което от много, много години се обсъжда по какъв начин да се направи. Значи, става въпрос за следното: да се създаде един механизъм, чрез който тези хора, които са преминали към талибаните в един момент, които са досега... които много опростенчески наричаме терористи или талибани, да могат... които са били недоволни от живота си, които не са виждали развитие на местата, където живеят, не са виждали перспектива, били са ядосани...
Просто много бедни.
... много бедни, всички са много бедни, да им се даде възможност да излязат от ръцете на тези групировки, които наистина са свързани с тероризма, и това в крайна сметка е "Ал Кайда". Това са хора, които са недоволни и от недоволството си са преминали границата и са отишли от другата страна на барикадата, най-общо казано.
Тоест така ще се получи обаче, че свободният свят ще наддава с "Ал Кайда" за тези хора.
Не, не, няма да наддава, не няма да наддава свободният свят, свободният свят ще направи нещо, което, разбира се, в много по-различен модел в Афганистан, защото страните не могат да бъдат сравнявани, беше направено в Ирак, където имаше, тези, които бяха въстаниците, най-общо да ги наречем, започнаха да бъдат организирани в самостоятелни групи, всяка да пази квартала си, то оттам започна. Хора, които са били част от въстанието или част от групите, свързани с "Ал Кайда", в един момент правителството се обърна към тях и им каза вижте какво, това не може да продължи повече по тоя начин. Ето тук ще ви дадем заплати, но вие започнете да се събирате и да започнете да си пазите кварталите. И оттам тръгна всъщност умиротворяването на Ирак. Разбира се, в тези хора постепенно трябва да се види кои са били свързани с някакви престъпления, кои са наистина част от терористични групи. Това е един много, много дълъг процес. Но проблемът в Афганистан е, че може би много лекомислено, много време ние казвахме, превърнахме думата талибани в някакво общо понятие. Там има доста различни хора, доста различни групи, доста различни партии, които се борят за различни неща, доста различни терористични течения. Най-най-крайното от всички е "Ал Кайда".
Ще участва ли България в този фонд от 500 милиона долара, с колко ще участва? Първите съобщения са, че парите ще дойдат основно от Япония, цифра не намерих обаче, 70 милиона от Германия, няколко милиона обещава Лондон. България ще направи ли вноска в такъв фонд?
Не сме я обсъждали тази възможност на този етап, защото мисля, че България в момента участва в операциите в Афганистан доста добре за възможностите, които имаме. На първо място това е чрез военното ни участие в Кабул и Кандахар, което е много, много високо ценено в средите на всички...
Става дума за различни неща. Лондон също участва.
Да де, ама сега нали всеки трябва да се простира според чергата си. Второ, участваме или сега започваме да участваме в полицейската мисия, т. е. да обучаваме полицаи, да обучаваме афганистански военни, да обучаваме афганистански цивилни. Дали ще...
Впрочем Дейвид Милибанд казва, че там не стигат 1600 инструктори. България колко инструктори ще...
Точно така. Ами, зависи какво визирате, че точно е казал, защото например във...
Това е казал, за какво инструктори не е ясно.
... ще ви излъжа точните цифри, но ние в момента имаме 20 или 30, които са в ... обучават част от афганистанската армия на юг, и имаме готовност за още, които са заявени и договорени преди може би близо вече година ще стане, но те не могат да отидат, защото афганистанската страна не е готова да ги приеме. Имаме решение на Министерския съвет за до 5 военни полицаи за полицията, за обучители. Поне двама, изглежда, ще заминат в един момент в натовската обучителна мисия, така че има хора, които идват тук от Афганистан, това още не го знам подробно, но това вече тече по линия на Министерство на външните работи, да се обучават тук техни държавни служители. А дали ще участваме с пари в този фонд е вече въпрос, който трябва да се прецени доколко имаме възможностите и доколко може би другаде е нашата сила, защото явно не е финансова силата ни.
Впрочем има коментатори, които виждат смисъл изобщо от българско участие, ако то бъде превеждано с директни икономически ползи. Вицепрезидентът Халили е бил изразил пред вас желание български компании да изграждат инфраструктурата и икономиката на страната. Нещо конкретно как ще стане?
Говорихме с вицепрезидента Халили. Има подготвен меморандум между двете търговски камари, българската и афганистанската, живот и здраве да се подпише, да участват техни компании в изложения в България и съответно наши там, за да може да се създадат контакти. А тук, надявам се сега да не го приемете като реклама, но искам да ползвам ефира да кажем, че всички български компании, които имат интерес към възможности за участие във възстановяването или изграждането на Афганистан...
Какво да направят?
... винаги могат да ме потърсят, да намерим начин, по който да им съдействаме. Имаме посолство в Кабул, имаме консулство, имаме добри контакти там. Но тук ние можем да идентифицираме какви са възможностите и да потърсим, и вече да видим дали някой има интерес. Между другото до края на тази година, това е едно от решенията в Лондон, ще има икономически форум за възстановяването на Афганистан, който ще бъде домакинстван от Турция, и когато наближи времето за него и стане ясно кога това ще се случи, аз ще се обърна отново към всички български компании, ако искат да участват, да заявят желанието си. Защото примерът от Ирак е доста негативен в това отношение - че ние участвахме в операцията в Ирак и после не успяхме никаква икономическа полза да извадим.
Практически какво трябва да направят? Примерно, много строителни компании сега със сигурност нямат работа в България и ги затварят, само че те трябва да знаят какво ще строят как ще се иде там?
Практически трябва да заявят, че имат интерес за това, за да може ние да ги информираме какви са възможностите, защото едни са възможностите по линия на международните помощи, които се предоставят в зависимост от коя страна идват, дали са американски, японски, европейски и т.н., но все пак нека да имат предвид, че Афганистан... реално там се води война и това е много опасно, нали, това не е... не говорим за Ирак 2009 - 2010 г., говорим за нещо сравнимо с доста, няколко години назад, където ситуацията е много тежка още, и виждаме от новините постоянно, но това са рисковете, които всяка компания трябва сама да си прецени. Ние можем да им помогнем да установят контактите, да преценят дали имат интерес и съответно да им съдействаме, ако те имат такъв интерес. Според мен, личното ми мнение, не ангажирам никого в момента с него, е, че още малко време трябва да мине, може би шест месеца до една година нещата там би трябвало да изглеждат по по-различен начин, така че ако някой иска да участва в такова, нека да го планира за малко по-напред.
Вашата предшественичка Румяна Желева беше доста иронизирана за отговора й по време на изслушването за еврокомисар точно за Афганистан и за това, че тя каза нещо от типа, че с умерените талибани трябва да се преговаря, обаче излиза, че всъщност точно това обсъжда сега светът в Лондон - талибани, в кавички, с които да се преговаря?
Не, значи, правете много сериозна разлика. Не е наша работа да преговаряме с когото и да е. Има си афганистанско правителство, което то си преговаря. И това беше много ясно казано в Лондон - че всяка форма на преговори, разговори, обсъждане на как да се управлява този фонд за реинтеграция и т.н. ще бъдат движени от афганистанското правителство. Не можем ние, ще бъде малко като слон в стъкларски магазин, ако ние, били сме европейци или каквито и да сме, тръгнем да преговаряме. Става въпрос за много сложна племенна история, за много преплетени исторически отношения. Това са отношения, които те трябва да си изчистят. Ние можем да им помогнем с каквото можем, но не сме ние тези, които трябва да ги водим тези преговори. И това много ясно беше заявено - че това е афганистански процес, воден от афганистанците, подкрепян от международната общност. Всичко друго е несериозно.
Има ли българска номинация за върховен представител на Европейски съюз в Афганистан.
Не, няма.
Вчера външният министър на Европейския съюз Катрин Аштън направи грешка, както после сама се поправи, не бил български, бил литовски.
Литовски, да. Няма, това е просто... жената е направила лапсус.
Няма такава кандидатура.
Не, не.
Но впрочем, като става дума за дипломатическите постове на Европейския съюз, как България ще участва във формиращата се нова дипломация на съюза? Статистиката сочела, че от 1675 служители в структурите, занимаващи се с външни отношения на Евросъюза, само 117 са от страните, присъединили се след 2004. Колко от тях са българи от тия 117, има ли изобщо?
Не мога да ви кажа. Има, със сигурност поне аз познавам няколко, но не мога да ви кажа точната цифра. Част от разговора в момента е как ... освен как ще се структурира тази служба дали въобще нейното структуриране ще става на базата на някакъв квотен принцип - еди-коя си държава...
Те големите май ...
... еди-колко си.
... не щат да е на квотен. Искат уж да е на способности.
Да, искат на способности. В крайна сметка, нали, другата, обратната теза е това са критериите, това са изискванията. Всеки се състезава и който влезе, без значение кой от коя страна идва. И двете имат логика.
А България с каква позиция е? Ще настояваме ли да имаме ръководители на някои от 136 мисии...
Това ми предстои да разбера сега, като в понеделник се появя във външно министерство и започна подробно да навлизам в проблематиката, но според мен има основание и България да има. Имаме достатъчно добри специалисти и дипломати. Интересен е моментът, защото сега постепенно мисиите, които... на Европейския съюз, които досега бяха... от една страна например имаш представител на Европейската комисия, от друга страна имаш специален представител на Европейския съюз по външната политика, например такъв беше случаят в Афганистан, когато имаше делегация на Европейската комисия и отделно политически представител. Тези две личности постепенно трябва да се превърнат в една, защото след Лисабонския договор вече това са правилата, но още няма правила как това ще се случи. И първият казус, пред който сега фактически сме... Европейският съюз е изправен е кой ще бъде специалният представител на Европейския съюз за Афганистан.
Впрочем този опит, който в света сега ще се прави със специален фонд за Афганистан, трябва ли да бъде разширен и за други случаи? Например Хаити. Оказва се, че светът разчита на благотворителност и концерти, и на инцидентни решения на правителства, което... за да бъдат събирани пари, което забавя със сигурност реакциите.
Не знам как точно направихте тая връзка... малко ме загубихте тук, по пътя. Хаити е съвсем различен случай. Там има доста сериозна сума.
Става дума трябва ли да има в света организирани фондове, които да бъдат за...
За кризисни ситуации?
... кризисни ситуации, които дори, ето може и Афганистан да бъде разглеждан като кризисна ситуация...
Ами, вижте, една от дискусиите, които тече вече няколко години в Европейския съюз, това е дали вътре в страните членки има нужда от изграждането на някакъв общ капацитет, служба, способности, които да помагат на страните членки да реагират в случай на криза. Например става пожар лятото в Гърция, той започва да се гаси. Междувременно става пожар в България и в Италия и България и Италия почват да си гасят, обаче няма достатъчно способности, няма кой, гърците техните са ангажирани да си гасят собствения пожар, ние си гасим нашия. Значи, няма ли нужда да има някаква обща способност, която е техника и хора, и т.н., които да помагат там, където се случват такива неща, защото на всички ни е ясно, че вече живеем в прекалено свързан свят. Това е една стара дискусия, която тече. Предполагам, че новият български комисар по кризите ще трябва да прецени до каква степен да има политическа воля за развиването на такъв капацитет, а що... Това е за вътре в Европейския съюз. За извън Европейския съюз, за света, най-широко казано, много е трудно да направиш някакви фондове, при положение че не знаеш къде и как ще се наложи да ги ползваш, и за какво, затова просто трябва да имаме по-гъвкави и по-бързи механизми да реагираме. Когато стане земетресение в Хаити, да не минават две, три, четири седмици, докато се мобилизира международната помощ, а да има механизъм, който веднага да събира тези страни, които могат да помогнат, и да... те да се включват в работата. Сега, ако ще трябва всички решения да се взимат от 27 в Европа, от Люксембург и България, Малта, Латвия, Полша, Англия и Швеция, нали, и всички останали 27, това доста ще забави процеса на вземане на решения. Ако трябва това да се прави от 120 страни в цял свят, също ще забави. Има механизма, разбира се, на ООН, който съществува, който дава добра основа, така че може би просто трябва да си дадем сметка, че все по-често ще се случват природни бедствия като това в Хаити, и ще трябва много по-бързо да реагираме всички.
България ще приеме един затворник от Гуантанамо, нали? Или това не е решено? Вътрешният министър се опита даже да очертае неговия профил - достоен, със семейни ценности и ще поканим и съпругата му. Принципно обаче България подкрепя ли съществуването изобщо на такъв вид механизъм на задържане на хората било то в затвори, било на някакви територии? Такъв тип решения със сигурност противоречат на различни конвенции като Женевската например, макар че 66 държави, четох, имали такива секретни затвори за терористи.
Противоречат дотолкова, доколкото влизат по-скоро в едно неясно, сиво поле.
Сега този човек на какви основания ще го вземем и ще го държим...
Една такава мъглива част на международното право, в която не е много ясно кой е, грубо казано, под пагон и участва във война и кой е цивилен. И това става заради цялото развитие на ситуацията след 11 септември с терористите. Значи, ако ти видиш, ако има някакви военни действия и другата страна има военна армия, която ти плениш, ти знаеш, че това са военни. Те са подложени на някакъв вид, имат права, има изисквания международни, каквито трябва да се спазват. Но какво правиш с човек, който хем изглежда като цивилен, върви по улицата нормално, хем в същия момент носи върху себе си бомба и може да се взриви, т.е. превръща се в оръжие. Той цивилен ли е, или участващ в бойните действия? Това е една много такава... все още нерегламентирана територия. България...
И ние се включваме?
... не, ние се включваме в друго. Ние се включваме в нещо, което почти всички страни в Европа са се включили, и не само в Европа, и това е, за да се затвори затворът в Гуантанамо, за да може той да се премахне, тези хора, които няма... явно, видимо няма достатъчно основания да бъдат държани там, но същевременно не могат да бъдат върнати в страните, от които идват, да им се даде нов шанс за реинтеграция. Това са хора, които са... Никой не говори за това да идва в България или където и да е другаде в Европа за хора, които има ясни доказателства, че са свързани с преки терористични атаки, но... не, не... дайте шанс на хората да се променят.
Но това ще става... Сега, има разлика дали с тяхна воля ще става, или против тяхна воля?
Става въпрос все пак не да се вземе един човек, който да се затвори тук при най-строги мерки, нали. То няма значение в общи линии къде ще лежиш в затвор, а постепенно този човек да може да се реинтегрира в обществото.
Ама, той трябва да го... т.е. ние ще го питаме, ние, американците, ще го питаме иска ли той да дойде в България, или няма да го питаме? Тоест той все пак затворник ли ще бъде в България, или реинтегриращ се в България, човек, който сам иска?
По-скоро би бил човек, който получава втори шанс да се върне към нормалния живот, а не просто затворник, който има да излежава още хикс брой години в затвора.
Аз не съм сигурен, че съвсем добре ви разбрах. Значи той, ако примерно тоя човек, дето ние го харесваме, че отговаря на условията, и той каже аз не ща, бе, искам да си ида в Афганистан, искам да си ида в Пакистан и Саудитска Арабия?
Това е вече въпрос, който предстои да... който е в зависимост от какви са правните условия, пред които той бива пуснат да дойде в България, нали, така че това е нещо, което сега и министър Цветанов преди няколко дни, мисля, че е имало заседание в комисията на Народното събрание, на което... не то беше повече, преди няколко дена беше, може би преди месец, тези неща се коментираха. Така че зависи от правните основания какви са и зависи от все пак и от контрола, който нашата страна ще наложи. Защото ние нямаме интерес да дойде тук един човек, който да каже - ами, аз всъщност не ми е интересно да живея тук, отивам си еди-къде си, и там да се гръмне, нали, това няма да стане. Става въпрос за хора, които си дават сметка, че са направили нещо, което е било неправилно, или че неправилно са били задържани. Трябва да получат шанс да се върнат към нормалния живот постепенно, но сигурно ще има някакви ограничения - че за някакъв период от време не можеш да пътуваш напред-назад, както има ограничения за всички бежанци. Ако ти се бежанец и дойдеш в България от някакъв конфликт, например в Сомалия, и получиш статут на бежанец, твоят статут има определени ограничения, които постепенно отпадат, отпадат на територията на целия Европейски съюз. Но това не става, не става веднага. Така че имаш и някаква защита, която... правна, която също се основава на международни договорености.
Цялата работа още е мъгла.
Ами, изчакайте да се изясни и ще се вдигне мъглата, нали. Вие малко...
Изобщо, не само в български план, в световен план тия...
В световен.
... с терористи, дето ги държат някъде.
Мъгла е, защото, казах ви още в началото. Значи, ако доскоро беше ясно, когато има един конфликт и на базата на това разбиране бяха написани всички конвенции - кои са воюващите страни, кои са цивилните, какви права имат, ако се случи едното и другото, и тези конвенции се спазваха в общи линии по цял свят, сега ситуацията се промени, след 11 септември. Просто вече разликата между, нали, човекът с шапката, който ходи по улиците, и човекът с шапката, който ходи по улиците и след малко се самовзривява, не може да бъде идентифициран толкова лесно.
Сам споменахте Сомалия. Какво става с преговорите за освобождаване на българските моряци, пленени от пирати там?
Ами, това е нещо, което ми предстои да разбера, след като приключи вашето предаване. Защото оттук отивам във външно министерство, за да мога да навляза последно...
А по-предишният въпрос, тъй като той има връзка и с работата ви като военен министър преди това. Трябва ли България да участва във военни... хайде не цял кораб.
Е, какъв... лодка да пратим. Какво?
Не. Може да са българи, качени на друг кораб. Може да са...
Ами, сега, ние имаме, първо имаме двама човека, които са в щаба на операцията, който се намира в Англия, които...
На коя операция?
На операцията "Аталанта", която е на Европейския съюз за залива, Аденския. Дали да участваме или не е въпрос доколко всъщност това... две страни има въпросът. От едната страна е доколко това всъщност реално може да помогне на операцията, ако ние изпратим един кораб, например една фрегата, и да се включим в тази операция.
Ами, тая фрегата ще пази някакви други кораби, които плуват там.
И от другата страна, разбира се, колко това на нас финансово ни струва като упражнение. И трета страна, разбира се, какво е нивото на заплаха за българските граждани, български кораби и т.н., които минават през там. Ако ние изпратим един кораб да участва в операцията и поемем всички разходи, които води това след себе си - да, ние се включваме, но всъщност доколко ние помагаме на цялата операция. Защото цялата операция не изпитва толкова голяма нужда от кораби, колкото ние всички си мислим. По-скоро проблемът е, че много кораби, които минават през залива, не се декларират и не влизат в конвоите, които са направени. Защото все още има хора, които смятат, че са по-щастливи от не знам кой и могат да оцелеят, без да се включват в тази операция. Така че въпросът е на преценка. Според мен на този етап, разбира се, ако... това винаги може да се промени и ако има достатъчно и средства за него, може да се реализира, на този етап не е належаща нуждата ние да се включваме по друг начин в операцията "Аталанта" освен по начина, по който участваме, тоест чрез хората в щаба, които в момента присъстват и работят там. А конвоирането е много сложен процес. Изисква много сложна координация между всички страни, които участват на място. "Аталанта" доста успешно успява да се справи със заплахата, която съществува там, тоест доста е намален рискът за преминаващите кораби. Но, разбира се, този риск никога не може да бъде изцяло преодолян. Още повече ако някой реши да не се заяви, че ще минава през този залив.
Тоест и проблемът и с пленените кораби с български моряци е, че те не са се включили в съществуващите конвои? Взели са те сами грешни решения.
Да. Доколкото разбирам, поне един от корабите да, това е била ситуацията. Но това не премахва по никакъв начин задължението както на нас, така и на британската страна, защото те са плавали и двата под британски флаг, в крайна сметка там е отговорността, да преговарят и да направят нужното да се освободят моряците. Другия понеделник всъщност, на осми, аз ще бъда в Лондон. Ще имаме двустранна среща с британския министър на външните работи, която сега в контекста на Афганистан нямаше как да се случи, и това ще бъде една от темите, които ще обсъждаме с него.
А може ли малко да разсеете неяснотата около това, за което говореше министър-председателят Бойко Борисов за платените вересии на предишното управление във връзка със случая в Сомалия? Защото някак си трябва да стане ясно тогава между какво и какво избира България. Ако стане ясно, че се дават пари от данъците на всички, да се види колко са за освобождаване на българи, да се види колко струва това и да се види дали пък не е по-евтино да пратиш кораб, който да бъде до всеки българин.
Тука бяха произведени много тълкувания на думите на премиера. Съгласен съм с вас, че трябва да има абсолютна прозрачност и мисля, че във всяко едно отношение тази прозрачност постепенно ще бъде, така, ще бъде осигурена. Но не бих искал в момента да го коментирам това, защото има доста...
То най-неприятното в евентуалния коментар е плащала ли е България на терористи или даже така да го кажем - преговарял ли е Станишев с терористи, пирати или както искате да ги наречем, и дали Бойко Борисов после ги е платил, което изглежда абсурдно да се е случило. Но понеже и двамата нещо... недомлъвки има, явно вие не може да кажете нещо повече.
Предпочитам на този етап да не го коментирам.
Одобрявате ли драстично съкращение на генералитета, както беше определено в пресата обявеното от новия военен министър и досегашен ваш заместник генерал Аню Ангелов 20-процентно съкращение на висшата армейска администрация?
Смятам, че ако има съкращения в армията, те не трябва да започват отдолу нагоре, а трябва да започнат отгоре надолу. Това означава да се погледне структурата и съставът на щабовете на първо място и тя да се оптимизира. И постепенно след прегледа на отбраната да се види вече каква структура трябва да се запази на армията надолу вече в поделенията, базите и т.н. Това е процесът, който трябва да се следва. Това е процесът, който и аз, и всички колеги заедно с мен заложихме в, така, в инициативата за прегледа на силите. Това е процес, който беше разяснен пред всички генерали миналата седмица в една конференция, която се организира всяка година от началника на отбраната. И оттук нататък това е процесът, който ще се следва.
Като заговорихме за генерали да не забравя да ви питам. Имате ли коментар на тази история, която беше излъчена и по телевизията как този генерал, Самандов май му беше името, изпуска пистолета си във вашите крака, докато вие давате интервю. Аз си мислех какво ли ще се случи, ако един редник така си изпусне пред министъра пистолета, нали, добре, че не гръмна, но...
Е, как ще гръмне, той не беше зареден, нали сега... Ами, случва се, какво да направя. Генерал Самандов и аз прекарахме 48 часа в общи линии с има-няма два часа сън преди това. Така че искам да ви кажа, че и това, което и той, и колегите му в Кандахар направиха, беше изключително достойно и показаха, че те са истински лидери в българската армия. Значи, това, че си е изпуснал пистолета, ами, случило се е сега, голяма работа.
Общо решение на вас и Румяна Желева ли беше да няма церемония по предаване на министерството или тя така прецени? Това също беше така отбелязано в пресата, нейното отсъствие.
Не, просто мисля, че по-скоро практично решение, тъй като то така се случи във времето, че аз трябваше веднага да пътувам и нямах никаква...
За Лондон.
Помолих просто да останат само зам.-министрите във външно министерство, за да можем да си кажем пет думи.
Те колко ще останат? В смисъл само за петте думи или тези зам.-министри си остават ваши заместници?
Общо съм говорил с тях в сградата на министерството 15 минути, нали, изчакайте малко.
Не, не имам предвид друго. Ще останат...
Знам, знам какво имате предвид. Но изчакайте малко. Дайте ми време. Знаете, че аз не взимам бързо решения и не се мятам в радикални, така, позиции необмислено.
Сега, когато вече мина време, предстои изслушването на Кристалина Георгиева на 3 февруари за нейното еврокомисарство, но пък е ясно, че България стана причина за отлагане на гласуването на цялата комисия, какъв анализ правите вие? Къде сбъркаха управляващите в случая с еврокомисаря, който със сигурност причини неудобство на целия съюз.
Ами, две, две грешки. Първата е, че когато започнаха тези безумни слухове за фирми и т.н., те трябваше да бъдат разсеяни колкото се може по-рано, не да остават до последния момент. Съответно далеч, това трябваше да стане според мен далеч преди изслушването в комисията. И второ, може би в подготовката за самото изслушване. Значи, изслушване в Европейския парламент не е шега работа. Така, едно от първите неща, които някой ми каза, даже не си спомням кой, преди да отида в Европейския парламент, беше - не се заблуждавай, че тук можеш да блъфираш, че знаеш нещо. При 700 и кусур хора все, ако влезеш в някоя тема, която не ти е позната, а и се опиташ, така, защото си прочел 2-3 изречения, да се правиш на компетентен, веднага ще излезе някой, който ще те разсече. Значи, въпросът е в подготовката. Подготовката винаги трябва да е много сериозна. Това бяха за мен двете грешки.
А от работата си в правителството, според вас, имате ли нужда наистина във вашия екип, който управлява България, от още един човек, който да се занимава конкретно с еврото, борда, икономически въпроси, или няма нужда, тъй като новината от вчера е, че очакваният вицепремиер от Сингапур няма да идва. Трябва ли такъв човек или не?
Това е въпрос, който министър-председателят трябва да прецени. За мен извън въпроса за личностите и структурата на Министерския съвет, за мен е важно и аз това го казах в краткото време, което прелетях през външно министерство на път за летището, че ние трябва да обърнем... ако казваме, че влизането на България в еврозоната е приоритет, значи, ние трябва да обърнем внимание на този приоритет и да видим какво това означава. Това означава действия от страна на Министерството на финансите, БНБ, подготовка на определен тип специализирани, така, инициативи, които са в техните компетентности. Но означава и много ясно формулиране на политическото послание защо това е важно. И това е вече, това би било вече моя работа във външно министерство. Ние да осигурим този фон, тази логика на посланието, която казва извън конкретните критерии на Европейската централна банка, механизмите, които съществуват по механизма ERM II, механизма за обмена на валутите в Европа, критериите за валутния резерв и т.н. Извън това ето политическата рамка и политическия фон защо това е важно.
Това, което казвате, означава много повече работа в тази посока. И логиката е, ако някой ще трябва да я работи, да дойде сега, а не както г-н Михов обясни, че той всъщност щял да дойде, ако идвал, като влезем в тази зона.
Означава много работа в различни посоки. Означава работа много по-междуведомствена, т.е. различни ведомства да сядат заедно, защото експертизата във всяко едно министерство е различна. Сядат заедно и започват да работят в определена посока. Например еврото, Шенген. Шенген също е приоритет. Не може Шенген да бъде оставен само в МВР, които трябва да изпълнят основните критерии, без да има политическия фон и подкрепата на външно министерство за това. Така, че това са, бих казал, това са приоритетите. Значи, повече работа, повече междуинституционално взаимодействие, а не външната политика са някакви хора, които правят нещо навън. Аз сега малко трябва, има един израз, да си изядеш думите, нали, така трябва малко да си изям думите, защото преди няколко седмици се бъзиках, че външно министерство поема, нали, работата на външно министерство е да поема ангажименти, които после Министерството на отбраната да изпълнява. Сега вече, отивайки от другата страна на тази барикада, трябва да ви кажа, че много ще внимавам какви ангажименти поемам.
Гърция и компенсациите. Съобщение от вчера е, че Европейската комисия била поискала точна оценка на щетите за българската икономика вследствие протестите на гръцките фермери. Тази оценка, ако вярно съм разбрал, трябвало да бъде дадена до 3 февруари. От друга страна, имаше съобщения, че правителството идната сряда ще взима решение за това какви компенсации и как да ги иска...
Не, не, анализът се прави ежедневно от кризисния щаб и ние ежедневно трябва да информираме и Брюксел за загубите, които са предизвикани за българската икономика. Има един оперативен срок, който е изискване на европейското законодателство, между подаването на жалбата и нейното задействане, преценката от Брюксел дали наистина има блокиране на свободния достъп на стоки и от юридическа гледна точка. Така че това е срокът, който тече в момента.
Но само, като чета какво те очакват, като се почне от точна информация: начало, продължителност на проблеми, кои гранични пунктове с конкретна карта...
Да.
Имало ли е начин те да бъдат заобикаляни. Трафици, маршрути, статистически преглед на продуктите, които не могат да бъдат транспортирани от и за България, и т.н...
Кое ви притеснява?
Притеснява ме, че българите малко, нали, вдигаме шум, ей, тези лоши гърци, но не сме немци, които си водим... и това не е упрек само към управляващите, в никакъв случай. Тези фирми, дето викат, ние много губим, много губим, най-накрая, като трябва да го докажат какво са загубили, може да се окаже, че ще е доста по...
Нали искаме правова държава? Нали искаме функционираща икономика. Това означава функционираща икономика и правова държава. Тоест всички тези загуби да бъдат описани. Да, може би звучи малко бюрократично, така, като го прочетете.
Е, то е логично, бюрократично - да.
Но то е логично, то е абсолютно логично. И все пак имаше...
Най-на края мислите ли, че наистина...
... една ситуация, която е се развива между България и Гърция в Родопите, и в крайна сметка има някакви хора в Брюксел, които трябва да преценят на базата на обективни данни какво се е случило. Ти трябва да им предоставиш тези обективни данни. Затова беше създаден и кризисният щаб. Затова беше започнато тази информация да се събира и да се формулира.
Трупаме ли доказателства? Защото да ви кажа, след три месеца...
О, да, да, трупаме доказателства.
... византийците може да кажат - каква блокада, е, имаше там за два часа нещо.
Трупаме, трупаме доказателства, разбира се, и това е нещо, което тече, от може би седмица- две тези доказателство много внимателно се събират и анализират, и много конкретни данни се изпращат в Брюксел. Но оттук нататък въпросът вече е да се задейства процедурата.
Посещението на премиера в Турция. Новината, която стои тази сутрин на първа страница на сайта ни DarikNews.bg е, че българо-турски комисии ще обсъждат обезщетенията на тракийските бежанци. Всъщност какво точно развитие има този въпрос?
Какво развитие има от вчера или какво имате предвид?
Какво точно ще се случва с тези обезщетения? Какъв е напредъкът в тия комисии? Вие разбирате ли като някакво признание от страна на Турция на това, че дължи нещо на България и българите?
Разбирам го като един ясен процес, в който двете страни с техните експерти сядат да анализират точно за какво става въпрос, за да се премахне емоцията от разговора. Както казахте преди малко с примера с Гърция, да се определят точните параметри и т.н., за да може да се прецени вече какви действия оттук нататък се предприемат. Така че това е едно... мисля, че едно много добро постижение на министър-председателя при посещението му в Турция, защото имаше, така, определени хора преди това казваха, ама, за какво отива, какво ще направи там и т.н. Да не говорим и за това, което колегата Трайков постигна с тези разговори в областта на енергетиката.
Но не можете да кажете нещо по-конкретно - в какви срокове, как ще работят тези комисии?
Не, значи има...
Наследниците на пострадалите при кого да ходят? Нали, това още е далеч?
Далече е още, сега, нали все пак това всичко се случи вчера, политическата договорка. Тя оттук нататък трябва да се конкретизира. Но има и други комисии, не само по този въпрос с Турция, които работят отпреди. Просто важно е да се изчистват постепенно един по един не бих ги нарекъл проблеми, бих казал откритите въпроси, които седят в отношенията между нас и по същият начин и с други страни, за да може да се, така, да може да се стимулира по-добре икономическият обмен, чисто човешките контакти и да се премахнат тези неща, които създават някакво чувство на неудобство у хората.
Каква е вашата позиция по въпроса дали български граждани, които не живеят в рамките на ЕС, трябва да могат да гласуват в български избори?
Тук имам лична позиция отпреди доста време, но няма да ви я кажа сега, защото искам да разбера точно какво се е случило на последните избори със секциите зад граница. Чувам...
"Труд" пита ще уволните ли замесените в изборни нарушения служители, след като пострадаха двамата посланици, а тези, дето всъщност са направили...
Чувам много неща, които ме притесняват много...
... объркванията...
Чувам неща, които хич не ми харесват за какво се е случило по някои посолства и въобще с начина, по който е било организирано това. Но нека... понеже засега ги чувам, искам да ги видя, нали, аз малко така, око да види, ръка да пипне. Искам да видя документите, да се запозная с конкретните действия. Но искам да ви кажа, че ако има конкретни лица, които с бездействието си, с действията си са допринесли за това да се създаде усещане в българското общество, че има някакви нередности, тези лица ще трябва да си търсят работа извън Министерството на външните работи.
Защото посланиците си тръгнаха, но тези под тях не.
Но тези лица трябва да е ясно точно кои са? Тук не става въпрос просто да се направи един политически акт на... да кажем - ето този е виновен и да понесе цялата отговорност. Става въпрос да се види кои точно не са си свършили работата и съответно какво трябва да се направи в процедурите за гласуване в чужбина, в посолствата ни, в контрола на запазването на бюлетините и т.н., което трябва да се подобри за следващите избори.
Какво ще правите с АДИС? Впрочем пет въпроса към новия външен министър задава "Труд"...
Видях ги петте въпроса във вестник "Труд".
И първият въпрос се оказва АДИС според "Труд". Дали ще смените досегашното ръководство, което било близко до Румяна Желева, пак според този анализ?
Нали не очаквате на петнадесетата си минута в министерство да ви отговоря на този въпрос. Все пак в Министерството на отбраната имаше доста, доста време ни отне въпреки обществения натиск - хайде продавайте имотите, докато установим всички имоти в какво състояние са, защото много от тях бяха в неизрядно документално състояние. Така че натрупах някакъв опит да се занимавам и с такива проблеми. За съжаление ще се наложи пак да им обърна внимание. Не мога да ви кажа нищо за хората, не ги познавам, нямам представа как работят.
А, какво е принципното ви разбиране? АДИС е в забранителен списък за приватизация. Има и друга версия, че на държавата не е нужно такъв тип дружество. Че нещата могат да се решат на пазара. Става дума за имоти, в които да живеят дипломати.
Има различни варианти, въпросът е да се...
Вие с кое сте по-близък като теза?
... намерят най-добрите, най-добре действащото в ситуацията, в която България се намира в момента. Аз по принцип съм привърженик на по-пазарните подходи за решаване на проблемите, защото смятам, че пазарът има достатъчно механизми, чрез които...
Това веднага може да бъде преведено като Николай Младенов ще продаде АДИС.
Това може да бъде преведено само в главата на някой журналист, който не ме слуша какво точно му казвам. Защото аз ви казах, че по принцип съм привърженик на такива тези...
А конкретно?
Конкретно, трябва, като погледна конкретната ситуация, да я преценя. Няма да взема решение нито по този въпрос, нито по който и да е друг на базата на някакви такива, нали...
Принципи.
... принципни възгледи, несвързани с конкретиката, в която се намираме.
Накрая, понеже тази седмица беше белязана с големи студове.
Да.
Вие споделяте ли разочарованието на дипломати от ЕС, цитирано впрочем пак тази седмица в пресата от срещата за глобалното затопляне в Копенхаген, или като гледате какъв студ удари цяла Европа, започвате да споделяте съмненията, че световната дипломация си губи времето с нещо, което съвсем не е сигурно, че трябва да се занимава толкова активно?
О, не, не, мисля, че много активно трябва да се занимаваме с това и споделям по-скоро разочарованието на тези, които казаха, че не беше постигнато...
Много трудно е да убедите някой, който ви слуша на минус 25 градуса в момента, че има някакъв проблем с глобалното затопляне.
Глобалното затопляне не означава да ни е по-топло или по-студена по-голяма част от годината, а означава да има непридвидими и нелогични промени в климата, с които не сме свикнали. Нали, сега видяхте колко беше топла зимата доскоро, пък сега изведнъж стана някаква ледена и студена.
Бабите казват, че така е било и по-рано, но...
Бабите така казват, обаче на юг ситуацията е още по-неприятна, в тези региони, които са по-близки до екватора, където става още по-горещо. А пък в тези региони, които са на север и се топят ледовете, се вдига водата сега. Нали, представяте си какво означава това за места като Холандия и тези райони на света, които са под морското равнище. Значи, глобалното затопляне е проблемът на XXI век. И проблемът е как ще се намери баланс между това да развиваме икономиките си, без да заплашваме планетата. Защото ние я заплашваме с всяка пластмасова чашка, в която си пием кафето и я хвърляме на улицата. Заплашваме я с всеки комин, който бълва нещо. С всеки стар хладилник, който съдържа фреони, и т.н. Има много, много, много проблеми, но това е най-големият проблем на XXI век. Това и тероризмът, и сблъсъкът между превръщането на религиите в някакъв инструмент на радикализъм. Това са за мен най-големите проблеми на XXI век.
Тоест вие вярвате по-скоро в теорията за сблъсък на цивилизации?
Не, точно защото не вярвам в теорията, вярвам в теорията, че има хора, които взимат една религия, едни ценности в една религия, и ги изопачават, изкривяват и ги превръщат в инструмент за насилие. Това не означава, че ислямът и християнството не могат да живеят заедно, рамо до рамо в света. Това означава, че има, трябва да се преборим с тези, които изкривяват и злоупотребяват с религиозните вярвания на хората и ги превръщат в оръжие на терора.
