Председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Красимира Медарова в „Седмицата” на Дарик:
Нали знаете, че сега всички очакват, като сте дошла в Дарик, да започнем да си говорим за музика, за музика, за която не може да се говори в изборния ден, според Централната избирателна комисия. Съставихте ли актове на големи български медии, като Нова телевизия, Дарик радио, за това, че са говорили за музика със своите зрители и слушатели в изборен ден?
Веднага отговарям на въпроса относно съставянето на акт. Акт във връзка с решението на Централната избирателна комисия по отношение на допуснатото от Дарик радио нарушение за излъчването на социологически проучвания в изборния ден не съм съставила и няма да съставям.
Защото нямаше такова нарушение.
Нарушението е констатирано с решение на Централната избирателна комисия. И дотолкова, доколкото комисията е колективен орган и има такова решение, не е редно да го...
Коментирате по същество.
... да, по различен начин или да вземам някакво друго становище. Моите правомощия са относно това да съставя акт въз основа на решението именно във връзка с нарушението, което е констатирано. Няма да съставя акта по причина, че е изтекъл законовият тридневен срок, в който следва да бъде съставен актът за административно нарушение. Срокът започва да тече...
Той не е изтекъл заради вас, той е изтекъл заради цялата комисия, нали? В смисъл, че тя късно е взела решение.
Моето лично качество в случая е единствено във връзка с правомощията, които, от една страна, изборният кодекс дава, от друга страна, задължението, което ми е възложено от комисията да съставя акта, тъй като актовете се съставят от председателя на Централната избирателна комисия. А срокът започва да тече от подаването на сигнала. Сигналът е подаден до Централната избирателна комисия от Съвета за електронни медии на 24 октомври, доколкото си спомням, ако не се лъжа. Решението на комисията е от 28 октомври.
Минали са повече от три дни.
Срокът е изтекъл и за мен не са налице предпоставките за съставяне на акт. Това е причината.
А кой написа тези глупости в мотивите, че не е ясно чия е собствеността на Дарик радио, че не е ясно собствеността на Нова телевизия? Не знам дали знаете, Нова телевизия... акциите й се търгуват на борсата. Това са едни от... т.е. на собственика й... едни от най-прозрачните начини за собственост в целия свят. Едва ли някой има съмнение на кого също е Дарик радио. Кой ги измисли тези неща? А, имаше и друга глупост, те, слушателите ни, знаят, че SMS-и били плащали, за да казват коя песен харесват.
Това, което мога да кажа, е, че личен коментар относно това кой е изготвил проекта на решението няма да направя. А решението е на Централната избирателна комисия. В момента, в който то е обективирано като акт, предварителната подготовка по изготвянето му вече няма стойност. И за мен е изключително некоректно да коментирам начина на изготвянето му. Факт е, че комисията е излязла с решение. Мога да кажа само личната си позиция по отношение на част от мотивите на това решение, тя е лична, и то в частта, където е цитиран докладът на международните наблюдатели от ОССЕ. Лично според мен цитатът е некоректен, тъй като... в случая става въпрос за излъчване на предизборна кампания и не се имат предвид социологически проучвания. И интерпретацията лично според мен е неточна, както и по отношение на фактите, които вие казахте - собственост на медия, платени съобщения, за мен това са неточни факти. Но, пак казвам, това е лично мнение.
Вие изразихте вече достатъчно позицията си с това, че казахте, че актове няма да има за големите български медии. Да говорим за по-сериозните неща, свързани с медиите. И всъщност най-сериозното е защо всъщност, с изключение на този опит за наказване на медии, нямаше други наказани? Защо се оказа за Централната избирателна комисия, че да влачиш пълни чували с бюлетини или да зарежеш бюлетини до кофа за боклук, или да си ги носиш вкъщи, не е причина някой да бъде наказан за това?
Аз знам кой случай визирате в случая.
Депутатите от ГЕРБ, дето влачеха едни чували с бюлетини. Винаги ще стои въпросът - чии бюлетини са били изнесени и дали не са били внесени други чували, като знаеш от коя партия са тези, дето ги влачат. Не казвам, че са го правили, ама всеки ще си помисли дали пък нещо не е сменяно с тези чували.
Ами, аз мога да кажа следното. По отношение конкретиката на казуса Централната избирателна комисия се самосезира с проверка на случая, тъй като в медиите, в печатните и в електронните, излязоха съобщения относно това, че има такива нередности. В тази връзка ние изискахме информация от общинската избирателна комисия Столична община, тъй като твърдените нарушения се съобщаваше, че са извършени на територията на зала "Универсиада", където се е осъществявало приемането на изборните книжа от тази комисия. Беше ни върната информация относно проверката, която се изразяваше в това, че две лица, цитираха се имената, са присъствали в зала "Универсиада" и комисията не е констатирала извършено нарушение с тяхното присъствие. След което в Централната избирателна комисия беше изготвен проект за решение относно тези факти и, както знаете, не е тайна, при гласуването не е събрано необходимото мнозинството от две трети, за да се вземе решение както в едната, така и в другата посока.
Защо такива глаголни времена използвате? Вие участвахте ли в гласуването като председател?
Сега, ако трябва да съм точна, точно в това гласуване не участвах. Самото решение също е подписано от заместник-председател на комисията. Това е по обективни причини, тъй като заседанията в тези дни не можеха да бъдат прекъсвани и аз по 24 часа не можех да бъда в залата. В момента точно, в който се е гласувало това решение, аз съм била извън залата и не съм участвала в гласуването. Това е обективен факт.
Вие бихте ли гласували „за” това наказание, ако не беше този обективен факт, че сте била уморена, понеже часове сте заседавала?
Не, не говорим за умора, просто обективно... Питате ме дали съм участвала. Аз ви казвам, че не съм, защото го проверих и защото...
Според вас трябваше ли да бъдат наказани депутати от управляващата партия, която впрочем е предложила и вас за член на ЦИК, трябваше ли да бъдат наказани за това, че влачат чували с бюлетини, без да имат право на това?
Личното ми мнение е, че в случаите, в които се установи, че дадено лице е извършило нарушение, независимо от коя партия е, независимо дали е депутат или в какво друго качество се явява, то следва да бъде санкционирано.
В този случай?
Въпросът е с установяване на фактите. В този случай фактите бяха следните, които ни предостави... проверката на фактите беше извършена от общинската избирателна комисия. При наличието на тези факти...
Трябваше ли да бъдат наказани?
Въз основа на писмото на общинската избирателна комисия - София, според мен не. Но също така аз лично преценявам, че този случай изисква проверка, по-детайлна проверка. Не може въз основа на едно съобщение да се вземе такова решение.
Да, ама трябва за три дни да стане цялата работа.
Сроковете действително са кратки и бързата реакция е много важна. В изборния процес няма време за губене. В случая Централната избирателна комисия не успя да вземе това решение.
Какво трябва да се промени, за да може ЦИК да взима решение, когато двама депутати от управляващата партия разнасят чували с бюлетини?
Ами, аз мога да посоча и друг случай. Централната избирателна комисия не можа да вземе решение и в случая с излъчена пресконференция от страна на друга партия, от лидера на друга партия. Също беше изготвен проект за решение с предложение за констатиране на нарушение и за наказание, но Централната избирателна комисия отново не можа да вземе решение и също постанови отказ.
Това на Сергей Станишев ли беше, или бъркам?
Има жалба срещу това решение. Върховният административен съд го е отменил и го е върнал обратно на Централната избирателна комисия да се произнесе. Така че комисията ще трябва да вземе решение поне по този казус и ще ви уведомя за резултата.
Т.е. според вас ЦИК функционира по начин, по който не може да взима решения за наказания по време на избори?
Не съм казала подобно нещо. Конкретиката в двата случая показва, че има случаи, в които ЦИК не може да вземе решение. Това е заложено и в самия кодекс, знаете, ако не се събере необходимото мнозинство, се постановява отказ.
Лишените от право на глас. Всъщност вие получихте предложение от неправителствени организации всеки, който на първия тур се е оказал в забранителен списък, но вземе между двата тура удостоверение от ГРАО, че има настоящ адрес в България, това удостоверение да се приема от секционните избирателни комисии като доказателство, че той е изваден от забранителния списък, и да бъде дописан в допълнителния списък и да гласува и така да не бъде лишен от право на глас. Защо ЦИК не прие това толкова разумно предложение? Не е нужно дори да говорим за злоумисъл на ГРАО. Когато се изготвят списъци с милиони хора, е възможно да се допускат технически грешки. Човек установява, че е попаднал поради техническа грешка в забранителния списък, отива, взима си една бележка, след детайлна проверка в ГРАО, че това е грешка, и си гласува на втория тур. Защо ЦИК не се съгласи с това?
Сега, въпроса ви аз мога да го разгледам така. Списъците на заличените лица се изготвят от Главна дирекция ГРАО. Т.е. това - кои лица следва да бъдат заличени от избирателните списъци, се преценява от Главна дирекция ГРАО.
Да.
Данните, въз основа на които се изготвят списъците, и самите списъци се изготвят от тази дирекция. При това положение единственото, което е от значение относно това дали лицето ще бъде включено в списъка, или не, е информацията, която се съдържа в масивите и които ГД ГРАО е използвала. В тези списъци не се съдържат само лица, които не отговарят на изискванията за настоящ адрес. Там се включват лица, които изтърпяват ефективно наказание лишаване от свобода, поставени са под запрещение и други категории граждани. Конкретно по отношение на настоящия адрес информацията е от ГРАО. Преценката, която се искаше да бъде направена от Централната избирателна комисия относно това кои лица следва да бъдат изключени от тези списъци, означаваше по естеството си изземване правомощията на Главна дирекция ГРАО като орган, който съставя списъците.
Не, предложението е било друго - ГРАО да може да си намери грешката между първи и втори тур и на втори тур хората да могат да отидат да гласуват.
Вие знаете, че беше разпоредено и беше извършена проверка именно между първи и втори тур на грешките, касателно настоящите адреси на избирателите, която ГРАО направи и съответно отрази в списъците на заличените лица. Това, което аз лично също считам, че е недопустимо, е правомощия на един орган да се изземват от друг. Централната избирателна комисия е орган по прилагане на закона. Не може да изисквате от нас да вземаме становища относно това кои лица следва да бъдат включени в списъците. При положение, че Главна дирекция ГРАО изложи фактите относно това, че настоящият адрес на лицето не е извън страната, а е в България, и има допусната грешка в тази връзка, тя трябва да отиде и по-напред, трябва да излезе със становище, че това лице неправилно е включено в списъка за заличаване. Времето е еднакво както за ГД ГРАО, така и за Централната избирателна комисия. Дали ще се запише един факт относно настоящия адрес и ще се добави, че въз основа на установения факт следва да бъде изключено лицето от списъка, отнема еднакво време. Въпросът е в компетентността.
Не, защо ЦИК не се съгласи човек да може да отиде, да си вземе в петък бележка от ГРАО, защото очевидно няма време да се изпрати цялата тази информация, отново да се разпечатат тези списъци с включване на нови хора от ГРАО, физически няма време, и когато човек е заинтересован да гласува, отива, взима си една бележка от ГРАО, че ГРАО е сбъркало, подписва се ГРАО, не ЦИК, че са сбъркали, и този човек да бъде включен на втория тур в списъците? Защо ЦИК не се съгласи с това?
Изобщо не е бил поставен такъв въпрос пред ЦИК - Главна дирекция ГРАО да излиза с бележка, в която отразява освен факти и становище. Това беше и личното ми мнение. И аз го изразих по време на заседанието. Ако Главна дирекция ГРАО излезе с удостоверение, в което освен факти, се ангажира и със становище относно това, че лицето неправилно е включено в списъка, за мен няма абсолютно никаква пречка то да гласува.
Т.е. вие искахте ГРАО да си напишат „сбъркахме” в едни бележки?
След като компетентността по съставяне на списъците е тяхна, на какво основание ние да се месим и да поправяме тези списъци, при положение, че нямаме такива правомощия. Това е пряко свързано със законността на избора, искам само да подчертая.
Вие сте впрочем един от опитните съдии в България и един от добрите юристи. Какво мислите по по-глобалния въпрос - това, че и един човек е бил лишен от конституционното си право на глас, може ли да опорочи изобщо изборите в България?
Лишаването от право на глас, лично според мен, е изключително тежко посегателство срещу правата на гражданите. Знаете какви са обаче законовите основания за преценката дали един избор е законосъобразен, или не. Те са изчерпателно посочени. Това е от компетентността на съдилищата и се преценява във всеки конкретен случай.
Какво мислите за т.нар. служебни протоколи? Аз гледах в избирателния кодекс, там няма такава възможност. Напротив, даже са разписани доста ясни процедури. В случай, че поради някаква причина повече от 50% от членовете на секционните избирателни комисии не подпишат протоколите, трябва да се отбелязва защо това се случва. А не някой в общинска избирателна комисия да си насвятка едни цифри.
Лично аз не съм виждала такъв протокол. Този термин, който придоби гражданственост, както вие казахте, не е легален термин и лично аз нямам представа какво се има предвид в случая. Ако говорим за липса на реквизит на секционен протокол, включително и подписи на членовете на секционната избирателна комисия, това води до опорочаване на протокола.
Вярно ли е, че членовете на ОИК са се подписвали и те на някакви протоколи? От името на секционните. Има ли 37 протокола в София, подписани като служебни?
Членовете на общинската избирателна комисия съставят собствени протоколи. Аз лично не съм виждала такива протоколи, които да са протоколи на секционна избирателна комисия, а подписите върху тях да са поставени от членове на общинска избирателна комисия.
Т.е. няма такива протоколи?
Аз лично не съм виждала такива протоколи. Не мога да се ангажирам, че всички протоколи от 1400 секции в София съм ги проверила лично, както и не съм ги проверила. Такава информация нямам.
Освен лишаването от глас, друго съществено нарушение е нарушаването на тайната на гласа. Имаше потвърдени сигнали за прозрачни бюлетини. По този въпрос какви решения са взети?
По отношение вида на хартията, върху която се отпечатват бюлетините, първият сигнал пристигна при нас 2 дни преди изборния ден. Изпратени ни бяха 4 броя бюлетини и съмнения от общинската избирателна комисия, която ни ги беше предоставила, че видът на хартията не отговаря на законовото изисквание и е възможно да се види отбелязването в квадратчето. Това, което можехме да направим, и в случая направихме, беше да сигнализираме на Министерски съвет като орган, който се занимава с изработката на бюлетините. Те съответно реагираха и назначиха проверка по експертен път, като впоследствие ни върнаха протоколи от изпитанията на хартията с удостоверение на това, че тя отговаря на законовите изисквания относно тегло.
Т.е. прозрачни бюлетини няма на тези избори.
Няма прозрачни бюлетини.
А вие, като ги гледахте, имахте ли чувството... или вие не сте видяла прозрачна бюлетина?
Аз гласувах и на двата тура.
Не те, явно тия в София не са били прозрачни.
Видях бюлетините. Ставаше въпрос за бюлетините, които са за избор на президент и вицепрезидент. Тези бюлетини се печатат централизирано за цялата страна. Така че при всички случаи става въпрос за едни и същи бюлетини. Няма разлика в отпечатването. Бюлетините за изборите за общински съветници и кметове се печатаха по места.
230 000 невалидни гласа. Три пъти повече, това говорим само за единия избор. Той, ако се умножи по три, се получаваха, мисля, че към 700 000 невалидни бюлетини. Част от тях и заради знака Х. Защо ЦИК не успя да направи разяснителна кампания? Защо на българите не беше обяснявано цял месец, че за първи път в историята на демократичните избори в България след края на комунизма ще се гласува с Х?
По отношение разяснителната кампания на ЦИК аз имам лично мнение и действително споделям вашето становище, че тя не беше проведена ефективно. Действително Централната избирателна комисия взе едно свое решение, в което направи опит да регламентира възможните начини, по които следва да се изпише знакът Х. То впоследствие беше излъчено в клиповете, които се изготвиха относно разясняването за вида на гласуване и в частност, че следва само със знак Х, но според мене разяснителната кампания закъсня. Следваше да започне по-рано и да бъде по-мащабна. Отчитам го като грешка и лично като своя грешка. Не мога в момента да анализирам цялостно причините, които са довели до това.
Сега хората, които ни слушат, със сигурност очакват, така, във ваше лице да си излеят целият гняв на България заради всички, меко казано, недостатъци на тия избори. Но всъщност аз си давам сметка, че говоря с един човек, който е един от 21, и всъщност, дори да сте най-напредничавата за определени решения, те не зависят даже въобще от вас. Вие може само да поставяте въпросите. Имахте ли впрочем много такива моменти като председател - на безпомощност да прокарате според вас важни решения?
Не мога да кажа такова нещо. Аз трябва да посоча, че ЦИК свърши много работа. Независимо че работата й подлежи на критика, имаше много свършени неща. Но също бих искала да посоча, че ангажиментът с произвеждане на изборите е прекалено глобален ангажимент и не е от компетентността само на Централната избирателна комисия, а Централната избирателна комисия е орган по прилагане на закона. Организационно-техническата подготовка на изборите се поема от Министерския съвет. Знаете, Министерският съвет има правомощията и се възползва от тях да възложи подготовката на определен министър. Така че това е комплексен ангажимент. Централната избирателна комисия има своите негативи и смятам, че тепърва ще трябва да ги анализира.
Сега, бях си приготвил група въпроси, свързани със сроковете, понеже нали Дарик, Нова телевизия щяха да бъдат наказвани, така да се каже, заради неспазване на срок, определен в закона, за казване на някакви неща. Друг е въпросът казани ли са били те или не. Та аз щях да ви питам за други, според мен по-съществени срокове от това да кажеш нещо в изборния ден - например срокът за обявяване на изборните резултати. Законът беше нарушен драматично. Централната избирателна комисия не обяви изборните резултати в 48 часа след изборния ден. Това повлече по-сериозния проблем - че всъщност нямаше време за предизборна кампания. Всъщност не се състоя нито един дебат, кандидатите, които продължиха на втория тур, буквално нямаха време да кажат нищо за два дни. А защо стана така и кой ще носи отговорност за това?
Аз мога да изложа фактите. Действително срокът в изборния кодекс относно обявяване на резултатите от президентските избори за първи тур е в рамките на 48 часа. Знаете, че Централната избирателна комисия обявява резултатите от гласуването след приключване на обработката от данните относно протоколите, в които са отразени тези резултати. При липсата на данни не може да започне и тяхната обработка. Общинските избирателни комисии от своя страна имат също законов срок, който отново е в рамките на 48 часа, в който те следва да предоставят на Централната избирателна комисия данните, които се съдържат в протоколите, но този срок за тях започва да тече от момента, в който секционните избирателни комисии са предали последния протокол.
Т.е. излиза, че според кодекса... секционните избирателни комисии те какъв срок имат, за да си предадат протоколите?
Секционните избирателни комисии нямат срок за предаване.
Т.е., ако някоя секционна избирателна комисия тръгне от някое село и пътува три дни в каруца, за да си предаде протокола, и го занесе в сряда вечер. От сряда вечер ще започнат да текат 48 часа за общинската избирателна комисия да обработи този протокол, така излиза. Тя ще свърши към петък вечер, след това ви го носи на вас и вие до неделя вечер имате срок да обявите резултата от изборите. От друга страна, ако вярно си спомням кодекса, трябваше да се проведат в седемдневен срок изборите. И излиза всъщност... и трябва да са задължително в неделя. Излиза всъщност, че вторият тур трябва според избирателния кодекс да се проведе, преди да са обявени резултатите.
Глобален коментар относно това, което вие казахте, не искам да правя. Единственото, което искам да посоча, е, че едното законово задължение на Централната избирателна комисия за 48-часовия срок, в който трябва да обяви резултатите, започва да тече от приключване на изборния ден. Резултатите няма как да бъдат обявени, ако не са обработени данните от гласуването. Съществуваше теоретична възможност да се обявят резултатите въз основа на първичното въвеждане на данните в секционните протоколи, което, както сам разбирате, нямаше да бъде обективен резултат. В частност нямаше да бъде изобщо резултат от избор, а предварителни данни, поради което Централната избирателна комисия излезе с едно съобщение, че не може да обяви резултата от избора на първия тур в 48-часовия срок поради липса на данни за определянето на този резултат. Това са фактите.
Да, обаче нали разбирате, че когато органът, който трябва да наказва всички други за това, че правят някакви нарушения, сам не може заради ето тези обективни обстоятелства да спази изискванията към него, вече спира да има най-малкото морално право да казва на който и да е каквото да е за избори.
Моралното право в случая е категория, която има своето място в обществената оценка на дейността на комисията. В случая говорим със законови категории и, както казах, Централната избирателна комисия е орган по прилагане на закона.
Т.е. вие описахте една абсурдна ситуация, че вторият тур трябва да се проведе, излиза според българския закон, преди да бъдат обявени изборните резултати. Така може да излезе обективно.
Описах ви реална ситуация. Аз ви цитирах законовите разпоредби, заложените в тях срокове. По-нататъшен коментар не мога да направя.
Голямата загадка е кога свършва изборният ден. Централната избирателна комисия излиза, че си дописа закона, като си удължаваше, както едно време ги удължаваха, до когато си искат, изборните дни. Сега законът не предвижда такава възможност за удължаване на изборния ден по усмотрение на Централната избирателна комисия не в часовете, записани в изборния кодекс.
По отношение, извинете, на въпроса с края на изборния ден на първи тур ние имаме вече предварителна оценка в междинния доклад на международните наблюдатели, използвахме и в среща с тях лично аз поставих този въпрос - как те оценяват действията на Централната избирателната комисия относно удължаването на изборния ден. В частност удължаването беше в рамките, предвидени в изборния кодекс, до 20 часа. Последващото удължаване с един час до 21 часа беше само за тези избиратели, които се намират пред изборните помещения и чиито документи за самоличност са били взети.
Но това не го пише в кодекса?
В тази част регламентация няма и становището на международните наблюдатели беше, че действията на Централната избирателна комисия в този случай са били адекватни. Нашата оценка на ситуацията беше следната: трябваше да бъде намерен баланс между възможността избирателите да упражнят активното си право и законовото положение. Намерихме го с това решение. Дали е правилно или не би могъл да каже органът, който проверява законността на изборите, ако такава проверка бъде извършена.
Не, съмненията и тук са дали това удължаване не дава възможност за далавери, нали, на тези, дето примерно са го очаквали.
Както вече казах, опитахме се да постигнем един баланс. Удължаването се наложи в момента, в който бяхме... получихме огромно количество сигнали за множество избиратели, които стоят пред изборните помещения и това се случи, но тази информация ние получихме много късно, във втората половина на изборния ден. Реагирахме незабавно.
По няколкостотин души в тъмното пред затворени секции. Трябва ли според вас да има постоянна изборна администрация по места?
Категоричното ни становище е, че това е абсолютна необходимост, и мисля, че настоящите избори доказаха тази необходимост.
Понеже едни ошашавени хора, за първи път вкарани в положението да са комисия, започват да се балтавят с едни бюлетини, с едни протоколи. Това в нормални демократични държави отдавна е решено. Просто има хора, които това си правят като постоянна изборна администрация. Според вас избирателният кодекс трябва да бъде променен и да бъде създадена такава постоянна изборна администрация.
По отношение промените в изборния кодекс личното ми становище е, че оценка на кодекс като нормативен акт следва да почива на задълбочен анализ на обществените отношения, които той отразява и закрепва. Всеки един закон, когато започва да се прилага за пръв път, следва да бъде даден достатъчно дълъг период от време, в който да се прецени действието на конкретните норми. Лично аз считам...
Т.е. според вас трябва на още едни избори, трябва освирепели тълпи да крещят пред избирателни секции, че не са гласували, за да се поправи текстът, който всъщност забранява или не разрешава на Централната избирателна комисия да казва кога свършва изборният ден? Трябва ли още веднъж това да се случи?
По отношение на този въпрос отново мога да се позова на проведената среща с международните наблюдатели, където от тяхна страна беше изразено становище и бяха дадени примери от законодателството на страните, от които бяха членовете на мисията, че централни избирателни комисии разполагат с правомощия в определени форсмажорни ситуации да реагират със законово уреждане на дадена ситуация. Това беше тяхната препоръка.
Е, трябва ли да чака България...
Аз лично не мога да си позволя да правя анализ на закона, както вече казах, защото за мен това е един сериозен процес и не бива да се прави прибързано. Това е личното ми становище. Не бива да се правят прибързани заключения.
Т.е. вие няма да кажете сега един списък от пет неща, които знаете, че не е нужно още веднъж да се случат същите катаклизми, за да се поправят, няма да кажете сега...
В лично качество ли ме питате?
Да. Кажете лично вие кои неща според вас не е нужно още веднъж да руча България жабетата, а да го поправи веднага?
Аз мога да говоря за работата на Централната избирателна комисия. Мога да дам личното си становище относно това какво би могло да се подобри в работата на тази комисия и в тази връзка мога само да изразя становище.
Да, хайде кажете какво.
Това, което са моите лични впечатления от работата на комисията, е, че действително конкретната дейност на Централната избирателна комисия следва да бъде отворена и достъпна за всички, включително за медии, включително за обществото, и по всякакъв начин трябва да има прозрачност в работата й.
Смятате, че трябва да има открити заседания и мотивите на всички решения да се обявяват подробно, заедно със стенограмите по дебатите.
Аз лично считам, че протоколите от заседанията на комисията няма пречка и би следвало да бъдат публични.
А сега каква е пречката всъщност тези протоколи да ги видят всички, след като всичко е минало?
В момента това не е регламентирано в закона.
То като не е регламентирано, значи не е забранено да бъдат обявени.
Това дава възможност за различни тълкувания, каквито и се получиха.
Т.е. вие бихте ги обявила, но имате съпротива от вашите колеги в комисията, които не искат да видят какво... да види цялото общество какви работи са говорили, преди да се вземат определени решения.
Вижте, по този въпрос има съвсем конкретно развитие на конкретен казус. Имаше искане за предоставяне на протоколите на Централната избирателна комисия по Закона за достъп до обществена информация. Комисията все решение да не предоставя тези протоколи...
Това се обжалва.
От организацията, която беше направила искането, е постъпила жалба в съда, предстои решаване на делото.
Според вас бяха ли опорочени тези избори? Най-големият проблем според наблюдатели от ОССЕ е купуването на гласове. Аз няма да ви разпитвам за купуването на гласове, това е по-скоро проблем на МВР и прокуратурата, не на Централната избирателна комисия. Но по повод на всички неща, които говорихме дотук, съчетани с проблема купуване на гласове, отбелязан на първо място от ОССЕ, опорочени ли бяха изборите в България?
Относно това дали даден избор е опорочен или не, становище може да вземе само съдът след неговото приключване. Не мога да давам отговори на въпроси относно това дали извършването на престъпления е довело до опорочаване на избора в конкретен случай, в конкретна община или в конкретно населено място. Известно ми е и на мен, както и на вас, че са образувани голям брой досъдебни производства относно сигнали за извършени престъпления купуване на гласове. На вас също ви е ясно, че докато не приключат тези производства с конкретен резултат, няма да е ясно дали има извършени такива престъпления или не. Така че каквото и да кажа, ще остане в сферата на вероятностите на тази база.
Т.е. вие няма да се ангажирате и да кажете - тези избори в България бяха нормални, не са опорочени, ЦИК гарантира и аз като председател гарантирам, че резултатът от тях е достоверен, честен.
Лично моята оценка на провеждането на изборите е, че те се проведоха в съответствие със закона. Имаше конкретни проблеми по отношение на организацията по места. Те прераснаха на много места в сериозни проблеми, което, коментирахме и преди малко, доведе до съществено забавяне в предаването на протоколите, въвеждането на данните от тези протоколи, последващата им обработка и обявяването на резултатите, но на този етап за мен сериозни закононарушения няма. При съдебните обжалвания съдът е органът, който ще вземе окончателно решение.
Може би е честно след цялата критичност в този разговор да кажа, че ръководителят на мисията на ОССЕ г-н Жданович мисля, че се казваше, казва все пак, че тези избори бяха организирани и ръководени професионално.
Това е становище, което е намерило отражение в междинния доклад.
А на вас персонално ви прави чест, че тази глупава ситуация с някои големи български медии я разрешавате в съответствие със закона и няма да задълбочим проблема. Впрочем вие какво мислите за това в България в изборния ден да е забранено да се говори за избори? И си спомням, бях в Щатите по време на най-голямата битка Буш - Гор, първият мандат на Буш, и Гор правеше митинг пред изборните секции във Флорида. Това беше този щат, дето после броиха един месец бюлетините. И никой не виждаше проблем в това, цяла Америка като на борсови котировки във всеки един момент получаваше информация кое село как гласува и политиците искрено ходиха да убеждават тези, които още не са излезли да гласуват, да гласуват. Защо България, това е проблем за цяла Европа, трябва да се държи по този глупав начин - в деня на избори да не се говори за избори?
Не бих искала да давам оценка на законовите положения и да ги оценявам като положителни или отрицателни. В момента действащото законодателство е възприело тези ограничения. Дали са правилни или не, не мога да кажа.
Г-жо Медарова, бихте ли се чувствали глупаво да глобите СNN, ако вземе да се поинтересува от България и по време на изборния ден съобщи всяка социологическа агенция в България какви екзит полове има. Как ще връчите акт на СNN? Те в Атланта им е централата, има ли в бюджета на ЦИК предвидени средства да летите дотам, да съставите акта на нарушителите? Може да цитирам и други телевизии. Може би пък в "Ал Джазира" да решат да съобщят, не дай си Боже, какви са изборните резултати. Какъв е смисълът да се прави това нещо в света на интернет и сателитната телевизия?
Разбирам, че се опитвате да докажете вашата теза, която очевидно е, че наложената законова забрана не съответства на обществените нагласи и е безсмислена. Аз уважавам закона, по правило го спазвам, поради което, след като има определено законово ограничение и то не е отменено, считам, че следва да се съобразяваме с него. Това би следвало по аналогия да означава, че ако дадени обществени явления, които са инкриминирани, с течение на времето престанат да бъдат толкова обществено опасни, съдът да постановява оправдателни присъди само защото счита, че обществото има такава нагласа. Докато не се декриминализира съответното деяние, не може да се освободи от отговорност съответният субект. Надявам се, че разбрахте аналогията. Повече от това не мога да коментирам.
Не, аз ви питах ще отидете ли да направите акт на CNN. Вие, като председател щяхте ли да отидете...
Надявам се да не ми се налага.
