Интервю с евродепутата от "Синята коалиция" Надежда Нейнски в „Денят" на Дарик
Г-жо Нейнски, това, което се случи навреме ли се случи, или може да отбележим закъснение в този процес?
Знаете ли, аз мисля, че след като така или иначе се стигна до оттеглянето на кандидатурата и вече имаме кандидат нов, номиниран от правителството, е най-добре да се съсредоточим върху това по какъв начин България най-бързо и най-безпрепятствено ще може да защити името си и наистина да представи една сериозна кандидатура, защото няма смисъл да ровим повече в раните на това, което се случи. Смятам, че оттук нататъка България наистина трябва много бързо и много категорично да направи своята заявка.
Но паралелно с това трябва да си извадим и поука и да отбележим и грешките.
Това със сигурност е така. Както казват хората от Източна Европа, че ние обикновено сме онези, които се препъваме два пъти в един и същ камък. Дано и този случай да не е такъв, но определено новият кандидат, който беше номиниран, има всички основания да считаме, че ще бъде сериозна кандидатура и ще защити името на България.
В този смисъл потърсиха ли ви вас от "Синята коалиция" по отношение на мнение за кандидатурата на Кристалина Георгиева?
Не, не ни потърсиха. Това се налага като стил на поведение на правителството. Вие знаете, че от "Синята коалиция" настоявахме още в самото начало, когато не бяха се случили последните събития, да има сериозен дебат върху кандидатурата за българския комисар върху желаното от нас портфолио или ресора, както на български го наричаме, за да може да няма изненади и каквото и да има да се случва да се случва в България, а не за съжаление за пореден път да покажем на света на какво сме способни, и то не в най-добрия смисъл. За съжаление това нещо не се случи, но в крайна сметка това е правото на правителството да не се съобрази и за съжаление това имаше и съответните последици. А на практика новата кандидатура не е съгласувана вероятно поради това, че на правителството се налага, така, във форсмажорни обстоятелства да действа, при много съкратени срокове. Надяваме се, че тази кандидатура ще бъде добра, поне така изглежда, и че ще върви. .. успешно ще премине, защото на нея ще й предстои, така, да нормализира отношенията с Европейския парламент и да покаже, че в България има хора с високи професионални качества.
Очаквате ли атаки срещу тази нова кандидатура? Каква ви е първоначалната оценка за г-жа Георгиева?
Не очаквам атаки, но аз много се надявам Европейският парламент да предостави на българския кандидат, всъщност на втория български кандидат достатъчно време за подготовка, защото всички изслушвания до този момент показаха по един недвусмислен начин, че те не са проформа, че амбицията на Европейската комисия и на Европейския парламент е следващите, както ги наричаме, европейски министри да бъдат още по-силни и още по-убедителни от предишната комисия, тъй като тази ще бъде изправена и пред не леката задача на предизвикателствата и на икономическата криза, на проблемите с околната среда, на теми, свързани с по-нататъшното разширяване на Европа и реформирането на ЕС, така че е разбираемо и желанието, което заяви председателят на комисията Жозе Мануел Барозу, че тя трябва наистина да бъде комисия на професионалистите. Така че е много важно не само и не просто един човек да има добро CV, но и да му се даде възможност той да се подготви по съответния ресор.
Г-жо Нейнски, новините днес идваха една след друга, ситуации, събития се сменяха. Защо според вас научихме това, че Румяна Желева иска да се оттегли въобще от политиката не от самата нея, не от София, новините дойдоха от Страсбург?
За съжаление това много често се случва в България. Когато вие ме попитахте дали навременно е била оттеглена кандидатурата, аз много исках да бъда максимално, така, умерена и да не създавам допълнителни вълнения, но истината е, че ако тази кандидатура беше оттеглена по-рано, вероятно България щеше да си спести много неудобства и много проблеми, включително тук, в европарламента, защото всеки един от нас и като българин е болезнено чувствителен, когато името на страната му, а това се случваше през последната седмица буквално всеки ден, с когото и да се срещахме въпросът беше един и същ и коментарите не бяха лицеприятни.
Може ли според вас при тази нова ситуация, при този нов кандидат, да имаме нов различен или поне преформулиран ресор?
Много е трудно да се направи прогноза какво ще бъде решението на председателя на Европейската комисия. Вероятно това решение ще бъде взето след разговор с новия кандидат на България, но поне засега сигналите са в посока на това, че ресорът ще се запази такъв.
Г-жо Нейнски, в качеството ви на дипломат, който може да се похвали с цял мандат като външен министър, с какъв авторитет Румяна Желева може да остане да ръководи българската дипломация, ако премиерът наистина не приеме оставката й като външен министър? Вашето мнение?
Вкарвате ме в много деликатна ситуация с този въпрос. Когато споменах, че кандидатурата й трябваше да бъде оттеглена навреме, това смятам, че щеше да бъде добре и за самата нея, защото щеше да съумее да съхрани все пак в много по-голяма степен авторитета си. А дългото и мъчително изчакване нанесе много големи щети върху публичния й имидж. Аз смятам, че един човек най-добре може да прецени, да почувства дали има силите и дали действително е в състояние да продължи по пътя, по който е тръгнал, и в този смисъл нейното желание за оставка за мен е по-разбираемо, отколкото настояването на министър-председателя да я запази на този пост.
Загуби ли ЕНП битката с опонентите си в Европарламента и въобще имаше ли намерение самата Европейска народна партия да защитава до последно Румяна Желева?
Европейската народна партия беше поставена в една изключително деликатна ситуация по българския случай, защото не бива да забравяме, че г-жа Желева е и заместник-председател на Европейската народна партия. Доскоро беше заместник-председател на парламентарната група на Европейската народна партия, била е два пъти избирана на евродепутат и е действащ външен министър. Така че от Европейската народна партия не бихме могли да очакваме друго поведение извън това, което тя демонстрира, на лоялност. Но същевременно, аз затова и казвам, че тя беше поставена в деликатна ситуация, която може да се изрази в една изпусната реплика от един от моите колеги - депутатите не са доволни, но са съгласни.
А ще се наложи ли сега г-жа Желева да подаде оставка и от ръководството на ЕНП?
Не мога да правя подобни прогнози. Това са решения, които партията ще вземе. Смятам, че. . . не знам, не мога да преценя, но вероятно ще я запазят на този пост предвид сложните обстоятелства, които се развиха около нея, и желанието да демонстрират една политическа солидарност.
А дали малкият политически опит на Румяна Желева не й изигра лоша шега в тази битка, която тя се съгласи да води?
Аз искам тук да й отдадем дължимото, като кажем, че дори и това да е така и тя да има малък политически опит, в крайна сметка всеки един от нас е тръгнал отнякъде. Според мен упрекът е повече към хората, които са я съветвали в този път, защото тези решения не се взимат от един човек. Тя е част от един екип и преценката не е единствено и само нейна, и в този смисъл са важни и добрите съветници, и колегите, които не просто те хвалят, а наистина ти помагат да вървиш най-успешно по пътя. Така че смятам, че много е важно, когато си част от един екип, този екип да бъде наистина коректен в посока на това да ти казва истината.
Ако вие трябва да я посъветвате, ако Румяна Желева остане на поста външен министър, какво най-напред бихте й казали?
Много лични въпроси ми задавате. Преди всичко като жена бих казала, че най-важното за всеки човек, независимо дали се казва Румяна Желева или по някакъв друг начин, е да намери равновесие със самия себе си. Всеки човек може да направи. . . да изпита слабост, да направи грешка, всички хора, които предприемаме едни или други действия, по някой път са надценяваме, подценяваме или допускаме някакви грешки. За мен след една такава тежка ситуация, през която премина, е най-важно да се събере като личност. Животът продължава, сигурно ще има и други възможности пред нея, но човек трябва да знае кога да направи крачка назад, кога да отстъпи, за да може след това да продължи отново.
Г-жо Нейнски, някой от ГЕРБ, управляващата българска партия, дали взе на сериозно кандидатурата ви за евентуален бъдещ български еврокомисар, предложена от СДС?
Това не е най-съществената страна на тази кандидатурата и аз имах възможност веднъж да я коментирам. Първо, кандидатурата не беше моя лична, тя беше издигната от политическата сила, към която принадлежа, и беше. . . И аз я приемам като една оценка не само за това, което съм съумяла да направя през годините, но и оценка за сегашната ми роля в българската политика. И в този смисъл аз съм дълбоко признателна на СДС, че наистина, така, ме номинира за кандидат за комисар. Истинската причина обаче, поради която ние направихме и аз дадох съгласието си, е желанието да покажем какъв е пътят за добрите решения и нека да ги наречем за европейския стил на правене на политика. Добрият път минава през дебат, не минава през едноличните решения. Защото, ако в България беше проведен сериозен дебат не само за личността, която има или няма качества или има или няма определени професионални. .. професионална биография, но и за това кой ресор или кои ресори, защото можеше да има и би трябвало да има повече кандидати, България да предложи на председателя на Европейската комисия различни варианти и за личности, и за ресори, които да са. . . тоест по-скоро за ресори и личности, които да съответстват за тях. Можехме наистина да бъдем сред, аз смело мога да кажа, сред отличниците в кандидатите, защото щеше да има широко ветрило и различни хора, както се вижда, ето сега имаме нова кандидатура, която дори и политическите опоненти пред нея мълчат. Това означава, че в България има много хора с качества и нашето желание беше да инициираме такъв дебат. Вече в него, разбира се, че решението, крайното е на правителството, така както е негова и отговорността. Но самото правителство би трябвало да има най-големият интерес, по-голям от всички нас, да проведе такъв дебат. И както те казват - в нашите редици има достатъчно качествени хора. Тогава защо не го правят, за да това нещо да стане ясно? Обратното - едноличните решения винаги крият рискове, защото един човек може да не прецени самия себе си или да не бъде преценен от най-близките си хора по най-адекватния начин. Той може да е подходящ за друга длъжност, не точно за тази. Колкото мнения, колкото, така, погледи отстрани, толкова повече се минимизира шанса за грешка. Да не говорим, че целият този спектакъл можехме да го направим, ако трябва в България, а не да го изнесем в Европейския съюз и отново за нас да се говори в недобър план.
Спектакъл ли е обобщението на тази ситуация, която се разигра около Румяна Желева?
Аз предположих, че ще се хванете точно за тази дума, но аз не случайно я употребих, защото това, което в медиите, международните, премина, беше точно внушението за това, че сме направили представление, което за съжаление е отново в ущърб на България. Едни казаха - защо се изнасят фактите, други казват - това не са факти, а са компромати, трети казват - дори и да са факти, не трябва да се изнасят. Как бихте оценили една подобна ситуация, в която няма спечелили и загубили? Просто всички са част от едно лошо усещане.
